Решение № 3462 от 19.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3462 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110200457 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. Г. (чрез адв. П.) срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-001719, издадено на 15.02.2021г. от Г.Б. - Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на П. Д. Г. е наложена „глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР на П. Д. Г. са отнети и 12 контролни точки.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при грубо нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят посочва, че АУАН е съставен на 21.01.2021г. за нарушение, извършено на 29.09.2020г., т.е. повече от 3 месеца от установяване на нарушението. Доколкото нарушението е установено при преглед на снимковия материал, а жалбоподателят е собственик на заснетия автомобил, чийто регистрационен номер е четлив, в жалбата се заявява, че данните за авторството и за деянието са били налични още на датата на нарушението. Поради това се претендира за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Освен това в жалбата се твърди, че в АУАН и в НП били посочени различни правни квалификации на деянието, а липсата на яснота води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че с посочването на чл.21, ал.1 от ЗДвП на практика административно – наказващият орган не е изпълнил задължението си да предостави правна квалификация. Претендира се и за нарушение на 1 чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН не била указана възможността за възражение в тридневен срок от неговото връчване. Като процесуално нарушение се сочи и това, че не били изложени мотиви защо не е приложен чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от СРС да отмени изцяло процесното Наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендират се и направените по делото разноски.

Тази жалба е изпратена едни път на ОПП – СДВР (на 22.12.2021г.), втори път на РУ – Пирдоп, ОДМВР – София (на 23.12.2021г. ) и трети път – на СРС (на 04.01.2022г. ), като за всички тях е образувано настоящото дело.

В молба с вх. № 133584/28.06.2022г. адв. П. заявява, че не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. Защитата твърди, че в протокола за използване на автоматизираното техническо средство не бил посочен пътния знак, GPS координатите, посоката на движение на МПС-то, измерената скорост на движение и установената такава.

Твърди се, че няма снимка на пътния знак от мястото на извършване на нарушението.

Поради това не можело да се докаже дали е изпълнено изискването на чл.6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. На следващо место адв. П. твърди, че липсва протокол от последваща метрологична проверка и действията на контролните органи били предприети при съществени нарушения. В случай, че от снимката /предоставена от наказващия орган/ не ставало ясно дали автомобилът е заснет преди или след пътния знак, чиято забрана се твърди, че е била нарушена, адвокатът възразява нарушението да е безспорно доказано.

Моли се и за това размерът на претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение да бъде ориентиран към законовия минимум.

Пред СРС – 10 състав жалбоподателят П. Д. Г. и адв. П. не се явяват лично и не вземат становище в хода на съдебните прения.

Въззиваемата страна Началник Група при ОПП-СДВР също не изпраща представител пред СРС и не взема становище по спора.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

На 29.09.2020г. за времето от 16.00 часа до 18.00 часа мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТF R 1 - M № 575 била позиционирана в служебен автомобил с рег. № .... при зададен стационарен режим на измерване в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе”, до разклона за ЦСПП – МВР, за да контролира скоростта на движение на отдалечаващите се МПС-та, движещи се от гр. София към с. Горни Богров, при липса на пътен знак за ограничение на скоростта и при действащо общо ограничение на скоростта от 50 км/час. За целта бил съставен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-45969/30.09.2020г.

На 29.09.2020г. в 17.07 часа в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе”, до разклона за ЦСПП – МВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, лек автомобил .... с рег. № ......... (собственост на П. Д. Г. ) се движел със скорост от поне 108 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост от 111 км/час ), 2 при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M № 575. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2020г. със срок на валидност до 24.02.2010г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това техническо средство било преминало и последваща проверка, за която има издаден Протокол № 5-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 01.09.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.

Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение от страна на водача на лек автомобил .... с рег. № ......... от ОПП – СДВР изпратили призовка до П. Д. Г.

(собственик на заснетия автомобил). На 21.01.2021г. в декларация по чл.188 от ЗДвП П. Д.

Г. декларирал в качеството си на собственик на превозното средство, че не знае на 29.09.2020г. около 17.07 часа кой е управлявал МПС с рег. № ..........

Въз основа на тази декларация и снимковия материал М. (в присъствието на Мартин Борисов Пасков и Десислава Димитрова Чалева) съставил срещу П. Д. Г. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 665760 от 21.01.2021г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.165, ал.2, т.6 и чл.188 от ЗДвП. В АУАН било записано, че измерената скорост на движение на автомобила е 111 км/час, а след приспаднат толеранс от 3 % - наказуемата скорост е 108 км/час.

На 21.01.2021г. срещу подпис Актът бил връчен на П. Д. Г..

Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 214332-001719 от 15.02.2021г., с което Г.Б. - Началник Група при ОПП – СДВР на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е наложила на П. Д. Г. „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Освен това на основание Наредба № Із-2539 на МВР на П. Д. Г. са отнети и 12 контролни точки.

На 20.12.2021г. във връзка с Наказателно постановление № 21-4332-001719 от 15.02.2021г., П. Д. Г. предал в РУ – Пирдоп свидетелството си за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него, за което бил изготвен Протокол за доброволно предаване.

Наказателното постановление е връчено срещу подпис на П. Д. Г. на 20.12.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез административно – наказващия орган на 22.12.2021г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно : показанията на свидетеля М.

П.; АУАН с бланков № 665760 от 21.01.2021г.; Протокол № 5-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 01.09.2020г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г.;

3 снимков материал (клип № 9596 и снимка на уреда); призовка; справка – картон на водача;

Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.102019г. и с рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г.; Акт за встъпване в длъжност; декларация по чл.188 от ЗДвП от П.

Д. Г.; Протокол за доброволно предаване от 20.12.2021г.; заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС – част I; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 66079 от 04.04.2022г.; писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ (на лист 19 от делото); Заповед № 513з-5069 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР; разписка с дата на получаване на Наказателното постановление (лист 78 от делото); писмо от Български институт по метрология с вх. № 71678 от 11.04.2022г. с приложено към него Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /с приложения/ и писмо от Областно пътно управление – София с вх. № 72042 от 11.04.2022г. с приложена схема.

Събраните по делото и цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни и достоверни.

Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г., тъй като той е годно, информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от позиционираното в служебен автомобил техническо средство, както и ограничението на скоростта за съответното място, режима на измерване, посоката на задействане и номерата на направените клипове. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г. се установяват вида и номера на използваното техническо средство.

Писмата от Главна дирекция „Национална полиция“ (на лист 19 от делото) и от Български институт по метрология (на лист 82 от делото) са обективни, достоверни и непредубедени. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От тези писма, както и от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /с приложения/, Протокол № 5-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M и чл.30, ал.5 от Закона за измерванията се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на одобряването на типа е бил до 24.02.2020г., преминало е последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на 01.09.2020г. (за срок от 12 месеца, т.е. до 01.09.2021г. ) и съответно се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно към 29.09.2020г. и направените с него измервания са в съответствие със Закона за измерванията. Поради това (с оглед разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) СРС приема, че техническото средство, заснело процесния автомобил и неговата скорост на движение е било годно към процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи” (АТСС) според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 5-38-20 от проверката на мобилна система за 4 видеоконтрол TFR – 1M се вижда, че въпросното техническо средство има идент. № 575/12 и този номер 575 е вписан и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г., а също и в снимковия материал – клип № 19596 и АУАН с бланков № 665760 от 21.01.2021г., то това означава, че именно провереното на 01.09.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било използвано и при заснемане на процесното нарушение.

Според §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.