Решение № 1120 от 21.07.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1242/2025
- Вид
- Решение № 1120
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Инес Людмилова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 30 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1,т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1120 гр. Плевен, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Инес Людм. Д. при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Инес Людм. Д. Гражданско дело № 20254430101242 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена по подадена искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано съвместно от изпълнителния директор *** и изпълнителния директор ***, чрез юрк. Н. *** срещу Областно пътно управление – Плевен, ЕИК ***, с адрес: ***, за осъждане на последния да заплати сумата от 2915,85 лв., представляваща главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, мораторна лихва в размер на 1078,25 лв. за периода от 24.02.2022г. до 24.02.2025г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с комбинирана застрахователна полица № ***, ищецът е сключил договор за застраховки „Каско и злополука“ на автомобил марка ***, собственост на „Уникредит лизинг България“ ЕАД - клон Плевен, със срок на валидност от 23.10.2019 г. до 22.10.2020 г. Твърди се, че на 01.07.2020 г., около 11.00 часа, на републикански път № Е - 83 в посока от гр.Русе към гр.София, на около 1 километър преди табелата на разклона за гр.Д***, лек автомобил *** КМ попаднал в необезопасен и несигнализиран участък от пътя - голяма дупка. Твърди се, че вследствие на произшествието, описаното МПС понесло материални вреди по предна дясна гума, предна и задна десни джанти и др. Посочва се, че на 02.07.2020 г. водачът на лекия автомобил Г. А. И. е депозирал Уведомление - декларация за щета пред ищеца по застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил ***, вследствие на което ищцовото дружество е заведена преписка по щета под № ***. Твърди се, че причинените имуществени вреди на 1 собственика на лек автомобил възлизали на стойност 2 905.85 лева и включвали: подмяна на части и ремонт на автомобила. Твърди се, ищецът е изплатил обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, включително 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията. Излага се довод, че ответникът не е взел необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, за изграждане и поставяне на предпазни мрежи, предупредителни знаци, указания за отбиване на движението. Отговорността да поддържа републиканските пътища, произтичала от чл. 30 от ЗП, а обстоятелството, че длъжностните лица на които ответникът е възложил да осъществяват тази дейност, са бездействали, обуславя отговорността на ответника към увреденото лице. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увредените лица, той встъпва в техните права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка. На 26.08.2020 г. ответникът бил уведомен с писмо-регресна покана № 249/31.08.2020 г., придружена с ликвидационна преписка да възстанови доброволно изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2915,85 лв., но към настоящия момент ответникът не заплатил сумата. В заключени моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 2915,85 лв., представляваща главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, мораторна лихва в размер на 1078,25 лв. за периода от 24.02.2022г. до 24.02.2025г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, чрез областно пътно управление -Плевен, с който се оспорват исковите претенция по основание и размер. Ответникът твърди, че на 09.08.2020г. на РП II-13, к.103 от гр. ***, посока гр.Долни Дъбник, при управление на лек автомобил марка ***, водачът ***Г.ев преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което се увредени предна и задна десни гуми. Твърди се че автомобилът не е могъл да се движи и е репатриран от пътна помощ до автоцентър ***. Твърди се, че стойността на двете гуми е в размер на 318,20лв., която сума е изплатена на застрахователя. Твърди се, че сумата за репатриране на автомобила в размер на 60,00лв., е платена. Представено е бюджетно платежно искане №***за изплатена сума в размер на 60,00 лв. за репатриране на автомобил по щета на ЗК „Лев Инс” №50141261-20-450971, регрес: 15607.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че не се установява причинноследствената връзка между настъпилото ПТП и увреждането на автомобила, информация за скоростта, с която се е движил лекия автомобил, условия на видимост и съобразяването на скоростта с тях. В заключени моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
В с.з. ищецът не се явява, представено е писмено становище, с което поддържа исковата молба.
В с.з. ответникът не се явява, представлява се от юрк. С. Т. – В..
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства намира за 2 установени следните факти:
Между *** и „*** е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополуки“ на лек автомобил, марка ***, със застрахователна полица № ***, валидна от 23.10.2019г. до 22.10.2020г.
Установява се, че е подадено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от Г. А. И. за лек автомобил, марка B***, със собственик на МПС „Уникредит лизинг ЕАД“ от дата 02.07.2020г.
По делото се установява, че по застрахователна полица № ***, е съставен опис заключение по щета № 25020030100246 за лек автомобил марка ***, като описаните щети са подмяна на предна дясна гума, на предна дясна джанта и задна дясна джанта на автомобила.
По делото е представен доклад №0000016364 по преписка по щета на МПС №***/02.07.2020г. като нанесените щети по лек автомобил марка ***, са оценени за сумата от 2905,85 лв.
По делото е представена фактура оригинал от М Кар Плевен ООД с описание на подлежащите на ремонт части и работа за труд на стойност 2 905,85 лв.
По делото е представено платежно нареждане от 05.08.2020г., от което се установява, че сума в размер на 2 905,85 лв. е изплатена на М Кар Плевен ООД по щета № *** от ЗАД Армеец АД.
По делото е представено възлагателно писмо от ЗАД Армеец до автосервиз М Кар Плевен ООД за извършване на ремонт на МПС с***, собственост на Уникредит Лизинг ЕАД – клон Плевен.
По делото е представена регресна покана по щета на ЗАД Армеец №*** до Областно пътно управление Плевен за възстановяване на сума в размер на 2 915,85 лв., съставляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета, получена на 31.08.2020г.
По делото е прието заключение на ВЛ по назначената автотехническа ескпертиза. ВЛ посочва, че на 01..07.2020г. на пътя Руде-София, на около 1 км пред табелата за разклона за гр. Д***, лек автомобил БМВ 520, рег.№3838КМ попада в необезопасен и несигнализиран участък от пътя-голяма дупка с остри ръбове, вследствие на което лекият автомобил претърпява материални щети по предна дясна гума, предната и задната десни джанти. ВЛ посочва, че тези автомобили имат устройство за залепване и на собствен ход автомобилът е достигнал до специализиран автосервиз на БМВ – М Кар Плевен ООД. ВЛ посочва, че стойността на щетата е в размер на 2905,85 лв. и 10,00 лв. ликвидационни разходи. В с.з.ВЛ поддържа изготвеното заключение.
От показанията на свидетеля Г. И., се установява, че през м.юли 2020г. на пътя от гр.
Русе за гр.София, управлявайки лек автомобил ***, е претърпял произшествие поради пътно препятствие-дупка. Установява се, че веднага уведомил застрахователя ЗАД Армеец след претърпяното ПТП, описал претърпените щети при завеждането на щетата. Установява се, 3 че в процесния период е бил в застрахователно правоотношение с ЗАД Армеец.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна следното:
По делото безспорно се установи, че на 01.07.2020г. на РП №Е-83, посока от гр. Русе към гр. София, на около 1 км пред табелата за разклона за гр. Д***, лек автомобил, ***, управляван от Г. И., попада в необезопасен и несигнализиран участък от пътя – голяма дупка, в резултат на което са увредени предна дясна гума, предната и задната десни джанти.
Установява се, че стойността за подмяна на предна дясна гума, предната и задната десни джанти по щета № 2502000100249, в размер на 2905,85 лв. е изплатена от застрахователя на М Кар Плевен ООД на 05.08.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, предложение първо от Кодекса за застраховането ( КЗ - обн. ДВ, бр. 102/ 2015г., в сила от 01.01.2016 год.), с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. В случаите когато, причинителят на вредата има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “ГО”. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по “ГО”.
Следователно, правото на застрахователя по имуществената застраховка “Автокаско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва във всички права, които застрахованият им срещу третото лице или неговия застраховател. Срещу кого ще предяви иска е право на увредения, респ. встъпилия в неговите права застраховател и той по своя воля може да реши срещу кого ще насочи регресната си претенция. В случая ищецът е решил да предяви иска срещу стопанина на пътя, на който е реализирано пътнотранспортното произшествие, участък от път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно параграф 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г., а именно срещу ответника по делото. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, управител на пътя е Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез нейното специализирано областно звено, в настоящия случай Областно пътно управление – гр.
Плевен.
На следващо място, за да се уважи иска по чл. 410, ал. 1,т. 1 от КЗ е необходимо ищецът да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице.
В настоящия случай, ЗАД Армеец АД доказа и двете предпоставки. От представената по делото застрахователна полица се установи съществуването на валидно застрахователно правоотношение между Уникредит Лизинг ЕАД, собственик на увреденото МПС и ЗАД 4
Армеец АД по застраховка “Каско” към датата на настъпването на застрахователното събитие. Установи се, че застрахователното обезщетение по застраховка “Автокаско” е изплатено на 05.08.2020г.
От приетото заключение на ВЛ по назначена съдебно- счетоводна ескпертиза, се установи, че размерът на причинените на лекия автомобил имуществени вреди вследствие на ПТП са в размер на 2905,85 лв. и 10,00 лв. ликвидационни разходи.
При така установеното, съдът намира, искът е основателен, налице е било облигационно задължение на ответника към ищеца, което към този момент не е било изпълнено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът присъжда в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото за платена държавна такса в размер на 166,63 лева, 400лв. възнаграждение за вещо лице по съдебно- автотехническа експертиза, 100 лв. депозит за призоваване на свидетел и 150 лв.за юрк. възнаграждение.В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 150лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.