Определение № 328 от 24.07.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500249 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на К. Т. Г. от гр. Б., чрез пълномощника адв. И. С. от АК - С. З., против определение № 903 от 30.03.2023 г. по в.гр.д. № 507/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което поради процесуална недопустимост е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата му против действия на съдебен изпълнител по изп. дело № 315 на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. №709 на КЧСИ.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Според жалбоподателя, длъжник по изпълнителното дело, постановлението за приключване на изпълнителното производство не подлежи на обжалване от страна на длъжника, но при настъпила по силата на закона перемпция, не могат да бъдат извършвани валидни изпълнителни действия, включително и приключване на делото поради събиране на вземането. Оспорени са и съображенията на решаващия съд по отношение давността на вземането.

Наведен е довод за липса на данни, потвърждаващи получаването на съобщение ан ЧСИ, изпратено по електронна поща. Като неправилно е посочено приетото от съда, че възражението за давност може да се прави само веднъж. На следващо място е заявено, че давността може да бъде прекъсната преди да е изтекла, а след изтичането вземането не подлежи на принудително изпълнение. Изложени са възражения за срочност на съдебното обжалване на насоченото принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане, поради невръчено съобщение за наложен запор. На последно място се твърди неправилност на извода в обжалваното определение за недопустимост на обжалването досежно разноските по изпълнението, за дължимостта на които при приключване на производството ЧСИ се произнася 1 с нарочен акт, поради което е без значение дали длъжникът в определен момент е узнал за тях при запознаване с делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за неговото разглеждане.

Взискателят Община Бургас не е подал е отговор.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По същество, обжалването е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постанови атакуваното прекратително определение, решаващият съд е изложил съображения, че с жалбата на длъжника се атакува действие на съдебния изпълнител – приключване на принудителното изпълнение поради плащане на задължението, което не попада в кръга на обжалваемите такива, очертан с разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. По останалите оспорени действия на ЧСИ съдът е приел, че жалбата е просрочена.

Така постановеното определение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно текста на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

В разглеждания казус се касае за жалба на надлежно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, което изпълнява първото условие за допустимост на обжалването по чл.435, ал.2 ГПК.

Второто изискване на цитираната разпоредба се отнася до точно определени от закона конкретно посочени хипотези, в които се допуска обжалване, като в обхвата на предвидените обжалваеми действия на съдебния изпълнител от длъжника не попада разпореждането за приключване на изпълнителното дело поради плащане на задължението. След като законът не е предвидил съдебен контрол на въпросното действие на ЧСИ, жалбата на К.

Г. против същото е недопустима и не подлежи на разглеждане.

По претенцията за отмяна на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради изтекла давност, от приложеното изп. дело се установява, че длъжникът е заявил искане в тази насока с молба от 22.12.2022 г. Съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение, за което на 30.12.2022 г. е уведомил длъжника на посочения от него имейл адрес. В последствие, на 11.01.2023 г. адвокат М. П., в качеството си на пълномощник на Г., е получила копие от цялото изпълнително дело. В предвидения в чл.436, ал.1 ГПК 2-седмичен срок отказът на ЧСИ да прекрати

2 изпълнителното дело на основание претендираната давност не е обжалван.

Подадената до Окръжен съд-Бургас жалба против действията на ЧСИ е депозирана много по-късно чрез куриер - на 16.02.2023 г., поради което и в тази част е недопустима за разглеждане като просрочена.

В частта от жалбата, с която се иска отмяна на действията на ЧСИ, съставляващи насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, както и в частта на разноските по изпълнението, също е налице просрочие. Видно от приложеното към жалбата против действията на ЧСИ извлечение от сметката на длъжника, издадено на 31.01.2023 г., към тази дата същият е узнал за наложения на 30.01.2023 г. запор върху банковата му сметка и за извършения превод по сметка на ЧСИ Янко Бъчваров на сумата от 765,12 лв., при размер на задължението - 200 лв. и останалите 565,12 лв. – разноски по изпълнението. Считано от посочената дата, срокът за обжалване по чл. 436, ал.1 ГПК е изтекъл на 14.02.2023 г.

Ерго, постъпилата след по-късно жалба по чл.435, ал.2 ГПК е просрочена и не подлежи на разглеждане. Следва да се посочи, че сметка за размера на дълга, включително разноски по изпълнението, е била връчена на адв. Пушева още на 11.01.2023 г. и същата не е обжалвана от длъжника.

В предвид на изложените съображения, атакуваното определение е правилно, като съобразено с доказателствата по делото и приложимия закон.

Настоящата инстанция споделя изцяло изложените там мотиви и за пълнота препраща към същите, съгласно чл. 272, вр. чл. 278, ал.4 ГПК. Жалбата на длъжника К. Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. Т. Г. от гр. Б., подадена чрез пълномощника адв. И. С. от АК - С. З., против определение № 903 от 30.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 507/2023 год. на Бургаския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3