Определение № 1592 от 17.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1592 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500860 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба вх.№ 6832/12.11.2025г. от „Ю.Б.“ АД, гр.С. против Разпореждане № 2375/28.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1277/25г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, в частта му за разноските, с която се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК относно претендираната сума от общо 979, 19 лв., представляваща претенцията му за претендирано и дължимо адв. възнаграждение над присъдените 500 лв. до сумата в размер само на 479, 19 лв. с включени 20 % ДДС.

Частният жалбоподател е останал недоволен от разпореждането в тази част, поради което го обжалва в срока, като неправилно и незаконосъобразно, като излага своите подробни фактически и правни съображения в своя защита в обжалваната част на Разпореждането. Счита, че не било недопустимо заповедният РС служебно да намалява размера на претендираното от заявителя адв. възнаграждение в рамките на заповедното производство, в неговата първа фаза, тъй като това заповедно производство имало характер на едностранно и безспорно такова, което в първата си фаза не включвало участието на ответника- длъжник. Счита, че в едностранното производство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК била неприложима, тъй като нямало как страна, която не е участник в производството да направи възражение за прекомерност на претендираното от заявителя адв. възнаграждение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното Определение в отхвърлителната му част и да се присъди пълния размер на претендираното адв. възнаграждение, със законните последици. Претендира разноски и за настоящото въззивно частно производство.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

1

Ч.жалбата е процесуално допустима, като подадена в изискуемата се писмено форма, в законовия 1- седмичен срока за обжалване, от активна страна /заявител/ по делото, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, и е внесена дължимата Държавна такса за въззивното производство.

Видно от материалите по приключеното първоинстанционно производство по ч.гр.д. № 1277/2025 г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска е образувано по заявление от „Ю.Б.“ АД, гр.С. срещу длъжницата - пълнолетната българска гражданка Б. И. Л. и Г. О. Т., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за вземане в общ размер на главница 9 487, 12 лв. главница и съответните множество други парични суми и основания за тях по представено извлечение от сметки на банката- заявител.

Представени са и писмени доказателства за направени разноски за държавна такса и платено адв. възнаграждение, Рамков договор между адвоката и заявителя, анекс и пълномощни. Издадена е била Заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва изцяло, но само претенцията за разноски е уважена частично за адв. възнаграждение за сумата само от 500 лв., а в останалата част до общо претендираната сума от 979, 19 лв., представляваща претенцията му за претендирано и дължимо адв. възнаграждение над присъдените 500 лв. до сумата в размер само на 479, 19 лв. с включени 20 % ДДС е била отхвърлена, а за внесената от него Държавна такса е била уважена изцяло. За да постанови разпореждането в обжалваната част, заповедният РС е посочил, че не следва да се позовава на договора и реално заплатеното възнаграждение, а да отчете обема на извършената работа на адвоката. В тази връзка РС е приел, че действията на адвоката се ограничават в подаване на заявление по образец, което се попълва, предшествано от запознаване с представените от заявителя документи. Затова е приел, че сумата от само 500 лв. напълно съответства на извършената от адвоката работа и положените от него усилия в производството, както и е адекватен на икономическите условия, стандарт на живот в страната и установената МРЗ за страната.

Въззивният ОС- Ст.Загора намира, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения за това размер.

Заповедният съд обаче не може служебно да се произнася по въпроса за намаляване разноските на другата страна, без да е налице такова изрично искане от другата страна- длъжника. Още повече, че разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК изрично предвижда възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, какъвто е и процесния случай.

По приложеното в ел. вид в цялост приключено ч.гр.д.№ 1277/2025г. по описа на РС- Чирпан са представени доказателства за сключен рамков договор 2 между банката - заявител и адвоката, анекс с уточнение за размера на адв. възнаграждение, съобразно интереса и пълномощни. Представено е платежно нареждане за заплащане на адвокатски хонорар в размер на общо претендираните 979,19 лв. с включен 20 % ДДС. Следователно са налице всички необходими и доксатъчни писмени доказателства за плащането му, поради което тази сума следва да бъде присъдена изцяло с издадената заповед за изпълнение, ведно със законните последици от ктова.

И в тази връзка, Разпореждането на ЧРС, с което дължимото възнаграждение на адвоката е намалено се явява неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и следва да бъде отменено, със законните последици.

А от друга страна искането за разноски на ч.жалбоподател /заявителя/ за настоящото частното въззивно производство е изцяло неоснователно и необосновано, тъй като в това процесно производството за разноски, такива не се присъждат от настоящата въззивна инстанция.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.217 във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № № 2375/28.10.2025г. по ч.гр.д.№ 1277/25г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, в частта му за разноските, с която се отхвърля Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК относно претендираната сума над присъдените 500 лв. в останалата част до общо претендираната сума от 979,19 лв. с включени 20 % ДДС.

ВРЪЩА делото обратно на РС - гр.Чирпан, обл.Старозагорска за издаване на заповед за изпълнение в отменената част на Разпореждането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1592 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500860 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба вх.№ 6832/12.11.2025г. от „Ю.Б.“ АД, гр.С. против Разпореждане № 2375/28.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1277/25г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, в частта му за разноските, с която се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК относно претендираната сума от общо 979, 19 лв., представляваща претенцията му за претендирано и дължимо адв. възнаграждение над присъдените 500 лв. до сумата в размер само на 479, 19 лв. с включени 20 % ДДС.

Частният жалбоподател е останал недоволен от разпореждането в тази част, поради което го обжалва в срока, като неправилно и незаконосъобразно, като излага своите подробни фактически и правни съображения в своя защита в обжалваната част на Разпореждането. Счита, че не било недопустимо заповедният РС служебно да намалява размера на претендираното от заявителя адв. възнаграждение в рамките на заповедното производство, в неговата първа фаза, тъй като това заповедно производство имало характер на едностранно и безспорно такова, което в първата си фаза не включвало участието на ответника- длъжник. Счита, че в едностранното производство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК била неприложима, тъй като нямало как страна, която не е участник в производството да направи възражение за прекомерност на претендираното от заявителя адв. възнаграждение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното Определение в отхвърлителната му част и да се присъди пълния размер на претендираното адв. възнаграждение, със законните последици. Претендира разноски и за настоящото въззивно частно производство.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

1

Ч.жалбата е процесуално допустима, като подадена в изискуемата се писмено форма, в законовия 1- седмичен срока за обжалване, от активна страна /заявител/ по делото, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, и е внесена дължимата Държавна такса за въззивното производство.

Видно от материалите по приключеното първоинстанционно производство по ч.гр.д. № 1277/2025 г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска е образувано по заявление от „Ю.Б.“ АД, гр.С. срещу длъжницата - пълнолетната българска гражданка Б. И. Л. и Г. О. Т., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за вземане в общ размер на главница 9 487, 12 лв. главница и съответните множество други парични суми и основания за тях по представено извлечение от сметки на банката- заявител.

Представени са и писмени доказателства за направени разноски за държавна такса и платено адв. възнаграждение, Рамков договор между адвоката и заявителя, анекс и пълномощни. Издадена е била Заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва изцяло, но само претенцията за разноски е уважена частично за адв. възнаграждение за сумата само от 500 лв., а в останалата част до общо претендираната сума от 979, 19 лв., представляваща претенцията му за претендирано и дължимо адв. възнаграждение над присъдените 500 лв. до сумата в размер само на 479, 19 лв. с включени 20 % ДДС е била отхвърлена, а за внесената от него Държавна такса е била уважена изцяло. За да постанови разпореждането в обжалваната част, заповедният РС е посочил, че не следва да се позовава на договора и реално заплатеното възнаграждение, а да отчете обема на извършената работа на адвоката. В тази връзка РС е приел, че действията на адвоката се ограничават в подаване на заявление по образец, което се попълва, предшествано от запознаване с представените от заявителя документи. Затова е приел, че сумата от само 500 лв. напълно съответства на извършената от адвоката работа и положените от него усилия в производството, както и е адекватен на икономическите условия, стандарт на живот в страната и установената МРЗ за страната.

Въззивният ОС- Ст.Загора намира, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения за това размер.

Заповедният съд обаче не може служебно да се произнася по въпроса за намаляване разноските на другата страна, без да е налице такова изрично искане от другата страна- длъжника. Още повече, че разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК изрично предвижда възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, какъвто е и процесния случай.

По приложеното в ел. вид в цялост приключено ч.гр.д.№ 1277/2025г. по описа на РС- Чирпан са представени доказателства за сключен рамков договор 2 между банката - заявител и адвоката, анекс с уточнение за размера на адв. възнаграждение, съобразно интереса и пълномощни. Представено е платежно нареждане за заплащане на адвокатски хонорар в размер на общо претендираните 979,19 лв. с включен 20 % ДДС. Следователно са налице всички необходими и доксатъчни писмени доказателства за плащането му, поради което тази сума следва да бъде присъдена изцяло с издадената заповед за изпълнение, ведно със законните последици от ктова.