Определение № 45 от 06.01.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Перник, 06.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20241720106770 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.

Горепосоченото гражданско дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. С. С. и А. Х. Ц. срещу „Топлофикация – Перник” АД, с която са предявени следните искови претенции: иск за осъждане на ответника да заплати в полза на Р. С. С. сумата 2565,86 лева, събрана на отпаднало основание в хода на изпълнителено дело № **************, по описа на ЧСИ С.Б.; иск за осъждане на ответника да заплати в полза на Р. С. С. сумата 365,91 лева – събрани такси и разноски по изпълнителено дело № **************, по описа на ЧСИ С.Б.; иск за осъждане на ответника да заплати в полза на А. Х. Ц. сумата 1135,16 лева, събрана на отпаднало основание в хода на изпълнителено дело № **************, по описа на ЧСИ С.Б.; както и иск за осъждане на ответника да заплати в полза на Р. С. С. сумата 121,50 лева – събрани такси и разноски по изпълнителено дело № **************, по описа на ЧСИ С.Б..

Като разгледа исковата молба съдът намира, че не е местно компетентен да се произнесе по предявените искове на основание чл. 113 ГПК. Съгласно посочената норма исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Същата регламентира местна подсъдност на исковете, свързани с потребителски спорове, за която съдът следи служебно на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители – в този смисъл са Определение № 241/ 05.04.2013 г. по ч.т.д.

№1395/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г. на ВКС, II т.о. Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида на предявения иск и съответно вида на търсената защита, а предвижда като предпоставка за прилагането й страна по спора да е потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото лице, което отговаря на посочените условия не губи качеството си потребител, когато търси последваща защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на ответника-търговец. При липса на изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения, следва да се приеме, че разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребителя и търговеца/доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с 1 наличието или не на задължения по него. Нормата на чл. 113 ГПК следва да намери приложение и по отношение на спорове между наследника на потребителя и търговеца/неговия правоприемник, доколкото наследникът встъпва в правата и задължената на потребителя, произтичащи от съответния потребителски договор, а самият спор произтича от потребителския договор. Само основанието за възникване на вземането е от значение за определяне на спора като потребителски (в този смисъл е Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., Т. К., II т. о. на ВКС).

В настоящия случай се касае за потребителски спор, възникнал от правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между „Топлофикация – Перник” АД и наследодателя на ищците – Й.С.С., макар свързан с новонастъпили факти – изтекла погасителна давност и събрани парични суми след това. Следователно е приложима цитираната разпоредба на чл. 113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при потребителски спорове. Без значение е обстоятелството, че ищците са наследници на потребителя, тъй като с оглед на изложеното по-горе водещият критерий за определяне дали даден спор е потребителски е правоотношението, от което е възникнало спорното вземане.

Видно от служебно направени справки за адресна регистрация на ищците регистрираният постоянен и настоящ адрес на Р. С. С. е в гр. С., а на А. Х. Ц. – в гр. П.. Поради това местно компетентни да се произнесат по предявените искове са Софийски районен съд и Районен съд – П., а не Районен съд – Перник. С молба от 30.12.2024 г. ищците са заявили изрично, че желаят делото да бъде разгледано и решено от Софийски районен съд. С оглед на това и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството пред Районен съд – Перник следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА висящото пред Районен съд - Перник, 13 граждански състав, производство по гр.дело № 6770/ 2024 г.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

Препис от определението да се изпрати на ищците чрез адв. Т..

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Софийски районен съд.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2