Присъда № 28 от 28.05.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда №28 от 28.05.20 26 г., постановена по н.о.х.д.

№1232 по описа за 2026 г. на Районен съд - Враца:

Срещу подсъдимия И. Т. С. е повдигнато обвинение за това, че за времето от неустановена дата в началото на месец май 2021 г. до 05.05.2021 г. включително, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. Т. И. с ЕГН **********, че ще му продаде 98.88 тона царевица, на цена от 400.00 /четиристотин/ лева на тон и с това е причинил на дружество „****“ ООД с ЕИК 203902755 имотна вреда в размер на 39552.00 /тридесет и девет хиляди петстотин петдесет и два/ лева, като сумата е наредена от Р. П. У., посредством онлайн банкиране на дружеството, от персонален компютър, находящ се в седалището на същото в гр.София, ул.

„****, – престъпление по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс .

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, като намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер под средния, предвиден за престъплението и с прилагане на чл.66, ал.1 от НК.

Договорният защитник на подсъдимия – адвокат В.Б. от САК намира обвинението за недоказано от обективна и субективна страна. П ледира за постановяване на оправдателна присъда, поради липса на безспорни доказателства за извършено престъпление измама. Счита, че се касае за гражданскоправен спор, който е следвало да бъде решен от гражданския съд, тъй като се касае за търговска сделка между две търговски дружества.

Алтернативно моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК в минимален размер и с постановяване на условно осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият И. Т. С., роден на 14.03.1970 г. в гр.Враца, българин, български гражданин, висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН ********** в правото на лична защита поддържа казаното от своя адвокат и моли да бъде оправдан. В последната си дума заявява, че е невинен, тъй като в последния момент са били променени условията на сделката и не е била издадена фактура.

При проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателства по реда на НПК, е установена следната фактическата обстановка:

Подсъдимият И. Т. С. от град Враца се занимавал с търговия на зърно и бил в приятелски отношения със свидетеля К. Н. Н. - управител на дружествата „****“ ЕООД и „***“ ЕООД. На неустановена дата през 2020 г. подс.С. се запознал със св.М. Т. - управител на „М. Т. МТ 16“ ЕООД по повод сключване на договор за заем между „М. Т. МТ 16“ ЕООД в качеството на заемодател и „***“ ЕООД в качеството на заемател. Св.Н. упълномощил подсъдимия да представлява „***“ ЕООД за сключване на договор за заем с цел финансиране разработването на зърнобаза. Целта била да се сключи договор за заем между „М. Т. МТ 16“ ЕООД и „***“ ЕООД като заемополучател за сумата от 10000000.00 /десет милиона/ евро с петгодишен срок за връщане на заема, като заемополучателят да плати еднократна административна такса в размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ евро за разглеждане и подготвяне на документацията. Дружеството- заемодател трябвало да осигури средствата по кредита, чрез банкова гаранция, издадена в полза на турското дружество „****“ ЛТД с управител *** и на което следвало да бъде предадена платената от заемополучателя такса от 30000.00 евро, а 1 банковата гаранция следвало да бъде издадена от „Комерсбанк“ - Германия. За да осигури заплащането на административната такса от 30000.00 евро, на 15.09.2020 г. подс.С. сключил договор за заем в размер на 31000.00 евро със свидетеля И. П. И. от гр.Враца. Подсъдимият И. С. уведомил свидетеля И., че участва в програма в Република Турция и очаква превод на голяма сума пари, с която щял да му върне дадените в заем парични средства. Подсъдимият предложил като обезпечение да послужи недвижим имот, собственост на неговия приятел св.О. Ц., който от своя страна притежавал поземлен имот с идентификатор *** и с площ от 996 кв.м. в гр.Враца, кв.

„Дъбника“. За целта подсъдимият помолил св.Ц. да прехвърли собствеността на процесния недвижимия имот на св.И. И., като му заявил, че до два месеца ще му се издължи, както и че св.И. ще му върне обратно собствеността върху недвижимия имот. След като подс.С. получил заем в размер на 31000.00 евро от св.И., на 16.09.2020 г., в гр.Бургас, между „М. Т. МТ 16“ ЕООД с управител св.М. Т., в качеството на заемодател и „***“ ЕООД в качеството на заемополучател, представлявано от подс.С.-редовно упълномощен, бил сключен Договор за заем №00003.08/16.09.2020 г. за сумата от 10000000.00 /десет милиона/ евро със срок за връщане пет години, като заемополучателят трябвало да заплати еднократна административна такса в размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ евро за разглеждане и подготвяне на документацията. Ето защо на 16.09.2020 г. подсъдимият превел на каса в Уникредит Булбанк АД таксата от 30000.00 /тридесет хиляди/ евро по банкова сметка с IВАN ВG80UNCR70001524133731 с титуляр „МГ И Г Интернационал“ ЕООД с управител М. Т.. Въпреки това сумата от десет милиона евро не била отпусната от „Комерсбанк“ на турското дружество „****“ ЛТД и съответно сумата по договора за заем в размер на 10000000.00 евро не била предоставена от „М. Т. МТ 16“ ЕООД на „***“ЕООД, а административната такса в размер на тридесет хиляди евро не била възстановена на подсъдимия.

Междувременно св.Ц. поискал подсъдимият да му върне обратно недвижимия имот, а св.И. – предоставените в заем парични средства в размер на 31000.00 евро. В периода от месец декември 2020 г. до месец март 2021 г. подс.С. успял да върне на св.И. само сумата от 2790.00 евро и затова търсел начин да се сдобие с парични средства. Ето защо през месец април 2021 г. подсъдимият се свързал със св.Н. - управител на „***“ ЕООД и на „****“ ЕООД и му казал, че възнамерява да осъществи сделка с царевица, за която да използва името на дружество „****“ ЕООД, с което св.Н. се съгласил. На 23.04.2021 г., в клон на „Инвестбанк“АД гр.Враца, св.Н. открил банкова сметка на „****“ ЕООД с IВАN: ВG371ORT80481093516200, като предоставил на подс.С. изрично пълномощно да се разпорежда с тази сметка.

Подсъдимият И. С. се нуждаел спешно от парични средства и затова решил да стане посредник при покупко-продажба на царевица със значителна стойност, но същевременно нямал намерение да бъде реално извършена доставка по сделката, като по този начин да получи неправомерно парични средства.

Тогава подсъдимият започнал да търси зърнопроизводители за изкупуване на продукцията им. Свързал се със св.Н., но последният му заявил, че не разполага с такова количество царевица. След това се свързал и със св.И. Н. 2 земеделски производител, разполагащ с 1800 дка земеделска земя и поискал да закупи от него 100 тона царевица за цена 0,30 лева за килограм. Тъй като св.Н. разполагал с царевица, двамата се договорили устно за цената и количеството при изричното условие плащането ще бъде извършено в брой. За целта подс.С. трябвало да намери купувач на царевицата, който да изкупи цялото количество наведнъж и съответно да разполага с парични средства.

Подсъдимият разполагал с информация, че друг производител на зърно Ваньо Венциславов А. бил измамил за сумата от около 50000.00 лева св.П. Т.

И. - управител на „****“ООД гр.София. И така на неустановена дата в началото на месец май 2021 г. подс.С. се обадил по телефон на св.П. И., представил се като измамен от Ваньо А., за да спечели доверието му и предложил на св.И. да му продаде сто тона царевица на цена от 400.00 лева за тон, имайки предвид договореното по-рано количество царевица със св.Н..

Свидетелят П. И. проявил интерес към предложението. Същевременно подсъдимият нямал реално намерение да осъществи тази сделка, а възнамерявал да симулира действия по товарене на царевица, за да мотивира свидетеля И. да направи разпореждане с парични средства в негова полза, с които да се облагодетелства неправомерно. Подсъдимият бил наясно, че св.Н. приема плащане само в брой и се бил съгласил с тези условия, но продължил да поддържа заблуждение у св.П. И., че наистина ще му продаде царевица, като го накарал да изпрати камиони в гр.Вълчедръм, за да я натоварят. За целта се уговорил със св. Н., че на 05.05.2021 г. ще отиде в зърнобазата в гр.Вълчедръм, като се уговорил и със св.П. И. да организира транспорта на царевицата. От своя страна св.И. се свързал със свой познат на име „Михаил“ от с.Търнава, който изпратил камиони в зърнобазата на свидетеля Н. в гр.Вълчедръм и на 05.05.2021 г. подс.С. посрещнал камионите в зърнобазата на св.Н. в гр.Вълчедръм, където същите били натоварени с царевица около 11:11 часа. Тогава подс.С. уведомил по телефона св.П. И., че камионите са натоварени и изготвил фактура №2000000015 за количеството натоварена царевица, а именно 98, 88 тона с единична цена за тон 400 лева, на обща стойност 39552.00 лева. След като св. И. получил уверение от собственика на камионите, че стоката е натоварена, той разпоредил извършването на плащането. Фактурата била изпратена по имейл от името на „****" ЕООД с управител св.Н.. Плащането по фактурата било извършено веднага от св.Р. У.съдружник в „****“ООД, посредством онлайн банкиране, като последната наредила незабавен превод чрез системата РИНГС от персонален компютър от седалището на дружеството в гр.София, ул.„Кумата"77, вх.Ж, ап.1.

Паричната сума постъпила няколко минути по-късно по новооткритата банкова сметка на „****" ЕООД в „Инвест банк"АД с IВАN:

ВG371ORT80481093516200. Подсъдимият веднага тръгнал за гр.Враца, за да изтегли парите в брой, понеже няколко дни преди това бил получил по имейл постановление за налагане на запор от свидетеля Ц. Ц. - публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Враца. Дружество „****“ ЕООД имало непогасени публични задължения в размер на 67920.43 лева и поради липса на доброволно плащане св.Ц. бил наложил запор. Подсъдимият С. възнамерявал веднага да изтегли постъпилата сума в банковата сметка и затова се срещнал пред клона на 3 банката в гр.Враца със св.Н., като го помолил да изтегли постъпилата сума в размер на 39552.00 лева под претекст, че не е депозирал пълномощното си за разпореждане със сметката в банката. Свидетелят К. Н. изтеглил парите и ги дал веднага на подсъдимия, който вместо да плати в борй на св.Н. договорената и натоварена царевица, се обадил на свидетеля Н. по телефона и му казал, че ще му преведе парите за царевицата по банков път, като много добре знаел, че последният няма да приеме такова плащане и ще развали сделката. Свидетелят Н. категорично отказал да му бъдат преведени парите по банков път, а изисквал плащане в брой. Междувременно шофьорите на камионите, които били в зърнобазата информирали свидетеля П. И. по телефона, че не могат да тръгнат, тъй като зърнопроизводителят Н. не е получил парите за царевицата. Тогава свидетелят И. започнал да звъни на подс. С., който от своя страна не вдигал телефона, а много по-късно му отговорил, че има много работа и да не му държи сметка, а след това му казал, че зърнопроизводителят иска да му бъде платено в брой, а не по банков път.

След като подсъдимият не спазил уговорката за начина на плащане и след дълги часове чакане, свидетелят Н. наредил камионите да бъдат разтоварени.

Подсъдимият С. се възползвал от нежеланието на свидетеля Н. да му бъдат преведени парите по банков път като оправдание за разваляне на сделката и вместо да върне парите на св.П. И., той ги задържал за себе си в изпълнение на първоначалното си намерение да не се стигне до реализация на сделката и по този начин да се облагодетелства по неправомерно с парични средства.

На следващия ден - 06.05.2021 г. подс.С. и св.Н. се срещнали в гр.Враца със св.П. И. и със св.Е. М. в заведение, собственост на св.Б., където подсъдимият обяснил на св.И., че не му е върнал парите, защото ги дал на друго лице, което го заплашвало с пистолет. Известно време след това подсъдимият продължавал да обещава на св.И., че ще му върне парите, но това така и не се случило. Междувременнно подсъдимият не върнал и паричния заем от 31000.00 евро, който му бил предоставил свидетеля И. П. И., като продължавал да му казва, че ще върне парите. В същото време и св.Ц. настоявал да му бъде върнат недвижимия имот, поради което подсъдимият помолил св.И. И. да прехвърли обратно имота на св.Ц., за да си няма проблеми с него. На 10.05.2021 г. в гр.Враца бил сключен договор за продажба на процесния недвижим имот, с който св.И. И. прехвърлил обратно собствеността върху недвижимия имот - парцел в гр.Враца, кв.„Дъбника“ на св. О. А. Ц., който имот служел за обезпечение по договора за заем между него и подс.С..