Решение № 94 от 15.07.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 94 гр.Кюстендил, 15.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в откритото заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав

Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ- мл. съдия при секретаря Мая Стойнева като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧХД № 124 по описа за 2019 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 102 от 07.12.2018г. на Дупнишкия районен съд, постановена по

НЧХД № 1452/2015г. по описа на същия съд подс. Р.Х.Ш. е призната за невиновна в това, че в началото на м. ** 2015 г. е разпространила пред общи познати позорни обстоятелства за Р.Б.Ф., както и на *** г. е разгласила чрез *** позорни и неверни обстоятелства за Р.Б.Ф., от които деяния са настъпили тежки последици за последната и които са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги. ДнРС на осн. чл.304 НПК е оправдал Ш. по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал.2 пр.1 и 2 НК вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК. Със същата присъда е отхвърлен предявения от Р.Б.Ф. срещу Р.Х.Ш. граждански иск за сумата от *** лева, претендрани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимата.

Присъдата се обжалва от адв.Д.М.- повереник на тъжителката Р.Ф.. Развити са съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда, изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствения материал. Иска се отмяна на същата и постановяване нова, осъдителна присъда с налагане на справедливо наказание.

Повереникът на тъжителката Р.Ф.- адв.Е.Б. поддържа въззивната жалба и иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава.

Същото становище се поддържа и от въззивницата Ф..

Защитникът на подс.Р.Ш.- адв.Ал.Р. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на ДнРС.

Подсъдимата Р.Х.Ш. твърди, че е невинна и иска потвъждаване на постановената оправдателна присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след като прецени доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка, установени от чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна с право и интерес от търсената защита и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, а постановената присъда е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена на осн. чл.338 НПК по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. ДнРС е направил подробен и пълен анализ на събраните доказателства, като е приета следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от КнОС:

Тъжителката

Р.Ф. и подс.Р.Ш. били близки приятелки. Първата работила като ***, а втората като ***, като салона на първата и ателието на втората се намирали в *** в гр. ***, недалеч едно от друго.

От началото на 2015 г. отношенията между двете били влошени, което обстоятелство било забелязано и от останалите лица, принадлежащи към приятелските им кръгове.

На *** г. от ***- профила на подс.

Р. Ш. била разпространена публикация, която съдържала следните изрази по отношение на Ф.: че „***”, както и че „**”. Тази публикация била възприета от свидетелите Е. Й., Н.Ф., М. Г., С. Б., С. Т. и Е. А..

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. ДнРС е подходил с изключително внимание към доказателствения материал по делото във връзка с преценка на всяко от посочените спорни обстоятелства; детайлно е анализирал гласните доказателства и ги е съпоставил помежду им. Провел е пълен и подробен разпит на посочените по- горе свидетели; проявил е необходимата активност, като е приобщил по надлежния процесуален ред показанията на св.Й., Божанова, Т. и Н., депозирани пред друг съдебен състав по реда на чл. 281, ал.1 , т.1 НПК; назначил е СМЕ относно здравословното състояние на пострадалата; изискал е писмени доказателства с цел изясняване на обективната истина; дал е възможност на подсъдимата да даде обяснения, което бе сторено и от КнОС, но същата не се възползва от това това си право. При провеждане на съдебното производство ДнРС не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При изготвянето на мотивите си този съд е обсъдил подробно доказателствения материал, обосновал в коя част и защо го кредитира, като при тази си дейност не го е подложил на превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или изопачил част от него. ДнРС е взел решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и е положил максимални усилия за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за цялостно и всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при стриктно спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната процесуална годност и възможността върху тях да изгради фактическите си и правни изводи. Вярната интерпретация на доказателствената съвкупност е позволила на решаващия съд да достигне до верни логически изводи относно фактите, имащи значение за обвинението. В тази насока и във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се подчертае следното:

ДнРС правилно е отделил спорните въпроси по делото, по отношение на които е налице разнопосочен доказателствен материал и които са били предмет на доказване а именно: 1/ дали в началото на м. юни 2015 г. подс. Ш. е заявявала пред общи познати на страните инкриминираните по- горе изрази; 2/ дали на 01.12.2015 г. чрез ***- профила на подс. Ш. по отношение на Р.Ф. са разпространени цитираните по- горе изрази, респ. дали профилът в социалната мрежа, чрез който са разпространени посочените изрази е ползваният от подс. Ш.; дали по отношение на същия е имало нерегламентирана намеса от трети лица; дали автор на посочените изрази е подс.Ш..

Въззивният съд намира извода на ДнРС за недоказаност на деянието, осъществено в началото на м. юни 2015 г. от страна на подс. Ш., за обоснован. Мотивирано ДнРС е приел, че възприятията за подобни действия, съдържащи се в показанията на св.Й. и Т., не съдържат преки доказателства относно наличието на твърдяното поведение от страна на подс. Ш.. Показанията на св. Й. правилно са отхвърлени, тъй като същата не е била очевидец на подобни изявления на подс. Ш.. Тези показания имат производен характер, доколкото опосредяват възприети изявления от трети лица, а не лично от нея, респ. касае се за разпространение на слухове, които са напълно непроверими. Инцидентното споменаване на лица с лични имена не води до изводи за доказаност на твърдяното поведение от страна на подс. Ш.. Показанията на св.Т. също са свързани с предаване на изявления на подс. Ш. пред други лица, но не и на лично възприемане на нейни непосредствени изказвания, поради което и тези показания имат само вторичен характер. Отделен е въпроса, че от тях не се установява нито времето, нито мястото на твърдяното поведение на подсъдимата, нито пък момента, в който същите са преразказани на пострадалата, респ. момента на извършване на това деяние е недоказан. Показанията на св. Б., свързани с подигравателно отношение към нейната фризура от страна на подс.Ш. касаят друг случай през 2017 г., поради което също обосновано са били отхвърлени. В заключение- следва да се приеме, че деянието за м.юни 2015г. е недоказано и в този аспект правилно подс. Ш. е била оправдана за това деяние.

Изложените от ДнРС доводи във връзка с второто твърдяно деяние за разпространени изрази от страна на подс. Ш. по отношение на тъжителката Ф. на датата 01.12.2015 г. също се споделят от страна на въззивния съд. В тази насока изрично следва да се подчертае следното:

На първо място: Несъмнено е, че на посочената дата чрез ***- профила на подсъдимата е разпространено съобщение, в което се съдържат изрази, касаещи тъжителката Ф., а именно че същата „***”, както и че „***”.

Този факт е установен както от приложената към делото разпечатка от въпросната публикация, така и от показанията на свидетелите Ф., Г., Б., Т., А. и особено от пок. на св. Й., която лично е видяла публикацията в социалната мрежа, убедила се е, че се разпространява именно чрез профила на подсъдимата във ***, съдържащ нейното име и снимка и чрез който профил същата комуникирала с различни лица в социалната мрежа.

На второ място: КнОС се солидаризира с извода на ДнРС за недоказаност по несъмнен начин на авторството на деянието, респ. че именно подс.Ш. е изписала инкриминираните изрази. Изтъкнатите доводи на проверявания съд относно особеностите на средството, чрез което се твърди да е разпространена процесната публикация, напълно се споделят от страна на настоящия съдебен състав /че *** представлява безплатна онлайн социална мрежа, достъпът до която се осъществява чрез всякакво техническо устройство, разполагащо с интернет връзка (компютър, таблет, телефон и пр.); че достигането до съдържанието на съответната регистрация се осъществява чрез потребителско име и парола за достъп; че е възможно автоматичното запаметяване на потребителското име и парола за достъп при ползване на мрежата, при което съдържанието на профила става напълно достъпно за всяко лице, което има достъп до съответното техническо устройство/. В този аспект именно тези особености на социалната мрежа налагат извода, че установяването на профила, от който изхожда т.нар. пост не е достатъчно и не създава презумпция, че негов автор е титулярът на съответния профил. И този извод на съда не е опроверган и от свидетелските показания, доколкото цитираните по- горе свидетели основават извода си, че автор на инкриминираните изрази е именно подсъдимата единствено въз основа на профила, от който изхожда процесната публикация. Други преки или косвени данни, че същата е потвърдила пред различни лица, че тя е автор на процесния пост, по делото не са налице.

Изложените в пледоарията на защитата доводи за наличие на извънсъдебно признание от страна на подс. Ш. пред органите на РУП Дупница във връзка със снети от нея обяснения не представляват доказателство по реда на НПК, а и не се подкрепят макар и по косвен начин с други доказателствени средства. В тази насока следва да се посочи, че когато този въпрос е бил повдигнат пред подс. Ш. от страна на св. Г.-П., подсъдимата категорично е отрекла да знае за публикацията.

В този аспект обоснован е извода на ДнРС, че отношенията между страните действително са били влошени /в известен аспект са били и инспирирани и от други лица/, но от този факт не може да се правят изводи за доказаност на твърдяното авторство от страна на подсъдимата Ш.- както по отношение на деянието от м. юни 2015 г.

/че Ш. е разпространявала пред общи познати, че Р.Ф. е ***/, както и относно разпространението на инкриминираните изрази чрез публикация във *** на 01.12.2015 г.

На следващо място: ДнРС е изложил убедителни мотиви, че дори да се приеме за доказано първото деяние, че то съставляват оценъчно съждение за професионалните качества на въззивницата и са израз на проява на свободата на всяко лице да изрази неодобрение в качеството на предоставяна услуга. Към този доводи въззивният съд изцяло се присъединява. По отношение на второто деяние КнОС също споделя извода на ДнРС, че инкриминираните изрази не са съставомерни /дори да се приеме за доказано авторството на процесния пост в социалната мрежа/. Следва да се посочи, че същите в известна степен са извадени от контекста на цялата публикация, повода за която е предходна публикация от страна тъжителката Ф.. Те представляват извадка от цялостния текст, който в своята цялост не е насочен пряко към накърняване на чувството за лично достойнство на тъжителката. Авторът на публикацията е избрал начин да изложи на показ отношенията си с тъжителката, но неуместният изказ и излагане на лични чувства във връзка с развитието на лични отношения не следва да се приравнява на разпространяване на позорни обстоятелства по см. на чл.147, ал.1 НК.