Решение № 344 от 31.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Варна, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100500516 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1990/31.10.2024г., както и жалба с вх.

№ 22372/29.12.2024г. от К. Н. К., ЕГН ********** - длъжник по изп. дело № 625/2024г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 срещу Разпореждане от 05.12.2024г., с което се отказва намаляване размера на адвокатското възнаграждение по делото и дължимите такси по изпълнителното дело.

В жалбата от 31.10.2024г. се сочи, че длъжникът е заплатил сумата, за която е осъден, на взискателя „ДА-ЕМ“ ООД на 10.10.2024г., още преди да получи ПДИ. Твърди се, че с оглед на това плащане, К. К. не е станала причина за образуване на изпълнителното дело и не дължи разноските по него. Навеждат се доводи, че ЧСИ неоснователно е наложило запори на банкови сметки и възбрана на недвижим имот, след като задължението е погасено.

В жалбата от 29.12.2024г . се излагат съображения, че длъжникът е заплатил дължимата сума преди получаване на ПДИ и преди да бъдат наложени обезпечителни мерки. Твърди се недължимост на адвокатско възнаграждение и такси по изпълнителното дело. Искането е за отмяна на Разпореждане от 05.12.2024г, с което са определени дължимите такси и е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

Постъпило е възражение от „ДА-ЕМ“ ООД срещу жалба с вх. № 1990/31.10.2024г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, с което се оспорва 1 същата и се моли за оставянето й без уважение. Твърди се, че длъжникът е погасил своето задължение след образуване на изп. д. № 625/2024 г. Според взискателя доброволното плащане, с което е погасено вземането по изпълнителния лист, лишава от предмет изпълнителното производство, поради което то следва да бъде приключено, освен ако все още има да се събират такси и разноски по делото, какъвто е настоящият случай. Сочи се, че възражението в жалбата за намаляване на дължимия адвокатски хонорар по ИД е неоснователно, тъй като са налице освен образуването на ИД и д руди действия от страна на процесуалния защитник по делото.

Депозирано е възражение от „ДА-ЕМ“ ООД и срещу жалба с вх.

22372/29.12.2024г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, с което се оспорва същата и се моли за оставянето й без уважение. Поддържа се, че плащането от длъжника е извършено след започване на изпълнителното производство, след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител, поради което се дължат такси. Сочи се, че възражението в жалбата за намаляване на дължимия адвокатски хонорар по ИД е неоснователно, тъй като са налице освен образуването на ИД и друди действия от страна на процесуалния защитник по делото.

Частният съдебен изпълнител Захари Димитров в изложени мотиви счита жалбата вх. № 1990/31.10.2024г. за недопустима, жалба с вх. № 22372/29.12.2024г. – за неоснователна.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - длъжник по изпълнението, отговарят на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява т процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

Изпълнително дело № 625/2024г. по описа на ЧСИ Захари Димитров е образувано на 03.10.2024г. по молба от „ДА-ЕМ“ ООД и въз основа на изпълнителен лист № 2047/17.09.2024г., издаден за сумата от 877,53 лв. В молбата е поискано в срока за доброволно изпълнение да бъде наложена възбрана върху недвижим имот- апартамент, както и да се наложи запор на действащите банкови сметки на длъжника. Към молбата за образуване е приложен Договор за правна защита, съгласно който взискателят е платил адвокатски хонорар в размер от 600 лв.

На 18.10.2024г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение. Видно от материалите по делото, К. К. е заплатила доброволно сумата от 877,53 лв. на 10.10.2024г.

С молба с вх. № 18597/18.10.2024г. длъжникът е заявил, че още преди получаване на поканата за доброволно изпълнение е погасил задължението, приложил е платежно нареждане за което, оспорил е дължимостта на претендираните разноски по изпълнителното дело и е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в размер от 600 лв.

2

С разпореждане от 05.12.2024г. ЧСИ отказва да редуцира адвокатския хонорар и таксите по изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Според разясненията, съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя.

В процесния случай не се споделят възраженията на длъжника за недължимост на таксите във връзка с изпълнителното дело. Видно от същото, погасяването на дълга, макар и в срока за доброволно изпълнение, е след образуване на изпълнителното дело. К. К. е станала причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Ето защо длъжникът дължи тези разноски, включително и за заплащане на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя.

На следващо място, съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за основателно. Доколкото в изпълнителното производство не са извършвани същински изпълнителни действия, целящи удовлетворяване на парични вземания, в полза на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. минималното такова е в размер от 200 лева.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която е отказано да се редуцира адвокатсково възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

3

Така мотивира, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 05.12.2024г. на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 по изп. дело № 625/2024г., в частта, с която се отказва намаляване размера на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „ДА-ЕМ“ ООД, ЕИК 103947076 по изп. дело № 625/2024г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 от 600 /шестстотин/ лева на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 05.12.2024г. на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 по изп. дело № 625/2024г. в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4