Решение № 259 от 12.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20261800500479 по описа за 2026 година

С Решение № 224 от 30.12.2025 г. по гр.д. № 678/2024г. на РС- Своге е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 526,52 лв., представляващи регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума, както и мораторна лихва от 184,65лв. за периода от 06.08.2021г. до 06.08.2024г.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу горното решение.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че ищецът не бил представил действащи към датата на ПТП общи условия за застраховка „Каско“. Твърди, че процесното ПТП не е било посетено от служители на МВР, че не е съставен протокол за ПТП, че не е представен достоверен снимков материал от произшествието и причинилото го препятствие.

Посочва, че не може да се установи скоростта на движение на МПС, с което да се изключи възможността за съпричиняване на вредоносния резултат, като във връзка с това се позовава на т.нар. “опасна зона за спиране” и на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Поддържа, че заключението по САТЕ не може да служи като доказателство, тъй като е изготвено само въз основа на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, и на материали по делото, като обективира възможност, че описаният механизъм съответства на настъпилите увреждания, но 1 само в случай, че същия бъде доказан. Освен това застрахователят не бил изпълнил законовото си задължение да извърши проверка за установяване на обстоятелствата, обуславящи наличието на застрахователно събитие, респ. недължимост на застрахователно обезщетение. Твърди още, че застрахователната полица не съдържа минимално изискуемите реквизити поради непредставянето на общите условия, от които да се установяват покритите застрахователни рискове.

Освен това, жалбоподателят оспорва кредитирането на представените писмени доказателства от ищцовото дружество, като отбелязва, че същите са частни свидетелстващи документи, изготвени от негови служители, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти. поради което не доказват по безспорен и неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП. Счита, че не може да се изведе категоричен извод, че евентуалното произшествие е настъпило при твърдените обстоятелства. Развива съображения относно понятието „предвидимо препятствие“.

Акцентира върху възможността по чл. 9 от Наредба № 1-167 за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на което се издава протокол, като черпи аргументи от факта, че в случая тази възможност не е била използвана от страна на собственика/ползвателя на моторното превозно средство или от страна на водача.

Намира за недоказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Като други такива възможни обстоятелства сочи хипотезата на причиняване на вредата от умишлени действия, както и други обстоятелства, за което също не били събрани доказателства. Развива съображения относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 410 от КЗ. Оспорва представените от застрахователя частни свидетелстващи документи и изразява съмнение, че процесното ПТП е настъпило при описаните в тях обстоятелства.

Прави извод, че механизмът на ПТП, както и причинно- следствената връзка между него и вредите, са противоречиви и недоказани. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърля предявения срещу него иск. При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от гл. юрк. Н., който поддържа въззивната жалба. По същество моли съда да отмени обжалваното решение по съображения, изложени в жалбата.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се представлява и не изразява становище по спора.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В хода на производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ЗЗД.

ІІІ. По същество

Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от За уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпване на ПТП и увреждане на МПС в резултат от него, наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП, заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за претърпените вреди, както и установяване на действие или бездействие на работници/служители на ответника, което е в причинна връзка с настъпването на ПТП.

По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП се установява от Застрахователна полица № 0307Х0003714 (л. 14 от делото на СРС) и представените с исковата молба Общи условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) (л. 913 от делото на СРС). Констатира се също, че цитираната полица е сключена с клауза „Пълно Каско“, която покрива и релевирания в настоящото производство застрахователен риск, а именно - последици от авария (виж. раздел III, т. 8.3 и т. 12 от Общите условия). Поради това съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не били представени Общите условия на застрахователя, както и че твърдяното ПТП не представлявало „покрит риск“, а също и че застрахователната полица не съдържала необходимите реквизити.

Също така, от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява настъпването на твърдяното ПТП и на вредоносния резултат.

Действително, в случая не е съставен протокол за ПТП от органите на МВР, но това нито съставлява изключен риск, при който застрахователят да може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, нито е процесуална пречка пред установяване на настъпилото застрахователно събитие с други доказателствени 3 средства, вкл. с гласни такива (арг. от Решение № 828 от 11.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2252/2024 г., Решение № 22 от 20.01.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 654/2023 г., Решение № 406/30.11.2022 г. по в.гр.д. № 549/2022 г. на ОС - София).

Още повече, че съставянето на такъв е задължително само в някоя от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, каквато в настоящия случай не е налице. Липсата му не е пречка пред доказване на иска по чл. 410 от КЗ, тъй като в българския граждански процес няма предварително определена сила на доказателствата, а протоколът за ПТП не е единственото средство за установяване на ПТП. Съгласно константната съдебна практика, механизмът на настъпване на произшествието и вината (в случая – неполагането на дължимата грижа по поддръжка на пътя) могат да бъдат доказвани с всички допустими доказателствени средства по ГПК. В принципен аспект, такива може да бъдат свидетелски показания, сигнали на телефон 112, писмени доказателства за заведени жалби, повикване на „Пътна помощ“ или разпечатки от мобилни приложения, документи от застрахователното производство (напр. протокол за оглед на щетите от застрахователя) и др. В конкретния случай, фактът на ПТП и неговият механизъм са доказани от показанията на свидетеля Зарев и от отговора на първата задача по допуснатата САТЕ, които сочат, че процесното ПТП е настъпило при преминаване на МПС през дупка на пътното платно на републикански път III-164 след изхода на с. Искрец.

Същевременно, от отговора на втория въпрос към експертизата се установява, че процесните увреждания на автомобила са съвместими с този механизъм и могат да се получат така описания начин, като се намират в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Във връзка с това не следва да се сподели довода на жалбоподателя, че експертното заключение не доказвало несъмнена причинно следствена връзка между посоченото препятствие (необезопасена дупка) на пътя и настъпилите увреждания по автомобила. Наистина заключението, само по себе си, не е абсолютно доказателство за горното обстоятелство, доколкото то се основава на редица предпоставки, които също следва да бъдат доказани. От друга страна обаче, съдебната практика (Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК) приема, че пълно доказване е възможно и само въз основа на съвкупност от косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В процесния случай е налице такава доказателствена съвкупност, състояща се от заключението по САТЕ, показанията на св. Зарев, както и документите по заведената щета, поради което настъпилото ПТП, неговият механизъм, причинените щети на автомобила и причинноследствената връзка между тях следва да се считат за доказани.

Що се отнася до съществуването, вида и приблизителните размери на препятствието на пътното платно, тези обстоятелства също се установяват в достатъчна степен от показанията на свидетеля, като във връзка с доводите на жалбоподателя по този въпрос съдът намира, че непосочването на абсолютно точни размери на препятствието не опорочава доказването на неговото наличие и на годността му да предизвика процесните щети на автомобила.

Следващият елемент от фактическия състав, а именно - заплащането на застрахователно обезщетение за репариране на вече установените по вид и обем щети, не подлежи на проверка в настоящото производство, доколкото във въззивната жалба липсва нарочно оплакване в този смисъл, поради което и на основание чл. 269 от ГПК, съдът не е длъжен служебно да го изследва. Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че реалното заплащане на такова обезщетение се доказва от документите на л. 18-28 от делото на СРС.

Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16bdad85-65a6-4db1-a773-57530ff7c66b