Решение № 516 от 10.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Бургас, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500105 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника „Рибекс трейдинг“ ООД, ЕИК 203135681, представлявано от управителя Васил Карабаджаков, подадена чрез пълномощник адв.Мима Иванова, против действия на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 с район на действие БОС, обективирани в съобщение изх.№ 93/02.01.2024 г., изразяващи се отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20238050401787 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, както и отказ да се отменят възложените в тежест на длъжника такси и разноски за ЧСИ и разноски за взискателя за адвокатско възнаграждение, респ. отказ за тяхното намаляване. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваните действия на съдебния изпълнител и се иска тяхната отмяна, евентуално - да бъдат намалени определените разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя П. А. В., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Станимира Николова във връзка с обжалваните действия, като е изразено становище за неоснователност на жалбата. Прилага копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по изпълнителното дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази 1 разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20238050401787 по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по молба на П. А. В. от 24.11.2023 г. против „Рибекс трейдинг“ ООД въз основа на изпълнителен лист № 1664 от 21.11.2023 г., издаден по гр.д.№ 4862/2023 г. на РС-Бургас, за заплащане от длъжника на сумата от 8819.22 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода 01.08.2023 г. – 09.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, както и сумата от 5100 лв., представляваща сторените по делото разноски за заплатен адвкатски хонрар. С молбата взискателят е овластил ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, в т.ч. да извършва справки и да изисква необходимите документи, както и да определи способ за принудително изпълнение и да предприеме необходимите изпълнителни действия.

Направено е и искане за приемане като разноските на взискателя в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 1000 лв. за процесуално представителство. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е виден размера на договорено адвокатско възнаграждение общо от 1200 лв., като е отразено, че същото е платено в брой.

С постановление от 29.11.2023 г. на ЧСИ Николова адвокатското възнаграждение от 1200 лв. е прието като разноски на взискателя по делото.

Извършени са справки за длъжника, наложени са запори на банкови сметки на дружество с изпращането на запорни съобщения до „БАКБ“ АД, „Юробанк България“ АД, „Алианц Банк България“ АД и „ББР“ АД.

С покана на доброволно изпълнение изх.№ 35260/29.09.2023 г., връчена на длъжника на 07.12.2023 г, същият е уведомен за образуваното изпълнително дело, както и за размера на задължението в общ размер от 17003.40 лв., от които: 8819.22 лв.

– главница, 353.55 лв. – законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до 29.11.2023 г., 5100 лв. – присъдени разноски, 1200 лв. – разноски по изпълнителното дело за адв.хонорар и 1530.63 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ (т.1 – 24 лв., т.3 – 18 лв., т.5 – 24 лв., т.9 – 72 лв., т.31 – 14.60 лв. и т.26 – 1378.03 лв.). С поканата длъжникът е уведомен и за наложените запори върху банкови сметки.

С молба от 01.12.2023 г. заявителят П. В. е уведомил ЧСИ Николова, че длъжникът е платил вземането по изпълнителния лист, като е приложил платежно нареждане от 30.11.2023 г. В тази връзка, със съобщение изх.№ 36003/07.12.2023 г., връчено на длъжника на 18.12.2023 г., ЧСИ е уведомил дружеството-длъжник, че остатъкът от задължението по изпълнителното дело е 2732.48 лв., от които: такса по 2 т.26 ТТРЗЧСИ, авансови такси и разноски – 1532.48 лв., и неплатен адвокатски хонорар на взискателя – 1200 лв.

На 22.12.2023 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ Николова молба с искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради плащане на дълга, както и да се отмени приемането за събиране на 1200 лв. адвокатско възнаграждение на взискателя и за недължимост на таксите към ЧСИ, евентуално е поискано намаляване адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно.

Със съобщение-отговор изх.№ 93/02.01.2024 г. на ЧСИ, връчено на длъжника на 03.01.2024 г., съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като все още има непогасена част от дълга, като е отказано и да бъде намален размера на адвокатския хонорар на взискателя, тъй като е съобразен с НМРАВ.

Против обективирания в горното съобщение отказ да се прекрати изпълнителното дело и относно определените с него разноски по изпълнението е депозирана и настоящата жалба.

При така установените факти, за съда се налагат следните изводи:

Подадената от длъжника жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и определените разноски по изпълнението, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради плащане на дълга.

В настоящия случай, от представеното по делото платежно нареждане от 30.11.2023 г. се установява, че сумите, предмет на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, са заплатени, но това плащане не е извършено преди образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното дело е образувано на 24.11.2023 г., когато е подадена молбата на взискателя с представения изпълнителен лист, а съдебният изпълнител е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение изх.№ 35260/29.11.2023 г., получена от длъжника на 07.12.2023 г. Следователно, плащането е било извършено в хода на висящото изпълнително производство и не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнението. В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че приложението на горната разпоредба е обусловено от получаване на ПДИ от длъжника, тъй като посоченото 3 действие по изпълнението се предприема в рамките на образуваното вече изпълнително дело, т.е. получаването на ПДИ не се приравнява по правни последици на „образуване на изпълнителното производство“ по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

С оглед горното, не са налице предпоставки за исканото от длъжника прекратяване на изпълнителното производство, поради което депозираната от него жалба е неоснователна в тази част.

Изпълнението на задължението по изпълнителния лист в хода на изпълнителното дело покрива хипотезата на чл.433, ал.2 ГПК – приключване на изпълнителното производство. Но приключването на изпълнението по чл.433, ал.2 ГПК е обусловено освен от плащане на задължението, но и от погасяване на дължимите разноски по изпълнението. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то съдът намира, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя. В случая по делото няма данни дължимите такси и разноски по изпълнението да са били заплатени от длъжника, като в хипотеза като настоящата длъжникът дължи всички разноски по изпълнението, в т.ч. адвокатско възнаграждение на взискателя и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, защото не е платил дълга преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. В тази връзка, в практиката на ВКС е прието, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително), както и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т.нар. окончателна такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Ето защо, доводите на жалбоподателя, че не дължи таксите и разноските по изпълнителното дело, са неоснователни.

Относно размера на дължимите такси и разноски, съдът намира, че същите са в посочените в Тарифата по ЗЧСИ размери, като длъжникът изрично е уведомен за тях с връчената му ПДИ, в която дължимите такси са индивидуализирани по основание и размери, като отразените действия са извършени (изпълнителното дело е образувано, извършени са справки за длъжника, изпратени са 4 бр. запорни съобщения, ПДИ до длъжника, съобщения до страните и др.), т.е. безсъмнено е доказана тяхната дължимост в размерите по ТТРЗЧСИ и основанието за начисляването им , като възраженията в тази насока са неоснователни. Поради това е без значение наличието или не на издадена от съдебният изпълнител сметка по чл.79, ал.1 ЗЧСИ, още повече, че в конкретния случай се касае за събиране на парично вземане за обезщетение по КТ, при което взискателят е освободен от плащане на такси и разноски, а такива се дължат поначало от длъжника и на основание чл.79, ал.1 ГПК. Ето защо, възраженията на 4 жалбоподателя против дължимостта на начислените такси и разноски към ЧСИ в общ размер от 152.60 лв. с ДДС (т.1 – 24 лв., т.3 – 18 лв., т.5 – 24 лв., т.9 – 72 лв., т.31 – 14.60 лв.) са неоснователни.

Основателно е обаче, възражението в жалбата за намаляване поради прекомерност на приетия от ЧСИ Николова размер на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита, уговореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лв.

(200 лв. – за образуване на образуване на изпълнителното дело и 1000 лв. – за процесуално представителство). Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 ЗА. Тази норма е приложима и в изпълнителното производство, като компетентен да се произнесе по искането е съдебният изпълнител, чийто акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК. В случая, единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя е по подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способ за изпълнение, до който не се е стигнало, поради плащане на дълга и други действия по принудително изпълнение не са извършвани. Предвид това, настоящият състав намира, че възнаграждението за така извършения обем защита следва да се определи в размер на 200 лв. по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г за МРАВ, с оглед ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило с плащане на задължението след образуване на изпълнителното производство и преди срока за доброволно изпълнение.