Решение № 3739 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3739 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110208926 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 10462732, издаден от СДВР, с който на „,,***''“ ЕООД , с ЕИК *******, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаването на процесния електронен фиш били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че юридическо лице не може да бъде субект на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Освен това се твърди, че на юридическо лице не може да се налага наказание „глоба“, а само „имуществена санкция“.

Иска се отмяната на ЕФ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., която по същество поддържа подадената жалба и иска от съда да постанови решение, с което да отмени издадения ЕФ, като сочи, че пред съда е представен коригиран фиш, в който наказаният субект е различен.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание. В писмено становище изразява позиция, че процесният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което иска от съда да го потвърди изцяло. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 24.02.2025 г. в 13:30 ч. лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', се е движил в гр. София по бул. „Черни връх“, с посока на движение към бул.

Джеймс Баучер“, като в участъка около № 33 на посочения булевард, автомобилът, бил засечен да се движи със скорост от 70 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита като 67 км/ч. На мястото е било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение - 50 км/ч, валидно по силата на закона за движение в населено място. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение CORDON M2. Автомобилът е собственост на дружеството жалбоподател „,,***''“ ЕООД, с ЕИК *******.

АНО е издал електронен фиш серия К, с № 10462732, с който на „,,***''“ ЕООД , с ЕИК *******, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този електронен фиш е връчен на лицето Р. К., като е разпечатан от РСОД (таблет, снабден с принтер) от полицейски служител при връчването му. Самото връчване е осъществено на 14.03.2025 г., като в разписката за това е посочено, че той се връчва на упълномощен представител на дружеството „,,***''“ ЕООД. Р. К. е подписал документа при осъщественото връчване.

При подаването на жалба срещу електронния фиш АНО е изпратил на съда материалите по преписката, ведно с жалбата, но е принтирал електронния фиш във формат А4, като този принтиран екземпляр представлява извлечение от АИС АНД (от компютърна конфигурация). В електронния фиш във формат А4 са налице различия досежно наказания субект. В него е отбелязано, че наказанието се налага на управителя на дружеството „,,***''“ ЕООД. Този вариант (който е във формат А4) на електронния фиш не е връчван никога на дружеството, нито на Р. К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, схемата на организация на движението на съответния пътен 2 участък, справката от ОПП СДВР относно издадените фишове, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган.

Допуснати са обаче съществени нарушения на процесуалните правила, защото по делото са налице два различни варианта на електронен фиш, които са с един и същ номер, и които са издадени за едно и също нарушение, но в двата фиша е посочен различен субект на отговорността.

Тук е моментът да се посочи, че съдът следва да приеме за меродавен електронния фиш, който е връчен на санкционирания субект, защото от това връчване възниква правото на юридическото лице да се защити срещу твърденията на АНО, че е извършило посоченото в ЕФ административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Най-напред следва да се посочи, че юридическо лице не може да носи отговорност за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото в процесния 3 фиш се сочи, че дружеството жалбоподател е извършило нарушението, то издаденият фиш е изцяло незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

Отделно от това, следва да се посочи, че АНО е наложил наказание глоба на юридическо лице, което е още едно недопустимо решение, изцяло противоречащо на законовите правила за определяне на вида на наказанието – на ЮЛ не може да се налага наказание глоба.

На следващо място, съдът намира, че е недопустимо да има разминавания във волята на АНО по отношение на наказания субект. От нарочната справка за това се установява, че след като е връчен ЕФ на представител на наказаното ЮЛ, след това АНО принтира от системата си друг екземпляр, в който вече е посочено, че не дружеството, а управителят му е отговорен за извършеното нарушение. Това обаче не е допустимо да бъде сторено, защото напрактика АНО налага наказание за едно нарушение на два различни субекта и то без да е налице анулиране на първоначално издадения ЕФ.

Съдът намира, че тези несъответствия правят волята на АНО по установяване и санкциониране на процесното нарушение непроницаема. В крайна сметка, жалбоподателят не знае срещу какво се брани, а в съда АНО е представил вариант на обжалвания фиш, който не е връчван на жалбоподателя и който всъщност не ангажира отговорността на дружеството, а вече на неговия управител.

Поради тези съображения, съдът счита, че и преквалифицирането на нарушението не е оправдан подход, защото от двата документа не може да се установи коя е релевантната воля на АНО, за да бъде тя преценявана по същество. Това е довело до сериозно засягане на правото на защита на наказания субект, поради което е опорочено производството по издаване на ЕФ до степен, която налага неговата отмяна.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, като следва да се присъдят разноските за първото разглеждане на делото пред СРС, за касационното производство пред АССГ и за настоящото разглеждане на делото отново от СРС. Всички те възлизат общо на 613.56 евро и следва да се присъдят на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 10462732, издаден от СДВР, с който на „,,***''“ ЕООД , с ЕГН *******, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.

1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на „,,***''“ ЕООД , с ЕИК *******, сумата от 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение (по НАХД 5576/2025 г. на СРС, по КАНД2129/26 г. на АССГ и по НАХД 8926/2026 г. на СРС), на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5