Решение № 639 от 16.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Варна, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110202883 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по депозирана жалба от Н. Ж. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Г. Бенковски“ № 83, ет.6, ап.25 чрез проц. представител, срещу Наказателно постановление № 22-0819-007054 от 17.05.2023 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, й е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал. 2, т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, й е наложено наказание- глоба, в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от 1 процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР- Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна административно наказващия орган за да издаде обжалваното наказателно постановление е приел за установено следното:

На 11.11.2022 г. в 17.10 часа Н. Ж. Н., ЕГН: ********** управлявала собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег.№ В 0395 ВН и на кръстовище между ул.“Коста Тюлев“ и ул.“Лаврентий“ в гр.Варна при извършване на маневра „ляв завой“ и блъска велосипедист, който се движи по ул.“Лаврентий“ в посока ул.“Кракра“. Вследствие на пътнотранспортното произшествие е пострадал велосипедистът И. Б. И. с ЕГН:**********, който паднал на земята и получил контузия на долната част на гърба и таза, дясна тазобедрена става, кръвонасядане в областта на дясно бедро.Въззивникът напуска мястото на произшествието, без да уведоми компетентната служба на МВР.

След сигнал за настъпило ПТП подаден на 11.11.2023г. в МБАЛ“Св.Анна“ гр.Варна, в 19.30 часа са били изпратени полицейските служители, свидетелите Г. К. П. и Герчо П. Г. относно получаване на резултати във връзка с постъпил в болницата за преглед пострадал велосипедист.Служителите на място са установили пострадалия И. Б. И., който е бил с контузия на долната част на гърба и таза, дясна тазобедрена става, кръвонасядане в областта на дясно бедро.Пострадалия е заявил, че е бил 2 блъснат от лек автомобил, на който не може да посочи рег. номер, марката и модела. На 09.12.2023г. е била депозирана молба от пострадалия в ОД на МВРВарна, Сектор „Пътна полиция“. След като е била извършена необходимата проверка е бил установен водача на автомобила, участник в пътнотранспортното произшествие, въззивницата Н.я Ж. Н., която е заявила че управлявания от нея автомобил е бил в пълен покой, когато велосипедистът се е блъснал в него.

В сведения взети от Н.я Ж. Н. същата отказва категорично да е блъскала пострадалия И. Б. И..Твърди, че последният не е падал на земята след удара в автомобила, стоял е върху велосипеда, казал е че е добре и иска да си тръгва и да не се сигнализира в полицията.

Поради изложеното свидетеля Г. К. П. съставил АУАН бл. № 090313/20.12.2022 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.5, ал. 2, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б“а“ от ЗДвП, който бил връчен на въззивника, а той от своя страна отказал да го подпише.Отказът на нарушителя да подпише акта бил удостоверен с подпис на един свидетел.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Г. К. П. и Герчо П. Г., както и на свидетеля И.

Б. И. и А. И. Б.- син на пострадалия. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 090313/20.12.2022 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.5, ал. 2, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б“а“ от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП настоящия съдебен състав установи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на 3 наказание санкция на жалбоподателя. АУАН не е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и създава неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя и ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.Както в акта, така и в НП при изписване на диспозитива на нарушението по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП са посочени всички хипотези на деянието, без административнонаказващия орган да индивидуализира действията на въззивницата и да посочи с кои от тях точно е допринесла за настъпилият вредоносен резултат. Атакуваното НП формално съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На жалбоподателя е вменено и нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”а” от ЗДвП, като за да бъде изпълнен съставът следва да бъдат установени осъществени виновни активни действия от страна на жалбоподателя, причиняващи ПТП и неговото напускане. Такива не бяха доказани по несъмнен начин. Останали са неизяснени причините въззивницата да напусне произшествието и да ли това са били субективни или обективни причини, тя да не остане на произшествието. С жалбата си въззивницата отрича тя да е причинила телесни увреждания на пострадалия с управлявания от нея автомобила и да има пряка и непосредствена вина за настъпилото ПТП, обяснява че на посочената дата и час се е намирала на местопроизшествието, но пострадалия се е блъснал сам в управлявания от нея автомобил.В показанията си свидетелите Г. К. П. и Герчо П. Г. обясняват, че не са посещавали мястото на ПТП, а са стигнали до извод за вината на въззивницата единствено по твърдяното от пострадалия.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че не се установи жалбоподателя да е извършил вменените й нарушения. Посочените процесуални нарушения, установени от съда при разглеждане на делото обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП, като същото следва да бъде отменено.

С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивницата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от 4 процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

От въззивницата с въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, като е представила адвокатско пълномощно и доказателства, че е изплатено възнаграждение на упълномощения от въззивницата да я представлява по настоящето дело адвокат Й. А. АК- Варна с размер на 480.00 /четири стотин и осемдесет/ лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2024г., поради което съдът стига до извода, че в конкретния случай следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като са били представени доказателства на това.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-007054 от 17.05.2023 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Н. Ж. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна , ул.“Г. Бенковски“ № 83, ет.6, ап.25 е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал. 2, т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, й е наложено наказание- глоба, в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Н. Ж. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Г. Бенковски“ № 83, ет.6, ап.25 сумата от 480.00 /четири стотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на 5 съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Варна, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6