Решение № 2092 от 30.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2092 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330107327 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на Производството по делото е образувано по искова молба, постъпила от К. Б. П., ЕГН ****** от гр. *******, жк *******, бл. ****, ет.

**,ал. ***, чрез адв. И. срещу “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Славянска” №29, ет. 7 за прогласяване нищожността на клауза на договора за кредит от 28.11.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 625,75лв. поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща ЗПК, нарушаваща ЗПК.

В хода на производството е предявени и са предявени и насрещни обективно евентуално съединени искове чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК от “СИТИ КЕШ” ООД против К. Б. П. за осъждане последния да заплати на дружеството сумата от 750 лв. част от незаплатена главница по договора за заем, заедно със законната лихва, евентуално като получена без основание сума по недействителен договор. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 28.11.2022г. за сума 800 лв. при ГЛП-40,05 % и ГПР -49,81 %. В договора се съдържа клауза за предоставяне на поръчителство, отговарящо на определени условия. При неизпълнение в срок на това задължение се дължи неустойка в размер на 625,75 лева.

В предоставения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв от 1 ответника “ СИТИ КЕШ” ООД, чрез адв. Х. М.. В него се оспорва иска В насрещната искова молба се твръди, че договора е сключен от разстояние и заемната сума е усвоена чрез „******“. Срока на заема е до 28.06.2023 г. Извършен е едно плащане на сума от 50 лв. Дължимата главница, лихва, неустойка и такси не са заплатени.

В срока за отговор по насрещния иск е постъпил такъв от П. чрез адв. И., в който се оспорва иска. Твърди се плащане на такси, възнаградителна лихва и неустойка. Отправя възражение за прихващане на същите срещу дължимата главница.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума от 800 лв. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащата се в договора уговорка за заплащане на неустойка и потвърждение от ответника наличието на такива клауза съдът намира, че задължаването на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, което да отговаря на конкретно посочени в договора условия, и предвиждането на неустойка във фиксиран размер на парична сума при неизпълнение като санкция противоречи на добрите нрави. От една страна задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричения заем. От друга изискванията за вида на обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Също така непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

2

Следователно неустойката води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната лихва, което е скрито оскъпяване. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение предявените насрещни искове съдът намира, че основателността им е обусловена от разглеждане на възражението на ответника по тях за недейстивителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Доколкото се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит следва да се извърши преценка на съдържанието му за съответствие с разпоредбите на ЗПК. В случая не се представя договор отговарящ като форма и съдържание на разпоредбите на чл. 10 и 11 от ЗПК.

Следователно по аргумент на чл. 22 от ЗПК същият се явява недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Тъй като се твърди, че заемателя е извършвал плащания по договора -50 лв.следва да се приеме, че с тях същият е заплатил на заемодателя суми, които следва да се отнесат като връщане на предоставената му от кредитора сума от 800 лв. Следователно дължимият остатък е 750 лв.

В случая обаче е недопустимо присъждането на неплатената главница от 750 лв. на договорно основание, което налага отхвърляне на предявения главен насрещен иск и уважаване на евентуалния такъв по чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за връщането и като получена по недействително правоотношение.

Уважаването на иска за връщане на част от усвоената заемна сума при липса на извършено плащане към момента на постановяване на решението е основание за присъждане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

3

Отхвърлянето на главния несрещен иск изключва разглеждането на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от предявяването му до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца К.

П. се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв.Тъй като същият е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на на ЕАД ************* съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. Не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника не се дължат разноски по предявеният спрямо него иск.

По заявения евентуален насрещен иск на ответното дружество се дължат разноски в размер от 50 лв. за държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат поради липса на представен договор за правна защита и съдействие установяващ размер на договорено възнаграждение по конкретните насрещни искове.

На ответника по насрещните искове П. не се дължат разноски и на процесуалния му представител не се дължи възнаграждение.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, о т договор за паричен заем 28.11.2022г., сключен между К. Б. П., ЕГН ****** от гр. *******, жк *******, бл. ****, ет. **,ал. ***, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869,

4 гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. против К. Б. П., ЕГН ****** от гр. *******, жк *******, бл. ****, ет. **,ал. *** обективносъединени искове за заплащане на сумата от 7 5 0 (седемстотин и петдесет) лв.-непогасена падежирала главница по договор за кредит от 28.11.2022г., ведно със законната лихва от 18.12.2024 г.-подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на К. Б. П., ЕГН ****** от гр. *******, жк *******, бл. ****, ет. **,ал. ***, сумата от 50 лв.

(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на ЕАД *************, ЕИК ****** с адрес на дейност гр. *********, ул. „*******“ № **, ап. ***, представлявано от Е. И., сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН ****** от гр. *******, жк *******, бл. ****, ет.

**,ал. ***, да заплати на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. сумата от 750(седемстотин и петдесет) лева –получена по недействителен договор за заем, ведно със законната лихва от 18.12.2024 г.-подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/П/__________ 5