Определение № 1164 от 02.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1164 гр. София, 28.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000503252 по описа за 2022 година и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С молбa от 79.03.2023 г. молителят – въззивен жалбоподател е поискал от съда да измени решението в частта за разноските, като присъди 2000 лева разноски за първа и 2800 лева за въззивната инстанция.

Не е постъпило становище от насрещната страна.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в едномесечния срок и е допустимо. Разгледано по същество, е частично основателно.

Предвид отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на въззивната жалба и на молбата по Хагската конвенция за международно отвличане на деца от 25.10.1980 г. на К. Ж. Я., ответницата следва да бъде осъдена да възстанови направените от него разноски.

За първата инстанция е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева. По делото няма доказателства за плащането на това възнаграждение: представената фактура на л. 199 от делото не представлява доказателство за плащане. Доколкото фактурата не е подписана, не може да се приеме за писмен договор между клиента и адвоката, който евентуално да доказва направено плащане. На следващо място, във фактурата е отбелязано плащане по банков път, а не е представено извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Ето защо за първата инстанция не следва да бъдат присъждани разноски.

За въззивната инстанция е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. По повод направеното възражение за прекомерност съдът съобрази чл. 7, т. 4. (изм. ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г.), според която минималният адвокатски хонорар за неоценяеми искове, неописани в предходните точки, е 1000 лв. Съдът намира, че следва да намали адвокатския хонорар за въззивната инстанция до тази сума, като съображенията му са свързани с естеството на производството, което се води между настоящи съпрузи по повод общото им дете, а не с положените от адвоката усилия за защита на молителя в това производство. Ето защо, ответницата следва да заплати на молителя-жалбоподател разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

По изложените мотиви съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение 271 от 07.03.2023 г. по гр.д. 3252/2022 г., като допълва диспозитива така:

ОСЪЖДА Й. С. Н., с ЕГН ********** да заплати на съпруга си К. Ж. Я., с ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева.

Оставя без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските в останалата й част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2