Решение № 1128 от 28.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Варна, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Християна Д. Елисеева като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20263110203375 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Р. Б., ЕГН ********** с адрес гр.И., обл.В., ул.“***, депозирана чрез процесуален представител- адв. П.Д.И. от ВАК против Наказателно постановление № 26-0445-000241 от 19.06.2026г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което на Б. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 255, 65 евро /500 лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че издаването наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Акцентира се, че наказващият орган не е доказал субективната страна на деянието в лицето на родителя на непълнолетния водач посредством съзнателно допускане от негова страна на извършване на административното нарушение от непълнолетния. Относно изискването за съзнателно допускане на нарушението, въззивникът се позовава на Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН . Сочи се 1 и, че въззивникът не е управлявал процесния автомобил, поради което и липсвал годен субект на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В съдебно заседание възз. не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.И., която поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото моли НП да бъде отменено поради липса на правно и фактическо основание за ангажиране на отговорността на въззивника. Акцентира и че възз. не е знаел за действията на сина си и не е желаел извършване на нарушение от негова страна. Претендира и за присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли в случай на присъждане на такова, то да бъде определено в минимален размер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През м.април 2026 г. възз.И. Р. Б. от гр.И. закупил мотопед марка „Джилера“, модел „Рънър 50“ с рама №***, без поставена регистрационна табела. Б. закупил превозното средство с цел да използва частите му, а не за управление. Мотопеда държал в двора на къщата си, а ключа за него, в гаража.

На 19.05.2026 г., 14-годишният син на въззивникът - Р.И.Б., роден на ***г., взел ключовете за мотопеда и го привел в движение по улиците на гр.И..

На същата дата - 19.05.2026г., З. М. С. и св.Д.Х.Д. — полицейски служители при РУ Аксаково, изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.И.. Около 18:06часа, те забелязали, че по улица ’’***“ се движи мотопед, управляван от дете без поставена каска. Поради това решили да извършат проверка на водача и до №7 на същата улица спрели за проверка мотопед марка „Джилера“, модел „Рънър50“, който бил без поставени регистрационни табели и управляван от непълнолетния Р.И.В.. След извършена справка, било установено, че мотопедът е с прекратена регистрация. На място бил повикан 2 бащата на непълнолетния- възз.Б., който обяснил на органите на реда, че мотопедът бил паркиран зад гаража, в който работел и той не видял, че синът му го е взел оттам.

За констатираното органите на реда съставили срещу възз. АУАН, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. В АУАН било вписано, че Б. като родител и настойник на сина си е допуснал той да управлява мотопеда без регистрационен номер и нерегистриран по надлежния ред. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения.

По случая била образувана проверка ЗМ №147/2026г. по описа на РУ Аксаково с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по нея били изпратени на ВРП, където била образувана пр.пр.№8593/2026г. С оглед събраните при проверката данни, прокурорът преценил, че Б. не е извършил престъпление от общ характер, в частност такова по чл.345, ал.2 от НК , а синът му не е извършил деяние наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК. Поради това с постановление от 16.06.2026г. на основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и изпратил препис от прокурорския акт на РУ Аксаково с оглед преценка реализирането на административнонаказателна отговорност срещу Б..

Постановлението на ВРП било получено в РУ Аксаково на 17.06.2026г., видно от поставената дата върху него. Позовавайки се прокурорския акт, на 19.06.2026г. Началник група при РУ Аксаково издал процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно гласни доказателствапоказанията на св.Д.Д., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед за компетентност, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд заврени копия от материали по пр.пр.

№8593/2026г. по описа на ВРП и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и 3 справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР -Варна съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. Съгласно т.3.9 от тази заповед началниците на групи в РУ са изрично оправомощени да издават НП за нарушения на ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи е било счетено, че са налични признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е била започната и водена преписка. Впоследствие, след отказът от образуване на ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и чл.343в, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е изпратил препис от своя акт на АНО за преценка реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника. Позовавайки се вероятно на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ , съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство, и въпреки че мотивирано резолюция за прекратяване на АНП след съставения АУАН липсва, видно от материалите по 4 преписката, АНО е издал НП. Наказателното постановление е издадено на 19.06.2026г. т.е. в законоустановения шестмесечен срок от съставянето на акта (в случая и постановлението за отказ от образуване на наказателното производство).

Въпреки горното, съдът намира, че НП е незаконосъобразно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на твърдяното в НП нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.

175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателна отговорност носят пълнолетните лица, които са извършили административно нарушение. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба отговорност носят и непълнолетните, навършили 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на нарушението. По отношение на малолетните лица (лица под 14 години) административнонаказателната отговорност се реализира по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН , който предвижда, че за нарушенията, извършени от малолетни, отговарят техните родители или лица, които ги заместват, само ако съзнателно са допуснали извършването им.

В конкретния случай не се спори, че водачът на нерегистрирания мотопед – Р.И.Б. е бил на 14 години и че е син на жалбоподателя. Не се спори и че към процесната дата превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била прекратена и е било без поставена и регистрационна табела. Следователно при установяване на административно нарушение, извършено от непълнолетно лице, административнонаказващият орган е следвало да докаже наличието на “съзнателно“ допускане на това нарушение от страна на родителя. Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН е залегнало в Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. Съгласно същото при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 5 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието „съзнателно“ допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

Това означава, че за ангажиране на отговорността на родителя е необходимо да са налице доказателства, от които да се направи извод, че последният е знаел за извършването на нарушението и въпреки това умишлено е допуснал то да бъде осъществено. В случая по АНП липсват данни, които да установяват наличието на умисъл у жалбоподателя. Такива не са събрани и в хода на въззивното производство. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е знаел за поведението на непълнолетния си син, нито че е бил наясно с обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Както от обясненията му приложени по АНП, така и от разпита на св.Д. става ясно, че родителят не е знаел, че детето ще предприеме управление на нерегистрираното моторно превозно средство, което е стояло зад гаража в имота му. Т.е. не са ангажирани доказателства относно знанието или волята на родителя да допусне нарушението. Липсват такива, че той е дал ключовете за мотопеда на сина си и че е допуснал съзнателно той да управлява МПС.

Липсата на подобни доказателства прави извода на наказващия орган относно субективната страна на нарушението необоснован и противоречащ на материалния закон.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16bf7751-d08e-46f7-b18b-b22852d553b8