Решение № 107 от 02.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. С., 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Б. Ив. Б. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600225 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.

С Присъда № 1/09.01.2023 г., постановена по НОХД № 347/2022 г. по описа на РС – И., първи наказателен състав, е признал подсъдимия И. М. Д. за ВИНОВЕН в това, че: На 04.01.2021 г., около 17,10 часа в района на км.

52,100 от АМ „Т.“ /тунел „Траянова врата“/, в платното за движение в посока от гр.П. към гр.С., в землището на гр.К., обл. С., при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег.№ ******** е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия…., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като е избрал и се е движил с несъобразена скорост от 85,95 км/ч, за конкретните атмосферни условия – обилен дъжд и течаща вода по платното за движение, което е довело до явлението „аквапланинг“, в резултат на което е загубил управлението на автомобила и по непредпазливост е причинил на Н. М. Т. от гр.С. тежка телесна повреда – осакатяване на горен десен крайник, изразяващо се в 1 разкъсване и смачкване на меките тъкани, с многофрагментно счупване на лъчевата и лакътната кости, с травматично ампутиране на част от лакътната кост с разкъсването и липсата на част от сухожилията на мускулите сгъвачи на предмишницата, с неврален дефект на n.medianus, разкъсване на лъчевата артерия, поради което и на осн. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. с чл.342, ал.2, пр.3, вр. чл.55, ал.2, т.1, б.“б“ от НК, РС – И. го е признал за виновен и му е наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяването пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Със съдебния акт на осн. чл. 189, ал.3 от НПК подс. И. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1314,50 лв., от които 994,50 лв. /деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева, платими в полза на ОД МВР – С. и 320,00 лева, платими в полза на РС – И..

Първоинстанционният съд е постановил вещественото доказателство по делото лек автомобил „Рено Трафик“ с ДК № ******** да бъде върнато на „М. К.Р“ ЕООД, гр.Б..

Срещу присъдата по НОХД № 347/2022 г. по описа на РС – И. е постъпил в срок протест от РП – С., ТО – И.. В протеста се излагат аргументи в насока, че атакуваната присъда е неправилна в частта относно определеното наказание и като такава следва да бъде изменена на осн. чл.334, т.3 от НПК и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размера, посочен от прокурора в хода на съдебните прения, а именно шест месеца „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за изтърпяване за срок от три години, както и на осн. чл.343 г от НК подс. Д. да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 11 месеца. Прокурорът сочи, че при постановяване на присъдата съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.55, ал.2, т.1, б.“б“ от НК, като не е съобразил степента на обществена опасност на престъплението, поради което е определил явно несправедливо и занижено наказание.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. И. А. от ПАК, защитник на подс. И. Д., с която иска въззивният съд да отмени като неправилна и незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения 2 присъда № 1/09.01.2023 г. по НОХД № 347/2022 г. по описа на РС – И..

Излагат се аргументи, че по делото не било доказано обстоятелството, че подсъдимият е бездействал при настъпилото ПТП. Сочи се, че на подсъдимия се вменява вина, която не е доказана. От материалите по делото ставало ясно, че причината за настъпването на ПТП-то бил проливния дъжд и образувалия се „аквапланинг“, а не действията на самия подсъдим. Твърди се, че подсъдимият е спазил всички правила за движение, както и че е съобразил поведението си с пътната обстановка.

По делото е депозирано допълнение към въззивната жалба на 05.06.2023 г. от адв. Ю. Д., защитник на подс. И. Д.. На първо място се излагат твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на присъдата от РС – И.. Твърди се, че първоинстанционният съд е осъдил подс.

Д. за нарушаване на правилата за движение по пътищата, за което не му е повдигнато обвинение. Защитникът намира, че посочените в присъдата атмосферни условия не са участвали и не са били пряка и непосредствена причина за възникване на ПТП-то. Адв. Д. излага аргументи, че такава причина е била само стичащата се през трите пътни ленти вода, за което не било повдигнато обвинение на подзащитния му.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и основателност на депозирания от първоинстанционната прокуратура протест. Държавният обвинител намира, че постановената присъда е несправедлива в санкционната й част и наложеното наказание е занижено, поради което моли въззивният съд да измени присъдата и наложи посоченото в протеста и в хода на съдебните прения пред първата инстанция наказание.

Повереникът на частния обвинител Н. Т. – адв.Е. В. моли съдът да уважи подадения протест като наложи соченото в същия наказание по отношение на подсъдимия. Повереникът моли въззивният съд да остави без уважение исканията направени от защитниците на подсъдимия във въззивната жалба и допълнението към нея.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. Ю. Д. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея и в допълнението. Защитникът иска съдът да признае подзащитния му И. Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ от НК по изложените в 3 пледоарията аргументи.

Подсъдимият И. Д. поддържа становището на своя защитник и моли да бъде оправдан.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.

314 НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, счита, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, като намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени коректно в мотивите на присъдата. Въззивната инстанция не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият И. М. Д. е роден на ********* г. в гр.М., българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи в Ц. – гр.С., живущ в гр.С., ж.к. „О.“, бл.*****, вх.**, ет.**, ап.*.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият не е осъждан.

От справката за водач/нарушител от региона, издадена от ОД МВР – С., се установява, че Д. е правоспособен водач от 2004 г., а от 2005 г. е придобил правоспособност за управление на МПС категория „С“.

На 04.01.2021 г., около 17,00 часа, подс. И. Д. пътувал от гр. С. до гр. С. заедно със свид. Н. Т. и финландските граждани Х. С. - М. и Т. М.. От гр.С. следвало да вземат две деца, които били в процедура по осиновяване от чуждите граждани. Подс. Д. управлявал микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № ********, собственост на търговско дружество „М. К.Р.“ ЕООД, с което подсъдимият имал сключен граждански договор.

След като взели двете деца всички тръгнали да пътуват обратно към град С.. На връщане към гр. С. времето било лошо, валял много силен дъжд, автомобилният трафик бил засилен, а пътната настилка била мокра. На места по платното за движение на АМ „Т.“, по която пътувал подсъдимият и останалите лица, имало стичаща се вода, вследствие на падналия дъжд. На 4 предна дясна седалка в автомобила пътувала свид. Н. Т., а Х. С. – М. и Т. М., заедно с двете деца Н. И. – М. и Е. – А. М. на 4 и на 6 години, пътували на задните седалки на автомобила. Свидетелката Т. изпълнявала ролята на преводач. Семейство М. пътували до гр. С. и обратно, за да вземат осиновените си деца и с това да приключи процедурата по осиновяването им.

Около 17,10 часа подс. И. Д. преминал през тунел „Т. в.. Пътуването протичало спокойно, като подс. Д. следял пътя и трафика. На един километър след тунела, в района на 52 км, в платното за движение в посока гр.С. имало участъци със стичаща се през трите пътни ленти вода, когато навлязъл в този участък подс. Д. се движел със скорост от около 86 км/ч, като преминал през образувалата се локва в активната лента за движение. Въпреки, че забелязал стичащата се вода, подсъдимият не предприел действия по намаляване на скоростта на автомобила и подбиране на скорост, подходяща да актуалните условия на движение по пътната настилка. След навлизане в участъка гумите на превозното средство загубили сцепление с настилката на пътя и подсъдимият изгубил контрол над моторното превозно средство. Вследствие на образувалия се „аквапланинг“ автомобилът се отклонил вляво към еластичната ограда, разделяща пътните платна на автомагистралата, като подсъдимият се опитал да избегне удара и навил волана надясно, но последвал лек удар в мантинелата, вследствие на който автомобилът се отклонил вдясно, пресякъл пътното платно, след което се завъртял и се ударил в дясната канавка встрани на пътя, като предната му част попаднала в канавката. Вследствие на удара свид. Н. М. Т. получила фактура на дясната ръка и множество наранявания в тази област. Наранявания получил и водача на автомобила – подс. Д., който си ударил главата.

За настъпилото ПТП бил подаден сигнал на тел.112, като на място били изпратени свидетелите Я. Х. и Д. К. – младши автоконтрольори в ОД МВР – С.. След като пристигнали на местопроизшествието служителите на МВР веднага изпробвали с техническо средство „Алкотест Дрегер“ подс. Д. за употреба на алкохол, но пробата била отрицателна. Пострадалата Т. била откарана от екип на спешна медицинска помощ до УМБАЛ „Света Анна“ – гр.

С., където й била указана квалифицирана медицинска помощ и били извършени необходимите медицински интервенции. Случайно преминаващи граждани спрели с автомобилите си и оказали помощ на свидетелите М. и на двете малолетни деца, като им предоставили сухи дрехи и ги транспортирали 5 до Мотел И..

На местопроизшествието бил извършен оглед от органите на реда, който бил закрепен в протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2021 г. заедно с фотоалбум /л.24- 32, т.1 от ДП/.

Видно от заключението но изготвената по делото комплексна автотехническа и оценителна експертиза, непосредствената причина за настъпване на произшествието е свързана с поведението на водача на автомобила, а именно с несъобразяването му с конкретните метеорологични условия за възникване на физичното явление „аквапланинг“. Вещото лице, изготвило експертизата в хода на досъдебното производство е категорично, че в резултат на това явление водачът е изгубил контрол върху управляваното от него моторно превозно средство. Според заключението на експерта при избраната от подсъдимия скорост на движение от 85,94 км/ч ударът е бил непредотвратим.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на претърпяното ПТП на свид. Н. Т. са били причинени трансверзално счупване на раменната кост на дясната ръка в долната й част, с разместване на фрагментите, меко тъканен отток и хематом, което реализира медикобиологичния признак трайно затрудняване движението на десен горен крайник за период по-голям от 30 дни.Освен това съгласно представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза е причинено на пострадалата и открито многофрагментно счупване на костите на предмишницата с липса на част от самите кости, с разкъсване и размачкване на меките тъкани и липса на голяма част от кожата на медиалната й повърхност, с пълна липса на около 12-15 см от сухожилията на мускулите сгъвачи на предмишницата, с неврален дефект на n.medianis, разкъсване на лъчевата артерия, което увреждане реализира медикобиологичния признак осакатяване на крайник. Счупването на раменната кост на пострадалата й е причинила и реализирала медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни, като възстановяването е за период от 5-6 месеца. От разясненията, дадени от вещото лице д-р Н. става ясно, че много малко вероятно е увреждането на дясната ръка на пострадалата да се възстанови във времето.