Решение № 127 от 13.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Първомай, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100518 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано за разглеждане на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 79, ал. 1 и и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявени от ищеца „ТУРИА СОЛАР“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

*******************, представлявано от Р. Д. Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С. Б. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, срещу ответниците „РОЯЛ ФРУКТ“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от В. Г.

И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Д. Н. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, и В. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: *******, за солидарното им осъждане д а му заплатят, както следва: сумата от 15 565, 20 лева (петнадесет хиляди петстотин шестдесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща продажна цена по Договор за покупко-продажба на стоки от 02.03.2020 г. за 51 700 кг картофи и 19 140 кг лук, за доставката които са издадени Фактури № № ********* г., и сумата от 3 364, 92 лева (три хиляди триста шестдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), представляваща неустойка за забава по същия договор за периода от 01.01.2021 г. до 14.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022 г., до окончателното издължаване.

Ищецът претендира присъждане и на сторените съдебноделоводни разноски.

1

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен на 02.03.2020 г. между страните Договор за покупко-продажба на стоки ищецът доставил на ответника „РОЯЛ ФРУКТ“ ЕООД, както следва: на 29.11.2020 г. – 11 200 кг картофи и 12 430 кг лук, на 13.12.2020 г. – 23 700 кг картофи, и на 20.12.2020 г. – 16 800 кг и 6 710 кг лук, за които му издал Фактури № № ********* г. на стойност (с начислен ДДС) съответно от 7 834, 80 лева, 13 935, 60 лева и 6 770, 28 лева . Последният, от своя страна, се ангажирал при солидарната отговорност на ответника В. Г. И. в качеството й на „Гарант“ да му заплати в срок до съответно 31.12.2020 г., 31.01.2021 г. и 31.01.2021 г. фактурираната продажна цена, а съгласно чл. 5.2 от контракта при допусната забава – и неустойка от 1% на месец върху неплатеното.

След частични погашения купувачът останал задължен за плащането на сумите по трите фактури съответно със 7 564, 92 лева, 7 000, 00 лева и 1 000, 28 лева, или общо с 15 565, 20 лева, поради което дължал и неустойка за просрочие за периода от 01.01.2021 г. до 14.09.2021 г. в размер на 3 364, 92 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 24335/17.10.2022 г. (по описа на Районен съд – Плевен), с който ответниците признават, че между страните са съществували търговски отношения, но оспорват сключването на процесния договор и истинността на подписите си в графа „Купувач“ и „Гарант“ от него.

С влязло в сила протоколно Определение от 05.07.2023 г. на основание чл. 233 от ГПК делото в частта относно исковете, предявени срещу ответника В. Г. И., и този с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника „РОЯЛ ФРУКТ” ЕООД , е прекратено поради заявен от ищцовото дружество отказ от тях с Молба вх. № 2208/29.06.2023 г.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си поддържа иска, а ответниците не се явяват и не се представляват.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

В подкрепа на наведените в исковата молба твърдения ищецът представя Договор за покупко-продажба на стоки от 02.03.2020 г. (л. 26 – л. 27), по силата на който се задължава, от една страна като „Продавач”, да доставя регулярно и ритмично зеленчуци, внос от Германия, на ответното дружество, по негова заявка, а последното, от друга страна като „Купувач”, представлявано от управителя си В. Г. И., се ангажира при солидарната отговорност на същата в качеството й на физическо лице „Гарант“, да заплати за тях на продавача по банков път съответната цена след издаването на данъчна фактура. Съгласно клаузата по чл. 3.1. собствеността върху стоката преминава върху купувача в момента на предаването й чрез превозвач с подписване на международна товарителница – ЧМР.

Видно от Международни товарителници (CMR), издадени на 26.11.2020 г. (л. 10 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) и 15.12.2020 г. (л. 12 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) от изпращача Wolfgang Asbrck, Германия, 2 и на 09.12.2020 г. (л. 11 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) от изпращача Le Terricart Sas Bruno Magnier, Франция, ответникът „РОЯЛ ФРУКТ“ ЕООД получил, както следва: на 29.11.2020 г. от превозвача „Транс 1 – Р. П.” ЕИК: ******* 11 200 кг картофи и 12 320 кг лук и от превозвача „ТМ Груп 07” ООД, ЕИК: *******, на 13.12.2020 г. – 23 500 кг картофи, и на 20.12.2020 г. – 16 800 кг картофи и 6 720 кг лук. За посочените доставки ищецът издал на получателя „РОЯЛ ФРУКТ“ ЕООД Фактура № ******* г. (л. 7 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) за 11 200 кг картоф внос и 12 430 кг лук внос, Фактура № ******* г. (л. 8 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) за 23 700 кг картофи внос и Фактура № ******* г. за 16 800 кг картофи внос и 6 710 кг лук внос (л. 9 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) на стойност (с начислен ДДС) съответно от 7 834, 80 лева, 13 935, 60 лева и 6 770, 28 лева , платима на падеж съответно 31.12.2020 г., 31.01.2021 г. и 31.01.2021 г.

По данни от Авизо за получено преводно нареждане за кредитен превод с УРН ************* г. (л. 13 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен), издадено от „Банка ДСК”, и Извлечения от банковите сметки на ищцовото дружество в „Банка ДСК” за периода 01.05.2022 г. – 09.05.2021 г. (л. 25 о т гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) и в „Д Банк” за периодите 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., 01.07.2021 г. – 31.07.2021 г., 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г., 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г., 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г., 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. (л. 14 – л. 24 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен), ответникът „РОЯЛ ФРУКТ“ ЕООД наредил следните плащания за погасяване на задълженията си по Фактура № ******* г.: на 31.05.2021 г. – 2 000, 00 лева, на 27.07.2021 г. – 1 000, 00 лева, на 20.08.2021 г. – 1000, 00 лева, и на 10.09.2021 г. – 2 935, 60 лева, а по Фактура № ******* г.: на 29.10.2021 г. – 1 000, 00 лева, на 22.11.2021 г. – 1 000, 00 лева, на 30.12.2021 г. – 1 000, 00 лева, на 22.02.2022 г. – 1 000, 00 лева, и на 03.05.2022 г. – 1 770, 00 лева.

С оглед своевременно заявено с отговора оспорване е открита по реда на чл. 193 от ГПК процедура за проверка истинността на процесния Договор за покупко-продажба на стоки от 02.03.2020 г. в частта досежно подписите, фигуриращи в графи „Купувач“ и „Гарант“, които според заключението на назначената съдебно-графическа експертиза, обективирано в Протокол № 356/05.06.2023 г. (л. 58 – л. 63), не са изпълнени от В. Г. И..

При така очертаната фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Ищецът отправя срещу ответника „РОЯЛ ФРУКТ“ ЕООД искова претенция за реално изпълнение на вземане за цената на доставени стоки, произтичащо от сключен помежду им Договор за покупко-продажба на стоки от 02.03.2020 г.

С оглед профила на съдоговорителите на „търговци” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи във връзка с упражняваното от тях занятие, и естеството на насрещните престации, визираното съглашение се характеризира като търговска покупко-продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 от от ТЗ, която се регулира от специалните правила на Глава двадесет и втора на ТЗ, на общите му разпоредби за търговско договаряне, 3 а при празноти по препращане от чл. 288 от ТЗ – и от гражданското законодателство и в частност от ЗЗД.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, с който по разбирането на чл.

183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху тях срещу цена, която последният се обременява да му заплати, се определя като консенсуален, неформален, комутативен, двустранен и възмезден, тъй като от момента на постигане на съгласие относно насрещните конкретизирани престации и без за действителността му законът да изисква специално оформяне, създава задължения и за двете страни. Съществените такива на продавача, систематизирани в чл. 183, ал. 1 и чл. 187, изр. 1 от ЗЗД, са да прехвърли на контрагента си правото на собственост върху стоките и да му ги предаде, а на купувача, както гласи чл. 200 от ЗЗД – да му заплати уговорената за тях продажна цена и да ги получи.

Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Предвид казаното при режима чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по договорно правоотношение за търговска покупко-продажба с ответника, което е породило за него изискуемо задължение за плащане на цената. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Процедирайки при условията на чл. 194, ал. 3, изр. 1 във вр. с ал. 2, изр. 1 от ГПК, съдът въз основа на заключението на изслушаната съдебно-графическа експертиза, което цени като добросъвестно, компетентно и обективно изготвено, е мотивиран да приеме процесния договор за покупко-продажба за неистински в частта относно подписите в графи „Продавач” и „Гарант” и да го изключи от доказателствената съвкупност, обективирайки волята си в указания смисъл в диспозитивната част на решението (в този смисъл Решение № 66/25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

С игнорирането на обсъждания диспозитивен документ, който е единственото доказателство за съществуване на твърдяната договорна връзка между ищцовото и ответното дружество, искът остава лишен от доказателствена подкрепа, поради което подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този контекст е важно да се отбележи, че присъждането на исковата сума на база трите приложени и неоспорени фактури, за което настоява ищецът, би нарушило диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като би било произнасяне по различно от първоначално въведеното с исковата молба основание на претенцията, изменение на което не е било предприето по предвидения в чл. 214, ал. 1, изр.

1 от ГПК процесуален ред до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Тъкмо напротив, с Молбата си вх. № 2208/29.06.2023 г. (л. 67) ищецът изрично подчертава, че поддържа първоначалното основание, считайки, че наличието му се доказва от въпросните фактури.

4

Трайната съдебна практика им признава доказателствено значение за възникнало между страните облигационно правоотношение по неформален договор за търговска продажба на движими вещи, ако инкорпорира съществените елементи от съдържанието на сделката, но и константно поддържа тезата, намерила израз в Определение № 201/13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 475/2016 г., II т. о., Определение № 167/25.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 192/2016 г., II т. о., и Определение № 593/28.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3080/2015 г., I т. о., и др., че когато страните предварително и общо са съгласували параметрите на предстоящите доставки, те се разглеждат като престации по изпълнение на един договор за покупко-продажба, независимо че са документирани с отделни фактури. Ако такова рамково съглашение липсва, се счита, че всяка от тях индивидуализира самостоятелна продажбена сделка. В първия случай вземането за цената произлиза от общ правопораждащ факт, а във втория от няколко отделни, и то различни. Така че при отричане на първото фактическо основание, както е в процесната ситуация, е недопустимо разглеждане на другите без процесуална инициатива на ищеца.