Решение № 3191 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3191 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508277 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №178041/21.05.2025 г., подадена от Столична община, представлявана от кмета Васил Терзиев, чрез юрисконсулт П.Т., срещу Решение №7556/28.04.2025 г., постановено по гр.д.

№2035/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в, с което настоящият въззивник е осъден да заплати на Ц. Р. Н., на основание чл.49 ЗЗД сумата от 16 000 лева, предявена частично от претенция с общ размер 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от инцидент на 31.01.2023, вследствие от Ruptura tendini Achilli dex - скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак, настъпило в гр.София, на ул. „Звезда” в посока от ул. „Ген.Никола Жеков” към ул.

„Днепър” до бл.408, в жк. Надежда, поради бездействие на служители на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.01.2023 г., до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалваното решение, моли се същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен. Въззиникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и необосновано е приел, че фактите от състава, пораждащ вземането по чл. 49 ЗЗД, са се 1 осъществили. Смята, че настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди не са били доказани при условията на пълно и главно доказване, доколкото били ангажирани единствено свидетелски показания за този спорен по делото факт. На следващо място, поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Излага, че съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза пострадалият се е възстановил напълно, без последващи усложнения и затруднения. Намира, че така определения от съда размер на обезщетението е завишен и несъответстващ на събраните по делото доказателств. При тези съображения моли подадената жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ц. Р. Н., чрез процесуален представител адв. В. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Въззиваемата страна поддържа, че въззивникът не оспорва наличието на причинно-следствена връзка между претърпените от него увреждания и процесното събитие. Счита, че така определения от съда размер на обезщетението съответства на критерия за справедливост, като изтъква, че почти две години след инцидента все още има затруднения при движение, тъй като усеща леко накуцване. Последиците от увреждането го ограничавали и не можел да води нормален начин на живот за период от 4-5 месеца, докато слабостта в крака не е изчезнала. Доказвало се по делото, че възстановителният процес е бил дълъг, а по настоящем има загрозяващ белег, който ще остане за цял живот. В този смисъл намира оплакванията във въззивната жалба за липса на доказателства за претърпените болки и страдания за неоснователни. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Ц. Н. срещу Столична община за заплащане на сумата от 8 000 лева, предявен като частичен от общо 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от инцидент на 31.01.2023, вследствие от Ruptura tendini Achilli dex- скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак, настъпило в гр.София, на ул. „Звезда” в посока от ул. „Ген.Никола Жеков” към ул. „Днепър” до бл.408, в жк. Надежда, поради бездействие на служители на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането– 31.01.2023 г., до окончателното плащане. На основание чл.214 от ГПК ищецът 2 е направил увеличение на иска от сумата от 8000 лева на сумата от 16 000 лева като частичен от 24 000 лева.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел за установено, че на 31.03.2023 г. около 10 часа на ул. „Звезда” в посока ул.

„Николай Жеков”, докато е вървял по тротоара ищецът Н. е стъпил върху нагъната неравност по същия, вследствие на което задната част на ходилото му е пропаднало надолу и получил травматично увреждане- скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак. Счел е, че доколкото тротоарът е част от „пътното платно“ по смисъла на т.7, §6 от ДР на ЗДвП, то поддържането на последния е вменено в задължение на общината. Намерил е, че като не е изпълнил задължението си да поддържа тротоара в изправен вид и безопасен за здравето на хората, ответникът е осъществил противоправно деяние чрез бездействието на служителите си. Приел е, че с оглед вида и характера на полученото травматично увреждане, претърпените болки и страдания, дългия възстановителен процес, справедливото обезщетение възлиза на 20 000 лв., но с оглед спазване принципа на диспозитивното начало е уважил иска за пълния предявен размер от 16 000 лв.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

На първо място, с оглед установеното в чл. 269, ал. 2 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе само по оплакванията в жалбата, като не може да променя обективираните в мотивите на първоинстанционното решение фактически изводи, като приема за установени факти, които първата инстанция е приела за неосъществили се и обратното (така Решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №97/15.09.2020 г. по гр. д. №2749/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение №122/06.06.2014 г. по гр. д. №6600/2013 г., I г.о. на ВКС). В случай, че в жалбата или в писмения отговор на въззиваемия няма позоваване на допуснатите от първата инстанция нарушения относно фактите и/или за необоснованост на направените в първоинстанционното решение фактически констатации, въззивната инстанция е длъжна да възприеме фактите по същия начин, по който го е направил първоинстанционния съд.

В този смисъл пред настоящата инстанция между страните не спори относно механизма, начина на настъпване на инцидента, а именно, че на 31.03.2023 г. около 10 часа на ул. „Звезда” в посока ул. „Николай Жеков”, докато е вървял по тротоара ищецът Н. е стъпил върху нагъната неравност по същия, вследствие на което задната част на ходилото му е пропаднало надолу и получил травматично увреждане- скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак. Релевираното общо възражение, че първоинстанционният съд 3 неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и необосновано е приел, че фактите от състава, пораждащ вземането по чл. 49 ЗЗД, са се осъществили, доколкото не е насочено към определени фактически констатации или правни изводи, като бланкетно не следва да бъде разглеждано по същество.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че така установения по делото механизъм на получаване на травматичното увреждане кореспондира със събраните по делото доказателства. Свидетелката К.В.К. е дала показания, които съдът кредитира като достоверни дадени, че инцидентът се е случил на 31.01.2023 около 10 часа на ул. „Звезда” в посока ул. „Николай Жеков”. Докато вървели с Ц. Н., последният с единия крак стъпил върху нагъната неравност на тротоара, който е с асфалт. С пръстите на краката си ищецът стъпил върху изпъкналата повърхност като петата му паднала надолу и той извикал от болка. К. отбелязва, че тази неравност не била обозначена, нямало и табели за строителни дейности. От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и пълна, се установява, че настилката в процесния участък е дълбоко и силно напукана, на места има оронване на асфалтобетона и откъртени парчета.

По отношение на спорния въпрос относно въпрос относно размера на дължимото обезщетение, съдът намира следното. По отношение на приложението на чл. 52 ЗЗД е установена задължителна и казуална съдебна практика относно критериите, които подлежат на индивидуална преценка при определяне размера на дължимото обезщетение, така щото последното да репарира в пълна степен претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като същевременно не се превръща в източник на неоснователно обогатяване /така т. II ППВС №4/1968 г., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № от 6.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение №103/09.04.2025 Г. по т.д. № 676/2024 Г. на І т.о. на ВКС, решение №42/10.04.2020 г. по т.д. №506/2019 г. на II т.о. на ВКС и множество други./

От представените по делото медицински документи, заключението на СМЕ и от свидетелските показания се установяват настъпилото травматично увреждане, както и претърпените от пострадалия Н. болки и страдания.

Съгласно заключението на СМЕ в острия период болките са били много силни, дължащи се на разкъсаните съдове, нарастващия хематом и посттравматичен оток. Следоперативно Н. е имал болки от кожния разрез, проникването през меките тъкани, постоперативния оток и хематом. Носенето на имобилизираща шина и невъзможността да се стъпва на крайника също е създало затруднения. По време на рехабилитацията болките са били свързани с преодоляване на контрактурата и възстановяване на мускулната сила. От свидетелските показания на св.К. също се установяват болките на ищеца.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите. Преценката за справедливия размер е резултат от съпоставка между относимите обстоятелства, като не се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

На репариране чрез паричното им остойноствяване могат да подлежат само действително настъпили неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с увреждането. При определяне на размера съдът съобразява вида и характера на причиненото телесно увреждане- руптура на дясното Ахилесово сухожилие, наложилото се оперативно лечение, продължителния възстановителен период от близо 90 дни, обстоятелството, че последният е бил в състояние на временна неработоспособност за период от 6 месеца.

Следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът все още изпитва затруднения при ходене и накуцва по време на ходене на пръсти, т.е. не се е възстановил напълно. На съобразяване подлежат и търпените от ищеца болки, които в началото са били интензивни, дължащи се на разкъсаните съдове, нарастващия хематом и посттравматичен оток, като впоследствие същите са били провокирани от кожния разрез, проникването през меките тъкани, постоперативния оток и хематом. При съвкупната преценка тези доказани обстоятелства и като се съобрази икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, съдът намира определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 16 000 лв. за отговарящо в пълна степен на критерия за справедливост.