Решение № 208 от 01.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Кюстендил, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500075 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Д е л о т о има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.

№11056/01.11.2023г. от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ул.„Околовръстен път” №260, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш и М.В. – Прокурист, чрез пълномощника адвокат Х.И. САК, насочена против решение №913 от 06.10.2023г. по гр.д.№2000/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено между „Юробанк България” АД и С. П. Ф., с ЕГН **********, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 4 813.40 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD ****** от 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 14.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил като неоснователен искът до пълният му предявен размер за признаване за установено съществуване на вземане за възнаградителна лихва в размер на 1153.60 лева за периода от 28.01.2020г. до 07.05.2021г., за мораторна лихва в размер на 49.40 лева за периода от 28.01.2020г. до 12.03.2020г., за мораторна лихва в размер на 478.76 лева за периода от 14.05.2020г. до 30.09.2021г., за такси в размер на 390.39 лева за периода от 06.01.2020г. до 08.03.2021г., за застраховки в размер на 196.49 лева за периода от 28.01.2020г. до 28.05.2020г., за обезщетение за уведомяване в размер на 108.00 лева за периода от 06.04.2021г. до 30.09.2021г., както и е осъдил С. П. Ф. да заплати на „Юробанк България” АД сумата в размер 1613.23 лева, представляваща деловодни разноски за исковото производство, както и сумата в размер на 483.15 лева деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д.№2045/2021г. на КнРС, съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

Въззивното дружество атакува първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част, като навежда съображения за неговата неправилност поради незаконосъобразност и допуснати от решаващия състав съществени процесуални нарушения.

1

Твърди, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, като е указал в тежест на ищеца да докаже наличие на предсрочна изискуемост на задължението, без изрично да му даде указания да докаже, че месечни извлечения са издавани и да предостави месечните извлечения, на база на които е обявена предсрочната изискуемост по процесния договор. Счита, че съдът неправилно е приел, че фактическият състав на чл.47 от ГПК не е изпълнен, без да оцени наличните по делото писмени доказателства, и твърди, че длъжникът е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

Възразява срещу мотивите на първоинстанционния съд, който приел наличие на неяснота и неинформираност на потребителя-ответник по отношение на клаузите от договора, от които зависи падежа за заплащане на задължението за месечните суми за погасяване на кредит, респ. съответните клаузи са прогласени за нищожни като противоречащи на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 пр.1 от ЗПК.

Оспорва като неправилни изводите на районния съд, че банката определя едностранно падежа по картата. Аргументира се, че съгласно чл.4 от договора, вр. чл.8 от ОУ, падежът на задължението се определя едностранно от банката с изпращане на месечно извлечение до потребителя, като с оглед специфичния характер на кредитния продукт – кредитна карта, изрична дата за издаване на такова извлечение не може да бъде посочена, а извлеченията се издават на месечна база. Конкретизира, че именно в месечното извлечение се посочва крайния срок за заплащане на минималната месечна вноска. Подчертава, че в случая до ответника били изпратени 2 броя месечни извлечения, в които са отразени всички транзакции по кредита, падеж и размер на дължимите по картата суми. Допълва, че съгласно условията на договора задължение на банката е да изпрати месечните извлечения на посочените в договора адреси, чрез обикновена или електронна поща, а задължение на кредитополучателя е да ги получава. Уточнява, че банката е обявила задължението за предсрочно изискуемо поради неиздължаване на последователни месечни вноски по две месечни извлечения с краен срок за плащане 20.01.2020г. и 20.02.2020г., което обстоятелство счита за доказано с приложения по делото доказателствен материал, вкл. и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Навежда съображения, че процесният договор е сключен в съответствие с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, и оспорва изводите на решаващия състав, че същият противоречи на изискванията на ЗПК.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че не са налице доказателства по делото, установяващи наличие на вземане за застрахователна премия, претендирана от ищеца, като се позовава на приетата като доказателство декларация за присъединяване на застрахователно лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, с подписването на която ответникът дал съгласие месечната застрахователна премия да бъде начислявана като задължение по кредитната карта и превеждана на застрахователя. Твърди, че е налице самостоятелно основание, на база което се претендира вземането за сумите за застрахователна премия.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което предявения иск бъде уважен. Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С. П. Ф., чрез назначения му особен представител адв.Т. П. от АК – Кюстендил, в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространни съображения. Поддържа се, че кредиторът не е упражнил по надлежния ред правото си да обяви цялото задължение по процесния кредит за предсрочно изискуемо. Счита, че исковата претенция в частта за възнаградителна лихва е недължима като уговорена в неравноправна съгласно изискванията на ЗЗП клауза, противоречаща на добрите нрави. Изтъква, че липсва разписана методика за формиране на ГПР на кредита, а клаузата , посочваща ГПР по кредита е изчислена чрез използване на заблуждаваща търговска практика. Възразява за банката да е налице самостоятелно основание за вземане на застрахователна премия. Счита договорът за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Поддържа, че падежът на задължението не е посочен в договора, а се определя едностранно от банката с издаване на месечни извлечения, без да са ясни условията за узнаване от потребителя на датата на издаването им, респ. неприложима е фикцията за връчването им и приемане на знание на потребителя за падежа.

Оспорва дължимост на сумата, претендирана като обезщетение за уведомяване, която счита 2 за противоречаща на чл.10а от ЗПК. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо в обжалваната част.

По правилността:

Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т.1 от Тълкувателно решение №1/2013г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред РС-Кюстендил е била подадена искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Околовръстен път“ №260 срещу С. П. Ф., с ЕГН **********, с адрес: ********************, с която са предявени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че с ответника са в облигационни отношения по силата на договор за издаване на кредитна карта от 20.12.2019г., с който банката предоставила на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5000.00 лева, и му издала персонална кредитна карта и допълнителна кредитна карта. Претендираната като главница сума в размер на 4813.40 лева, според ищеца, била формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят - длъжник е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване реда за погасяване, съгласно приложимите Общи условия. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявала с възнаградителна лихва, като приложимия лихвен процент се посочвал в месечните извлечения. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска, картодържателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите от него плащания.

Също така, за предоставянето и управлението на кредита и другите услуги по кредитната карта, картодържателят се задължил да заплаща и такси и комисионни, посочени в приложение към общите условия. Ищецът твърдял, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, като не е заплатил две последователни минимални месечни вноски, в т.ч. и дължимите на банката възнаграждения и такси, по две месечни извлечения с краен срок за плащане 20.01.2020г. и 20.02.2020г., които се представиха и приеха във въззивното производство, в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, 3 въз основа на което било образувано ч.гр.д.№2045/2021г. по описа на Районен съд Кюстендил. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горепосочените суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Така, предмет на предявената, по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искова претенция за установяване съществуването на вземане на заявителя спрямо Ф., са сумите, както следва:

4813.40 лева представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.10.2021г., до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1153.60 лева за периода 28.01.2020г. до 07.05.2021г.; мораторна лихва в размер на 49.40 лева за периода от 28.01.2020г. до 12.03.2020г.; мораторна лихва в размер на 478.76 лева за периода от 14.05.2020г. до 30.09.2021г.; такси в размер на 390.39 лева за периода от 06.01.2020г. до 08.03.2021г.; застраховки в размер на 196.49 лева за периода от 28.01.2020г. до 28.05.2020г.; обезщетение за уведомяване в размер на 108.00 лева за периода от 06.04.2021г. до 30.09.2021г.