Решение № 1418 от 26.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Бургас, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120108113 по описа за 2022 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, предявени от “Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. П. С. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4802/2020г. на РС Бур-гас. По същото е била издадена такава, както и изпълнителен лист, срещу ответника, за заплащане на сумата 10 000 евро, представляваща главница, дължима по Договор за из-даване на кредитна карта № ................/09.03.2007г. и Анекс от 16.11.2007г. към не-го, ведно със законната лихва от 20.08.2020г. до окончателното плащане; 4 846.40 евро – договорна лихва по т.6 от Анекса за периода 21.08.2017г. – 12.03.2020г.; 321.02 евро – договорна лихва по т.6 от Анекса за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г.; 466 евро – до-говорна лихва по т.6 от Анекса за периода 14.05.2020г. – 12.08.2020г.; 19.45 евро – до-говорна лихва за периода от 13.08.2020г. до 19.08.2020г.; 24 лв. – разноски за събиране на вземането, както и за направените по делото разноски: 612.77 лв. – ДТ и 50 лв. юрис-консултско възнаграждение.

Твърди и че С. е подал възражение – по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че той му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че клаузите от Договора и Об-щите условия към него, предвиждащи автоматичното му продължаване, както и право-то на банката по свое усмотрение едностранно да капитализира лихвите към главницата и да променя лимитите за операциите в чужбина, без да уведомява кредитополучателя, са 1 нищожни, поради противоречие на разпоредбите на ЗЗП. Направил е възражение и за погасяване на вземанията по давност. Моли Съдът да отхвърли претенциите. Претенди-ра разноски.

По искане на ищеца, като трето лице помагач – на негова страна, е конституирано ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, което дружество е придобило процесните вземания на Банката от ищеца, по силата на Договор за цесия от 08.06.2021г. Същото моли Съдът да уважи претенциите.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълните-лен лист против ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 4802/2020г. на РС Бургас.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение.

Това обуславя и наличието на правен интерес за Банката от водене на предявения установителен иск.

С договор за цесия от 08.06.2021г. “Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърли-ла на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземанията си по процесния изпълнителен лист, издаден срещу С., което обуславя и правния интерес на дружеството да подпомага в настоящото производство ищеца.

На 09.03.2007г. страните са сключили Договор издаване на кредитна карта с № 02РКОА-2766, а на 16.11.2007г. и Анекс към него. Съгласно същите, Банката е открила на името на С. картова разплащателна сметка и му е предоставила банков кредит – овърдрафт по нея в размер на 10 000 евро. Издала му е и револвираща международна кредитна карта с чип Visa Platinum за усвояване на тази сума. Ответникът се е задължил да погасява предоставения му овърдрафт в сроковете и по начина, уговорени в Общите условия.

Съгласно т.2 от Анекса, вр. с т.3 от Договора, срокът за ползване на овърдрафта е до 09.03.2009г., като той се подновява автоматично, при условията и по реда, предвиде-ни в Общите условия на Банката за издаване на револвиращи международни кредитни карти с чип Visa и Mastercard – перманентно, за по още една година.

Съгласно т.4 от Анекса, т.4 от Договора се променя, като кредитополучателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, уговорени в цитираните Общи условия.

Съгласно т.6 от Анекса, т.6 от Договора се променя, както следва: при непогасява-не до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо , формирано до края на по-следния отчетен период, кредитополучателят заплаща на Банката след изтичане на пър-вите три отчетни периода годишна лихва в размери съответно от 13 % за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 15 % за всички останали транзакции. В т.6.1 от Анекса е предвидено и че при неплащане на месечна погасителна вноска или надви-шаване на разрешения кредитен лимит, се начислява наказателна лихва в размер на до-говорения лихвен процент с надбавка от 12 %.

2

В т.7 от Анекса, с която е изменена т.7 от Договора, е предвиден гратисен период от 45 дни, в който кредитополучателят може да погаси изцяло дебитното салдо по кар-товата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, без да дължи лихва.

С. е декларирал, че е получил кредитната карта, със срок на валидност – до 09.

03.2009г. /срокът на Договора за овърдрафт/, както и че са му били предоставени и се е запознал с Общите условия на Банката за издаване на револвиращи международни кредитни карти с чип Visa и Mastercard.

Съгласно чл.13 от ОУ, разрешеният овърдрафт може да се ползва само по карто-вата разплащателна сметка с използване на картата.

Според чл.14 от ОУ, за ползвания овърдрафт кредитополучателят заплаща на Бан-ката лихва в размер съгласно Договора. Всеки месец – на първия работен ден, следващ падежа, върху дебитните остатъци по сметката, формирани до края на предходния отче-тен период и непогасени до падежа, се начислява фиксиран лихвен процент, уговорен в Договора, за същия отчетен период – чл.14.1. Чл.14.2 от ОУ е аналогичен с т.7 от Анек-са – досежно гратисния период на овърдрафта. Съгласно чл.14.3 от ОУ, по свое усмот-рение Банката може да капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към глав-ницата на овърдрафта при реда и при условията на Наредба № 3 на БНБ от 2003г. Посо-чено е, че с подписването на Договора картодържателят дава изричното си съгласие за това.

Съгласно чл.15 от ОУ, кредитополучателят се задължава да заплаща на Банката и дължимите, съгласно Тарифата такси и комисионни във връзка с Договора и ОУ.

В Глава VIII, от чл.18 до чл.21 от ОУ, са уредени условията за погасяване на овърдрафта, включително и задължение за заплащане на минимална месечна вноска, съоб-разно изготвено от Банката извлечение.

Съгласно чл.1, б.”ж” от ОУ, минималната погасителна вноска е сума, която картодържателят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния пе-риод, до датата на падежа и представлява 5 % от дебитното салдо по разплащателната сметка към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия раз-мер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.

В Глава XI – чл.27 и чл.28 от ОУ, са посочени предпоставките и редът за обявява-не на кредита за предсрочно изискуем.

В Глава XVII – чл.36 от ОУ, са уредени въпросите във връзка със срока на догово-ра за овърдрафт и редът за прекратяването му.

Съгласно чл.36.2 от ОУ, банката подновява срока на валидност на картата служеб-но, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава нова, но тя може да отка-же да направи това, без да сочи мотиви.

От заключението по ССЕ се установява, че кредитът е револвиран /усвояван/ многократно, като към 19.03.2009г. всички дължими суми са били заплатени от ответника, а по разплащателната му сметка е имало надвнесени 178.09 евро.

3

С оглед изтичането на срока на кредитната карта на С. на 09.02.2009г., Банка-та му е издала нова, с валидност до месец март 2012г. /включително/, която той е полу-чил на 19.03.2009г.

От заключенията по ССЕ се установява, че ответникът е ползвал кредитната карта до 15.07.2011г. След тази дата Банката е начислявала по разплащателната му сметка до-говорна лихва /лихва по дебитно салдо/ и наказателна лихва минимална вноска, които суми е капитализирала към главницата. Последното плащане по кредита е направено на 04.11.2011г., когато размерът на дължимата главница е 6 025.11 евро. На 19.02.2013г. е достигнат кредитният лимит от 10 000 евро. След тази дата Банката е започнала да начислява и наказателна лихва за надвишен лимит.

Междувременно на 31.03.2012г. е изтекъл срокът на валидност на кредитната кар-та на ответника, като ищецът не му е издал служебно нова такава, съобразно клаузата на чл.36.2 от ОУ, респективно – С. не е могъл да ползва уговорената услуга за овър-драфт.

На 26.08.2015г. с вальор 20/07/2015 лимитът по кредитната карта е преоформен в кредитен лимит – главница от 10 000 евро, върху която Банката е начислила договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 20.08.2020г. в общ размер от 4 390.29 евро. Вещото лице е констатирало, че за периода от 19.02.2013г. до 20.08.2020г. е прилаган по-висок от уговорения в т.6 от Анекса лихвен процент (13 % и 15 %), а именно – 18.64 %, а по отношение на предходния период, е посочило, че не може да отговори дали договорна-та лихва е начислявана коректно. За времето от 19.02.2013г. до 20.07.2015г., когато дъл-гът е преоформен, е начислена и капитализирана лихва в общ размер от 10 397.36 евро, която не се претендира в настоящото производство. Общият размер на изтеглените през АТМ или чрез плащане през ПОС терминал суми от ответника за времето на ползване на кредитната карта е 52 793.37 евро, без да са включени таксите за теглене на АТМ – 453.31 евро, а внесените от него суми за погасяване на кредитните задължения са общо 50 514.12 евро.

На 24.06.2020г. на С. е връчена покана, с която ищецът го е уведомил, че дъл-гът му по процесния договор е в общ размер от 29 541.31 евро, от които 19 541.31 евро просрочени и изискуеми задължения; поканил го е да погаси последната сума в 7-дне-вен срок и е направил изявление, че ако не стори това, ползваният кредит – овърдрафт /10 000 евро/ ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като в тази връзка по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, на ищеца е било указано, че в хода на съдебното производ-ство пълно и главно следва да докаже възникването и съществуването на вземанията си от ответника, за които е издадена процесната заповед за изпълнение, по основание и по размер.

Безспорно се установява по делото, че между страните е възникнало и съществу-вало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, основано на Договор за издаване на кредитна карта №.... от 09.03.2007г. и Анекс от 16.11.2007г. към него, съобразно 4 приложимите ОУ.

Възражението на ответника за нищожност на клаузата по т.2 от Анекса за автоматично продължаване на срока на договора за кредитна карта е неоснователно. Тази уго-ворка улеснява страните – не е необходимо ново изрично писмено съглашение за това, особено ако те изпълняват надлежно договорните си задължения, а в случай че едната от тях не го прави, другата разполага с възможността да развали сделката.

По делото няма доказателства някоя от двете страни да е упражнила правото си да прекрати /развали/ процесния договор за кредит на предвидените в същия, в ОУ към не-го или в закона основания, до датата на връчването на поканата за обявяването на предсрочната изискуемост на главницата по овърдрафта – 24.06.2020г.

Възражението на С. за нищожност на клаузата на чл.14.3 от ОУ поради проти-воречие на закона и накърняване на добрите нрави е основателно. Капитализирането на лихви към главницата, и то по едностранно усмотрение на Банката, представлява анато-цизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, допустим само при уговорка между търговци – на основание чл.294, ал.1 от ТЗ. Ищецът е начислявал и капитализирал лихви по смет-ката на ответника през целия период на договорното правоотношение, както беше уста-новено със заключението на вещото лице по ССЕ и в по-високи от уговорените лихвени проценти. Така например, към датата на последното плащане по кредита от С. – на 04.11.2011г., размерът на главницата /дебитно салдо/ е 6 025.11 евро, в това число капи-тализирани договорни и наказателни лихви, както и такси, като до 19.02.2013г. Банката е начислявала договорни и наказателни лихви върху тях, които също е капитализирала, и е достигнат кредитният лимит от 10 000 евро. При това положение, не може да бъде направен обоснован извод какъв е действителният размер на дължимата по Договора за овърдрафт главница, респективно – и на акцесорното задължение за заплащане на дого-ворна лихва, включително и във основа на приетите по делото заключения по съдебно-счетоводните експертизи. Т. е., според настоящият съдебен състав, следва да се приеме, че ищецът не е установил, при условията на пълно и главно доказване, вземанията си от ответника по основание и размери.