Решение № 3071 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3071 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330103426 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 11.03.2025 г., подадена от Ц. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„****“ № ***, чрез адв. М. З., против „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, ЕИК 203418786, със седалище и адрес науправление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 11, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Ц. И. Б., извършено със Заповед рег. №*** г., издадена от *** М.Ц. на „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, с която трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; за възстановяване на ищцата на предишната й работа на длъжността *** в „Геоглоуб Юръп“ ЕООД; за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 7200 лв. за времето, през което е останала без работа – за периода от 23.12.2024 г. до 23.06.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е работила на длъжността „***“ в „Геоглоуб Юръп“ ЕООД по трудово правоотношение по Трудов договор № ****г., изменен с Допълнително споразумение № *** г. Сочи, че със Заповед рег. № ****г., издадена от *** М.Ц. на „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. Твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не съдържа необходимите реквизити. Затова следвало да се приеме, че липсва 1 заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Не било спазено изискването на чл. 195, ал. 2 от КТ, нито разпоредбата на чл. 193 от КТ.

Ищцата твърди, че по отношение на нея действа закрилата на чл. 333, ал. 1, т.

3 от КТ. Към 23.12.2024 г. ищцата боледувала от захарен диабет с периферни съдови усложнения, за което й било издадено Експертно решение на ТЕЛК № ****г. към УМБАЛ „ Св. Иван Рилски“ ЕАД. Към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не спазил изискванията на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което уволнил незаконно ищцата. Ищцата твърди, че ответникът й дължи обезщетение за оставането й без работа, вследствие на атакуваното уволнение, за период от шест месеца, считано от от 23.12.2024 г. до 23.06.2025 г., в размер на брутното й трудово възнаграждение, равняващо се на сумата в общ размер на 7200 лв. (по 1200 лв. месечно).

По гореизложените съображения ищцата моли предявените искове да бъдат уважени.

Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата е назначена на работа в „Геоглоуб Юръп“ ЕООД с Трудов договор № ****., както и с Допълнително споразумение към него №*** от 01.01.2024 г., на длъжност „****“. На 27.09.2024 г. ищцата подала заявление за напускане по взаимно съгласие, както и молба за ползване на платения си годишен отпуск за срока на предизвестието. На 03.10.2024 г. ползването на отпуск било прекъснато, поради получаване в ответното дружество - работодател на болничен лист от ищцата за периода от 03.10.2024 г. до 01.11.2024 г. На 30.10.2024 г. ищцата подала молба, с която оттеглила молбата си за напускане от 27.09.2024 г., която била потвърдена от **** на дружеството. С оглед на това работодателят очаквал ищцата да се яви на работа на 02.11.2024 г. след изтичане на болничния й отпуск. Въпреки това ищцата не се явила на работа и не можела да бъде открита. Поради това на 16.12.2024 г. прокуриста на дружеството работодател изпратил уведомление, с което поканил ищцата да се яви на работа и да даде обяснение за отсъствието си, както й я уведомил, че в случай на неизпълнение ще прекрати с дисциплинарно наказание „уволнение“ трудовото й правоотношение с дружеството. Уведомлението било получено от ищцата на 18.12.2024 г. Въпреки това тя не се явила на работа, нито осъществила контакт с представител на дружеството и не дала каквито и да било обяснения. С оглед на това на 23.12.2024 г. прокуриста на дружеството й изпратил заповед, с която прекратил, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, трудовото й правоотношение. Заповедта за уволнение била получена от *** на ищцата на 06.01.2025 г., след което на 08.01.2025 г. в дружеството било получено писмено обяснение от него, в което не се споменавало за молбата на ищцата Ц. Б. от 30.10.2024 г., с която тя оттеглила заявлението си за напускане. В обяснението имало напълно несъстоятелно твърдение, че ищцата е била в платен годишен отпуск за периода на отсъствието си от работа.

Ответникът твърди, че платен годишен отпуск, който е прекъснат, поради болничен такъв, няма как едностранно да бъде продължен след периода на изтичане на болничния отпуск в конкретен времеви период.

2

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата Ц. Б., чрез процесуалния си представител – адв. М. З., поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, чрез адв. К.

У., поддържа отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, на основание чл. 312 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно учредено т р уд о в о правоотношение по силата на Трудов договор №****. и Допълнително споразумение към него № ***.; че ищцата Ц. Б. е заемала длъжността „***“ в ответното дружество „Геоглоуб Юръп“ ЕООД; че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед рег. №**** г., издадена от **** М. Ц. на „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, в която като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Съществувалото безсрочно трудово правоотношение между страните и неговото прекратяване се установява по несъмнен начин и от представените и приети по делото писмени доказателства - Трудов договор № *** г., ведно с Допълнително споразумение №*** към него, сключени между ответника „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, в качеството на работодател и ищцата Ц. Б., в качеството на работник и ***., издадена от *** М.Ц. на „Г еоглоуб Юръп“ ЕООД.

От представените медицински документи – болнични листове, епикризи, медицински протокол на ЛКК, Експертно решение № *** г., издадено от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София (л. 6 – л. 15 от делото ) се установява, че ищцата страда от неинсулинозависим захарен диабет, с периферни съдови усложнения, че е с 56,00 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от три години, считано от 15.01.2025 г., както и че същата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периодите 14.11.2023 г. – 17.12.2023 г. и 13.01.2024 г. – 15.02.2024 г., поради влошено здравословно състояние в резултат на това нейно заболяване.

Видно от представеното заявление от 27.09.2024 г., подадено от Ц. Б. до управителя на ответното дружество „Геоглоуб Юръп“ ЕООД (л.31), ищцата е поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено с ответника, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие на страните, считано от 01.11.2024 г. Върху молбата е поставена резолюция „Да, от 01.11.2024 г.“ от представител на ответното дружество.

3

Видно от представената по делото молба за платен годишен отпуск (л.

32), ищцата е поискала да й бъде разрешено ползването на 21 дни платен годишен отпуск, считано от 03.10.2024 г. до 31.10.2024 г. Със заповед от 27.09.2024 г. работодателят е разрешил ползването на искания от ищцата отпуск.

С молба с вх. ***г. по описа на „Геоглоуб Юръп“ ЕООД ищцата е представила на ответника болничен лист № ****., издаден от „АСИП-МЦ Еврохоспитал Пловдив“ ЕООД, за временна неработоспособност, поради счупване на долния край на лъчевата кост, за периода 03.10.2024 г. - 01.11.2024 г. и на основание чл. 175, ал. 1 от КТ е поискала да бъде прекъснат ползвания от нея от 03.10.2024 г. платен годишен отпуск за периода, в който е във временна неработоспособност.

С молба от 30.10.2024 г. (л. 35) ищцата е оттеглила молбата си за напускане на работа при ответника. Върху молбата е поставена резолюция „Да“ от представител на ответното дружество. Това изрично се признава от ответника с отговора на исковата молба.

Видно от представеното по делото уведомление с изх. № ***. по описа н а „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, ответното дружество е поканило ищцата в тридневен срок да се яви за даване на писмени обяснения, на основание чл.

193 от КТ. В същото е посочено, че обясненията се искат предвид продължителното отсъствие на ищцата от работа и неспазване на посочените условия на трудовия договор. Отразено е, че в случай на неявяване на ищцата работодателят „Геоглоуб Юръп“ ЕООД ще прекрати дисциплинарно трудовото й правоотношение на основание чл. 195, ал. 1 от КТ. Уведомлението е получено лично от ищцата на 18.12.2024 г.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото товарителница, справка за движението й и извлечение от „Еконт“ за доставяне на пратка до „Геоглоуб Юръп“ ЕООД (л. 57 – л. 58 и л. 68) се установява, че на 20.12.2024 г. ищцата е изпратила с куриер писмени обяснения до работодателя „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, които са доставени и получени от работодателя на 08.01.2025 г.

Видно от представената по делото регистрационна карта с рег. № **** г., ищцата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ – Марица-филиал 02 при Агенция по заетостта, считано от 21.01.2025 г.

От представената трудова книжка серия Г № *** на ищцата се установява, че последният работодател на ищцата е „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, като след уволнението същата не е започвала работа на друго място и е останала без работа.

Не е спорно между страните, а и от представените от ответника фишове за начислено възнаграждение на ищцата, се установява, че последното месечно брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1200,00 лв.

Безспорно е между страните, а и от представената обратна разписка, издадена от „Еконт“ (л. 41), се установява, че Заповед рег. №*** г., издадена от *** М.Ц. на „Геоглоуб Юръп“ ЕООД, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делого, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е връчена на ищцата, чрез процесуалния й представител адв. М. З., на 06.01.2025 г.

4

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, в тежест на ответника – работодателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че законосъобразно е упражнил правото си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, в т.ч. спазване на преклузивните срокове за налагане на дисциплинарното наказание и на изискванията на чл. 193 от КТ, извършване на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения, съответствието на наказанието с тежестта на нарушенията, спазване на изискванията на писмена форма, съдържание и мотивиране на заповедта за уволнение.