Определение № 853 от 26.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500852 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 във връзка с чл.418 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод на подадена частна жалба от „Строймонтаж“ ЕООД, с управител К. Н. В. против Заповед №1698/15.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№2721/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с която длъжникът е осъден да заплати в полза на кредитора Община Карлово, със законен представител д-р Е.С.К. разноски от 900лв. представляващи адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че дружеството няма възражения относно размера на главницата и законната лихва, като декларира, че няма да подава възражение относно тези суми, доколкото едномесечния срок не е изтекъл. Същевременно се изразява недоволство и се счита за прекомерен размера на присъденото адвокатско възнаграждение, който надвишава двойно размера, който би се получил, ако е изчислен при спазване разпоредбите на Наредба №1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатската работа.

Сочи се, че в конкретния случай работата на пълномощника на заявителя се изчерпва единствено с подаване на заявление по образец, поради което се счита, че същия не се отличава с фактическа и правна сложност и присъдените разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да са 1 съобразени с минимума, предвиден в Наредбата при спазване правилата на чл.7, ал.7, във вр. с ал.2, а именно 450лв.

Визира се, че размерът на адвокатското възнаграждение би бил прекомерен, дори и ако става дума за представителство в исковото производство, без да се налага размерът на претендираната главница да се дели наполовина, съгласно чл.7, ал.7 от Наредбата.

Искането е размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъде намален поради прекомерност до сумата от 450лв. с всички произтичащи от това законни последици относно издадените вече заповед за изпълнение и изпълнителен листВ срок е постъпил писмен отговор от другата страна- Община Карлово, представлявана от Кмета Е.С.К., чрез пълномощника му адв.Т. З.. В него се изразява становище, че подадената частна жалба е неоснователна. В този аспект се визира, че превишението е незначително и не може да обоснове извод за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на казуса.

Приема се, че са налице данни по делото, че се касае за немалка по сложност правна и фактическа работа, за редовността на която отговорност носи упълномощения адвокат. Това е и достатъчно да се обоснове извод, че така уговорения и присъден хонорар съответства на степента на трудност и сложност на спора, още повече, че не е ясно как ще приключи заповедното производство, предвид и на възможните усложнения в неговото развитие.

Визира се, че съгласно установената в страната съдебна практика, съдът при направено възражение от страна на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на кредитора, преценява освен фактическата и правна сложност на делото, а така също положените усилия от адвокатапълномощник и поведението на длъжника.

Твърди се, че следва да се отчете, че с поведението си длъжникът е предизвикал образуването на заповедното производство. Съответно през цялото време длъжникът е бездействал, с което безспорно е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред.

Отбелязва се, че в договора за правни услуги, въз основа на който е начислено оспореното адвокатско възнаграждение е записано, че доверителя предоставя на доверителя процесуално представителство по дело за събиране на вземане на Община Карлово от „Строймонтаж“ ЕООД, съгласно Решение 2

№1119/02.11.2023г. по преписка №КЗК-812/834/849/2023г. на КЗК. Т.е. в процесуалното представителство е включена и защитата по настоящото производство, което също следва да се отчете.

Искането е възражението да бъде оставено без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд за да сне произнесе взе предвид от фактическа страна следното:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК к вх.

№16528/28.06.2024г. подадено от Община Карлово против длъжника „Строймонтаж“ ЕООД, с искане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимо от длъжника парично вземане от 3000лв., представляващо главница, ведно със законната лихва за период от 27.06.2024г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 60лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. в заявлението е посочено, че вземането произтича от Решение №1119/02.11.2023г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-812/834/849/2023г.

Заповедният съд е уважил изцяло претендираното парично вземане, като и издал Заповед №1698/ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 15.07.2024г. като е разпоредил длъжникът „Строймонтаж“ ЕООД да заплати на кредитора Община Карлово претендираните със заявлението суми, една от която е и процесната сумаприсъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.

Впоследствие се установява, че е издаден изпълнителен лист под №1330/15.07.2024г.

Не се спори по делото, че има образувано изпълнително дело №20258890400756 по описа на ЧСИ Д.С. с район на действие ОС- Пазарджик.

Установява се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжникът „Строймонтаж“ ЕООД на 14.07.2025г.

При тези данни, съдът от правна страна приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, насочена е против съдебен акт който подлежи на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по съществото си, същата е частично 3 основателна.

За да се приеме, че даден адвокатски хонорар е прекомерен, следва да се установи, че същият не съответства на фактическата и правна сложност на делото, несъответства на предмета на спора, на сложността на производството, в което е направен и то по начин, че да надвишава в пъти минималния предвиден такъв за съответното производство в НВАР от 2004г.

Според актуалната редакция на чл.7, ал.2, т.2 от НВАР, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т.2. при интерес от 1000 до 10000лв.- 400лв. плюс 10 % за горницата над 1000лв.; Съгласно чл.7, ал.7 от същата Наредба за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и ал.4 от ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Или при интерес от 3000лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата следва да е от 400лв. + 10% от 500лв. = 50лв. или общо 450лв. В случая уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е от 900лв. и то на практика превишава минимума по Наредбата с 50%. Прави впечатление, че със заявлението не е изрично посочено да се претендира, че сумата от 900лв. е с ДДС, а е отбелязано единствено като адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. и такова е присъдено от заповедния съд без да се посочва, че тази сума е с ДДС.

При тези данни настоящата инстанция приема, че превишението следва да се приеме за значително и обосновава извод за прекомерност.

В случая, образуваното частно гражданско дело пред първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение представлява едно формално производство, което не предполага фактическа и правна сложност. Същото се развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за което действие не се изискват специални знания.

Съдът не може да сподели възраженията наведени с отговора на въззивната жалба в насока, че настоящото производство е със средна степен на фактическа и правна сложност, като този извод се определя и от конкретно 4 претендираната сума от 3000лв.

Действително, съгласно установената съдебна практика при направено възражение от страна на длъжника, освен фактическата и правна сложност следва да се има предвид и положените усилия от страна на адвокатпълномощника на заявителя и поведението на длъжника. В конкретният казус обаче в настоящото производство не може да се сподели, че са налице такива данни от които да се установи в категоричност, че такива усилия на адвоката и поведение на длъжника са налице и те да определят такъв завишен размер на претендирано възнаграждение.

Не следва да се приема за релевантно към настоящия спор, че в договора за правни услуги, въз основа на който е начислено оспореното адвокатско възнаграждение е записано, че доверителя предоставя на доверителя процесуално представителство по дело за събиране на вземане на Община Карлово от „Строймонтаж“ ЕООД, с което на практика е включена и защитата по настоящото производство. Това е така, тъй като се прави разширително тълкуване което е недопустимо. Факт е, че за заповедното производство нормата която е относима е чл.7, ал.7 от НВАР, а когато е в производство по частни жалби, то приложения намира друга норма, а именно чл.7, ал.1, т.7 от цитираната по- горе наредба.

Поради така изложените съображения настоящата инстанция приема, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. е прекомерно и са налице предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на неговия размер до сумата от 750лв. В същата въззивният съд не отразява, че е с ДДС, мотивирайки се от обстоятелството, че за наличието на прекомерност е от значение общата сума, която е заплатена като адвокатско възнаграждение, а не дали то е с или без включен ДДС. Прекомерността се изследва върху реално заплатената сума като адвокатско възнаграждение.

Предвид на това, следва да се отмени Заповед №1698 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 15.07.2024г., в частта на разноските, за размера над 750лв. до размера на 900лв. присъдено адвокатско възнаграждение или за сумата от 150лв.- адвокатско възнаграждение в заповедното производство и която съответно претенция следва се отхвърли.

В останалата част цитираната заповед не е обжалвана, предвид на което 5 същата е влязла в законна сила.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №1698 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 15.07.2024г., в частта на разноските, за размера над 750лв. до размера от 900лв. присъдено адвокатско възнаграждение или за сумата от 150лв.- адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Община Карлово против „Строймонтаж“ ЕООД за разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 150лв. по издадената заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500852 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 във връзка с чл.418 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод на подадена частна жалба от „Строймонтаж“ ЕООД, с управител К. Н. В. против Заповед №1698/15.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№2721/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с която длъжникът е осъден да заплати в полза на кредитора Община Карлово, със законен представител д-р Е.С.К. разноски от 900лв. представляващи адвокатско възнаграждение.