Решение № 868 от 22.06.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

… гр. София, 22.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА

ЦВЕТКОВА при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 1650/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.

17 и сл. CMR /Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки/ за заплащане на сумата от 225 980,10 евро /след допуснато увеличение по чл. 214 ГПК в о.с.з. от 08.06.2020 година/, представляваща дължимо от ищеца като застраховател по договор за застраховка отговорността на превозвача по шосе, сключен с А.Ш.ООД, със застрахователна полица № 00800100022188, застрахователно обезщетение за пълна липса вследствие осъществен превоз стока и частичен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД – частичен иск за сумата от 1000 евро /част от общ размер на вземане от 20000 евро върху горната главница/- обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение.

Ищецът

Л.А.Е.И.И.С.ВЕ

Т.Л.Ш., дружество, регистрирано по законите на Република Турция, в гр.

Инстанбул с рег.№ **** твърди, че като увредено лице има право да получи застрахователно обезщетение по сключената с превозвача от ответника – застраховател /З.Д.Е.АД,

ЕИК: *******/ застрахователна полица. Твърди, че следва да получи обезщетение до рамките на максимално договорената сума за едно събитие. Сочи, че със застрахованото лице и като товародател - собственик е сключил договор за превоз на товар от 23 000 кг по заявка за транспорт по дестинация Турция - България от 20.06.2018 година, като договорът е сключен при условията на CMR. Твърди, че по договор за международна продажба от 18.04.2018 година, сключен с изпращача на стоките, е налице уговорка, че товарът се превозва на риск на продавача /ищец по делото/, като собствеността върху стоките преминава у купувача след приемането им от последния. Твърди, че за стоката ищецът е следвало да получи цена от 227 656,57 евро. Сочи, че на 30.06.2018 година е настъпило застрахователно събитие – пожар – покрит риск, при което е унищожено изцяло стоката на ищеца, натоварена на ремарке на превозвача, като за товародателя са настъпили имуществени вреди, съизмерими с неполучената от него цена по договора за продажба. Намира, че по правилата на СМR превозвачът е отговорен за пълната липса, съответно – и застрахователят. Твърди, че е уведомил своевременно ответника за настъпилото събитие, но е получил отказ за изплащане на обезщетение.

Ответникът възразява, че ищецът не е легитимиран да получи плащане по щетата, тъй като не той е носител на риска от погиване на стоката във връзка със сключения договор за продажба. Възразява и че на ищеца не е дължимо обезщетение за погиналия товар, тъй като не е производител на стоката, нито пък е закупил същите – не е собственик, както и защото стоката не е предназначена за купувача по договора.

Намира и че следва да се отчете 5% брак на стоките, както и състоянието на стоките. Възразява на следващо място и че в случая превозвачът не носи отговорност за погиването на товара на основание чл.17, §2 от Конвенцията – CMR и чл. 18, § 2, вр. чл. 17, § 4 б,в и г от същата – събитието е настъпило при обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците не са били преодолими /директно попадение на мълния върху ремаркето по време на движение/; настъпило е в резултат на товарене и опаковане, извършено от изпращача – стоките са били несъвместими за превоз заедно, самозапалили са се или са били в неподходяща опаковка. Оспорва и иска за лихва за забава, както и претендираните размери на предявените искове. Счита, че евентуално се дължи обезщетение само за стоките, свързани с търговската дейност на ищеца, както и определено по реда на чл. 23 от ЧМР, както и че следва да се намали със стойността на запазените стоки.

Ищецът носи тежест да докаже наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по което е застрахована отговорността на превозвача на товари по време на превоз, действащ към датата на настъпване на събитието, извършване на международен превоз на застрахованото имущество, настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките – покрит застрахователен риск, от което е последвала отговорността на превозвача за вреди, качеството на увредено от събитието лице на ищеца, размер на дължимото застрахователно обезщетение /стойността на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, които са следствие от професионалните действия/бездействия като превозвач/.

Ответникът носи тежест да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения, твърдените обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните не спорят по следните обстоятелства, които съдът приема за установени в процеса: валидно сключен застрахователен договор между превозвача и ответника, както и че ищецът е възложил на А.Ш.ООД извършване на международен превоз на стоки по цитираната и представена с исковата молба заявка за транспорт.

От горното и събраните по делото доказателства се установява, че на 21.06.2018 г. е сключен договор за застраховка, по силата на който е застрахована отговорността на превозвача на товари по шосе – А.Ш.ООД. Видно от полицата на л. 19 и сл., превозните средства /товарен автомобил и ремарке/ са сред посочените за причиняване на вреди от които е застрахована отговорността на превозвача, като лимитът на отговорността е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм загубено брутно тегло от товара или от уговорения лимит за едно събитие /който е 250 000 евро/.

С договор от 18.04.2018 година ищецът е установил рамкови облигационни отношения по договор за международна покупко-продажба с И.Т.ко ООД, като продавач и доставчик на стоки на обща стойност от 15 000 000 лева, които се транспортират от Турция до България по конкретни заявки и издадени отделни фактури. Договорът е сключен за срок от 3 години и не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че доказва установените договорни отношения. В чл. 21 от договора са договорени условия на доставка според ИНКОТЕРМС 2010, както и преминаване на собствеността и на риска – ИНКОТЕРМС 2010.

Със заявка за превоз Турция - България ищецът е възложил на А.Ш.ООД осигуряването на автомобил и ремарке, които да бъдат натоварени на 29.06.2018 г. с 23 000 кг различни стоки от товарен пункт в Инстанбул, Турция до разтоварен пункт в гр. София, България. От международна товарителница /в превод на л. 110 и сл./ се установява, че на 29.06.2018 г. товарът, представляващ 561 колета с бруто тегло 23 150 кг. /различни по вид стоки/ е натоварен от товарен пункт на изпращача /турското дружество – ищец/ на товарен автомобил на превозвача "А.Ш." ООД, като в същата са описани и придружаващите товара фактури.

Видно от Уведомление на л. 118, получено от ответника на 22.11.2019 година /откогато и самият договор за цесия има противопоставима на ответника дата/, последният е уведомен за сключен договор за цесия между ищеца – като цесионер и И.Т.КО ЕООД – като цедент, с предмет – всички вземания на цедента от застрахователното дружество, представляващи дължимото обезщетение и принадлежности по повод процесното застрахователно събитие и във връзка с процесната застрахователна полица.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и вярно, се установява, че при наличните данни единственият възможен извод е, че стойността на стоката, унищожена в пожара е тази по представената и описана в товарителницата и заявката за международен превоз на стоки проформа фактура – 226 156,57 евро с бруто тегло от 23 150 кг. Съдът приема за доказано обстоятелството, че именно това е бруто теглото на превозваната стока, тъй като е налице официален документ /л.

130 и сл. от делото/ относно това обстаятелство, съдържащ подпис на длъжностно лице, осъществило митническа проверка на изнасяната от Турция стока, в която е отразено именно посоченото тегло. Вещото лице е остойностило липсващия товар и съобразно уговорения лимит при 8,33 разчетни единици за килограм – на 238 989, 95 евро, като е съобразило теглото на еврото, при последното актуализиране, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие. При проверка на счетоводните данни на ищеца вещото лице, също така, е установило, че ищецът е закупил в периода 01.06.2018 година – 30.06.2018 година стока от три дружества на обща стойност от 237 478,86 евро, като от представените фактури е видно, че стоките по тях съответстват на стоките по процесната проформа фактура, а разликата в стойностите идват от обстоятелството, че при препродажбата се начислява и печалба, но не изключва възможността разликата да се дължи на курсова разлика.

Съдът възприема и заключението на вещото лице по СТЕ, което е съобразило събраните по делото доказателства и свидетелските показания.

При наличните данни вещото лице е заключило, че пожарът е възникнал по време на движение на товарния автомобил, като вследствие са изгорели, както всички превозвани стоки, така и товарният автомобил е бил със сериозни поражения, а полуремаркето е изцяло повредено. Вещото лице сочи пожарът като единствената причина за погиване на товара. Според вещото лице, пожарът е започнал от задната част на полуремаркето. Експертът, също така, сочи и че стоките, описани в проформа фактурата, товарителницата и другите писмени доказателства по делото са съвместими едни с други и не налагат специфични мерки при превоза им заедно, като никоя от стоките не може да се определи като опасен товар, както и не е възможно стоки от посочения вид и материал да се възпламенят при триене или да се самозапалят. Вещото лице намира, че липсва вероятност пожарът да е възникнал от мълния /поради липса на данни за каквато и да е следа от такава и въздействие на такава върху пътниците или повреда в електрониката на влекача/, а вероятността да е предизвикан от блокиране на задно колело на полуремаркето е минимална. Според експертът, най- вероятно е пожарът да е от късо съединение в ел. инсталацията на полуремаркето, причинено от динамичното въздействие при движение на транспортното средство.

Изводите на вещото лице се възприемат от съда, тъй като кореспондират на свидетелските показания на свид. Б., които са вътрешно непротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност. Свидетелят сочи, че са превозвали най-различни стоки от Турция за България, като по време на движение /на територията на Турция/ е възникнал пожар от полуремаркето, за което пътникът и водачът в процесния товарен автомобил са били сигнализирани от водачи на други превозни средства /които твърдели, че е имало дим от няколко километра преди спиране на композицията/. Първоначално е видял само дим, а непосредствето след това е избухнал и огън, като опитите да разкачат полуремаркето са останали неуспешни. Не се установи относимост /причинна връзка с пожара/ към спора на показанията на свидетеля за възникнала преди това повреда – спукан ресор на гума на каросерията/според Б./, временно отстранен от него, доколкото вещото лице сочи липса на връзка между повредата на гумата на каросерията и пожарът, започнал от полуремаркето. Свидетелят помни също така, че по време на инцидента е било дъждовно, но няма спомен за наличието и на мълнии или гръмотевици, което съответства и на заключенията на вещото лице. Доказателства за противното по делото не са събрани, като дадените показания в други производства нямат стойност в настоящия процес. Представената справка от НИМХ не дава ясна представа за метеорологичната обстановка за конкретното време и за конкретното място на пожара. Справките за особеностите на времето на места, отстоящи на повече от 10-20 км от местопроизшествието не установяват конкретни факти за обстоятелствата при настъпването му и не опровергават останалите, събрани по делото доказателства. Пожарът не е възникнал нито в с. Капитан Андреево, нито в гр. Одрин, а твърденията за поразила превозното средство мълния следва да са свързани по безспорен начин с местонахождението на МПС и часът на възникване на пожара, което от представените в последното о.с.з. не се установява.