Акт от 20.10.2016, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 20.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1183 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 396,29 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 60,75 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** срещу И.К.К., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 09.11.2015г. ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3078194 срещу И.К.К. за сумата 457,04лв., от които 344,69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2012 г. - м. 04.2015 г., и 54,47лв. - законна лихва за забава от31.-12.2012 г. до 22.10.2015г., както и 51,60лв. - главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11,2012 г.- м.04.2015 г. и 6,28лв. законна лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до 22.10.2015 г. като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че с определение, постановено по описа на РС- гр. Плевен, Х-ти състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че И.К.К., в качеството му на собственик на процеснин имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., шм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17,07.2012г./, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Излага съображения, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "*** на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "*** и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "*** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "*** на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите иа "*** и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че с приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". Твърди, че в предвид цитираната разпоредба, „*** за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на иитернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „*** на адрес: http:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 321039 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м. 11.2012 г. - м. 04.2015 г.

Твърди, че претендираната сума е само за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация. Твърди, че „*** е изпратила покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Твърди, че въпреки отправената писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата до изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът не е погасил задължението си. Излага съображения, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда — етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, на 19.09.2002 г., сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Твърди, че сСъгласно чл.

155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "*** по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Твърди, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки и сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Моли да бъде признато за установено по отношение на И.К.К., ЕГН **********, че дължи на „*** сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 457,04лв., от които 344,69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2012 г. - м. 04.2015 г., и 54,47лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. до 22.10.2015г., както и 51,60лв. - главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012 г.- м.04.2015 г. и 6,28лв. законна лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до 22.10.2015 г., ведно със законната лихва от 09.11.2015г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който твърди, че ответника след като получил исковата молба останал крайно изумен от същата поради което потърсил на посочените телефони юрисконсулт Силвия Димитрова, и нейния колега Д.П.

-юрисконсулт. Твърди, че последния след неколкократно търсене по телефона, се осъществил разговор,в който му ответника му посочил, че с бордеро от 12.01.2016г. е извършил превод на сумата от 458.00лв. по сметка на *** на посочената сметка в Банка ***кл.София като в платежното е посочен и периода за който се извършва плащането а именно:31.12.2011г.-22.10 2015г.на абонатен номер АБ.Н.321039-който номер е абонатния номер на въпросния собствен на ответника апартамент. Твърди, че отговорът на лицето представило се за Д.П. бил, че това не го интересува и ответника следва да заплаща докато има претенции от страна на „***. Твърди, че му обяснил най- културно, че е изпълнил задълженията си, но г-н П. отново не му отговорил дали ще извърши проверка и дали ще се съобрази с изложеното от ответника. Заявява, че не знае по какви причини, но явно не се желае осъществяването на контакт и разбиране по случая при условие, че доброволно и преди завеждане на въпросното гражданско дело ответника е заплатил сумата която се претендира в исковата молба изцяло. Посочвайки гореизложеното, счита че предявените искове се явяват недопустими и неоснователни поради което моли да бъдат отхвърлени с произтичащите от това законни последици. Твърди, че няма никакви договорни отношения с ищеца, и не е приемал неговите правила. Твърди, че видно от извлечение от сметките на абонатен номер №321039, ответника не е ползвал никаква топлинна енергия, тъй като радиаторните тела са свалени, което прави невъзможно ползването на въпросната топлоенергия. Твърди, че въпреки всичко това,с оглед добрите взаимоотношения, при узнаване за дължимата сума от 458 лв. я е заплатил, видно от представеното бордеро. Претендира направените деловодни разноски. С настоящият отговор предявява и насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който да бъде признато за установено по отношение на *** с ЕИК***,че ответника не дължи сумата от 457.04лв.за периода м. 11.2012г.до м.22.10.2015г.като титуляр на абонат №.321039, тъй като е заплатил сумата видно от бордеро на 12.01.2016г.

По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца "*** със седалище и адрес на управление: ***, което не взема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от НА №

124, том II, рег.№ 4993, дело № 240/2004г. на нотариус ***, че ответника И.К. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.

Разпечатката съдържа 20 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16ba541d-ed1d-4c47-bfd7-1b3bea187a21