Решение № 3900 от 20.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3900 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100112376 по описа за 2023 година

Ищцата А. Л. И. е предявил срещу ответника С. Р. П. установителен иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата А. Л. И. твърди, че е собственик на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 114, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, с идентификатор ***, находящ се в страда с идентификатор ***., разположена в поземлен имот с идентификатор ***., съгласно схема №15982510/13.09.2023 г.

Този имот ищцата е придобила чрез дарение от своя баща – Л.Ц.Г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, том I, peг. № 5542, н.д. № 138/2016 г. Сочи, че нейният праводател Л.Ц.Г. е закупил апартамента с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том II, peг. № 4985/20 13 г., дело № 220/2013 г. от М.П.В.. Твърди, че М.П.В. се е легитимирала като собственик на имота с нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК ****, том II, peг. № 8669/2011 г., н. дело № 275/2009 г.

Излага твърдения, че за процестния апартамент, преди извършване на описаните по-горе сделки, са водени дела. С влязло в сила на 30.11.2012 г.

1 решение № 1434 от 03.08.2012 г. постановено по гр. д. № 1177/20212 г. по описа на САС, 4-ти състав, със страни „Росбулимпекс” ООД с управител Р.С.

П. (баща на ответника С. Р. П.) и ЖСК „Български художник ” и Г.Г.К. е установено със сила на пресъдено нещо, че „Росбулимпекс” ООД с управител Р.С. П. не е титуляр на правото на собственост на процесния апартамент №114.

Решението било отбелязано по вписаната искова молба в АВ и видно от Удостоверение за тежести, издадено от АВ-06.06.2013 г. нямало вписна друга искова молба за ап. №114.

Въз основа на издадения му обратен изпълнителен лист Р.С. П. образувал изпълнително дело № 20197810400267 по описа на ЧСИ Г.Д..

Посоченият обратен изпълнителен лист му бил издаден на основание решение № 28/08.05.2018 г. постановено по гр.д. №4303/2017 г. по описа на ВКС, с което е отменено влязло в сила решение № 184/01.03.2010 г. на ВКС постановено по гр. д. № 65/2009 г. със страни Г.Г.К. и Р.С. П..

Сочи, че на 04.10.2020 г. е починал Р.С. П., но изпълнителното дело продължавал сина му С. Р. П., като правел опити да отстрани ищцата от имота и оспорвал собствеността и владението й.

При условията на евентуалност, твърди че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание осъществяваното от нея добросъвестно владение за повече от 5 г., считано от 07.09.2016 г., което продължавало и до настоящия момент.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът С. Р. П. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

Сочи, че процесният недвижим имот е бил във владение на наследодателя на ответника - Р.С. П., което той е упражнявал необезпокоявано и явно от 1994 г., повече от 16 години, до 2010 г., когато с протокол от 01.07.2010 г. за принудително отнемане и предаване на недвижим имот на ЧСИ И.н Ч. по изп.д.№367/2010г., от Р.С. П. принудително е отнето владение върху процесния недвижим имот и е предадено на взискателя Г.К.. Навежда подробни доводи, че за процесния имот се водят искови производства от 2006 г., като при извършване на посочените в исковата молба сделки през 2011 г., 2013 г. и 2016 г. с процесния имот, са били налице вписани искови молби и 2 възбрани.

Твърди, че обратният изпълнителен лист е издаден именно за възстановяване на владението върху имота, от който Р. П. е изведен неправомерно на основание отменено съдебно решение по съдебния спор, датиращ от 2006 г., респективно ищецът и неговите праводатели не са придобИ.ли владение върху процесния имот преди завеждА.о на исковата претенция.

Навежда възражение за нищожност на представения констативен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК ****, том 2, рег.

№ 8669 от 30.09.2011г., вписан в СВ с вх. № 1118945/30.09.2011г., акт № 111, въз основа на който М.В. е призната за собственик на процесния имот на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Твърди, че М.В. не е била член кооператор към датата на издаване на горепосочения акт, както и че същата не е заплатила дължимия членски внос, за да придобие членствени права в кооперацията.

По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 164, том I, peг. № 5542, н.д.

№ 138/2016 г. на нотариус В.Я., че Л.Ц.Г. е дарил на ищцата А. Л. И. следният недвижим имот, изграден в груб строеж: АПАРТАМЕНТ № 114, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с принадлежащото му мазе №10 с площ от 9.66 кв.м., заедно с 0.682 % идеални части от правото на строеж, върху мястото, върху което е построена сградата, с идентификатор ***, находящ се в страда с идентификатор ***., разположена в поземлен имот с идентификатор ***., съгласно схева №15-982510/13.09.2023 г.

Установява се от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 36, том II, peг. № 4985/20 13 г., дело № 220/2013 г. на нотариус Д.Н., че М.П.В. е продала на Л.Ц.Г. следния свой собствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 114, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, 3 тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с принадлежащото му мазе №10 с площ от 9.66 кв.м., заедно с 0.682 % идеални части от правото на строеж, върху мястото, върху което е построена сградата, с идентификатор ***, находящ се в страда с идентификатор ***., разположена в поземлен имот с идентификатор

***., съгласно схева №15-982510/13.09.2023 г.

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК ****, том II, peг. № 8669/2011 г., н.дело № 275/2009 г. на нотариус В. М., М., П.В. е призната за собственик на горепосочения недвижим имот, на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, във вр. с чл.587, ал.1 ГПК и чл.181, ал.2 ЗУТ.

Като доказателства по делото са приети заверени преписи от документите, представляващи нотариално дело № 275/2009 г. по описа на нотариус В. М. с рег. № 53 в НК и район на действие Софийски районен съд, чието съдържание и вид сочи предпоставките, които е съобразил нотариусът при издавА.о на горепосочения Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник”.

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът С. Р. П. е син на Р.С. П..

От представеното по делото Решение №28 /08.05.2018 г. постановено по гр.д.№4303/2017 г . по описа на ВКС, се установява, че ВКС е отменил Решение №184/01.03.2010 г. постановено по гр.д.№65/2009 г. по описа на ВКС и Решение №255 от 06.10.2008 г. по гр. д. №587/2008 г. на СГС, IV-в състав .

От представеното по делото Определение №488/08.02.2019 г. постановено по ч.гр.д.№5964/2018 г. по описа на САС, е видно, че е издаден обратен изпълнителен лист от 08.02.2019 г., с който Г.Г.К. е задължен да върне владението върху процесния имот на Р.С. П..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск установителен иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК е основателен.

Ищцата А. Л. И. се легитимира като собственик на процесния имот, а правото на собственост върху него тя е придобила по силата на договор за 4 дарение, сключен с нейния баща Л.Ц.Г. п о нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 164, том I, peг. № 5542, н.д.

№ 138/2016 г. на нотариус В.Я..

Формалното наличие на издаден нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК в полза на М.П.В., при наличието на повдигнат от ответника правен спор, налага да бъде проверено осъществявА.о на условията по чл. 35, ал. 3 ЗЖСК за прекратяване по право на учредената жилищностроителна кооперация "Български художник", за да може да се прецени, породил ли е този нотариален акт конститутивното си действие тоест - преминала ли е в действителност собствеността върху спорния обект върху М.П.В..

При събраните в хода на делото доказателства - настоящият състав на съда не би могъл да приеме друг извод, освен този - че при издаване на констативния нотариален акт за право на собственост, на който ищцата в настоящия процес основава правата си, се е осъществил надлежно предвидения от 35, ал. 1 от ЗЖСК специален динамичен фактически състав, обуславящ издавА.о на нотариален акт за собственост в хипотезата на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК, като следва да бъдат споделени изводите на нотариуса, който е издал констативния нотариален акт.

Неоснователни се явяват твърденията в отговора на исковата молба по отношение липсата на предпоставките предвидени в чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК за снабдяване член-кооператорите с нотариални актове. Производството по снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК е охранително по своята правна същност, а издаденият по този ред нотариален акт удостоверява валидно възникналото в полза на член- кооператора право на собственост върху конкретен обект от сграда, изградена от ЖСК "Български художник". Съгласно нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК правото на собственост обект върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобИ. с издавА.о на нотариалния акт. По аргумент на противното, до датата на издаване на нотариалния процесния обект се намира в патримониума на ЖСК "Български художник", която е собственик на всички обекти в сградата, терена /правото на строеж/ и общите части на същата. За придобИ.не на право на собственост върху конкретен обект е необходимо да бъдат изпълнени представките на чл.

35, ал. 1 от ЗЖСК, а именно - да е налице решение на ОС по чл. 28, ал. 1, т. 5 5 от ЗЖСК за разпределение на имотите между член- кооператорите, както и да е налице решение на ОС на член -кооператорите за приемане на окончателната цена на отделните обекти, както и за определяне на припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Видно от събраните по делото доказателства, в хода на нотариалното производство са представени всички изискуеми от закона документи.

Обстоятелството, че към датата на приемане на процесните решения сградата не е била въведена в експлоатация, не може да промени горните изводи, тъй като ЗЖСК не съдържа изискване за приемане на решението по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК едва след въвеждане на сградата в експлоатация или при наличието на определена степен на завършеност. В представеното по делото решение от 06.10.2007 г. е обективирана волята на ОС на член-кооператорите за приемане на окончателната цена на имотите в сградата, завършена в груб строеж - 63 %, съобразно обсъденото и прието решение от ОС на 14.07.2007 г. и обективирано в протокол по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК , посочен като приложение № 6 и представляващ неразделна част от същия, като по делото е представен и самия протокол на членовете на ЖСК "Български художник" за определяне цената на имотите и приспадащите им се общи части.

Понятието окончателна цена на имотите по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК следва да бъде тълкувано във връзка с естеството и целта на нейното определяне. Като подготвящо прекратявА.о на ЖСК "Български художник" и снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове, както и трансформирА.о на сградата в етажна собственост решението на ОС има за цел да конкретизира цената на всеки отделен обект в сградата непосредствено преди приемане на решението за прекратяване на ЖСК "Български художник". Липсва законово изискване след тази дата да не бъдат извършвани други СМР в сградата, нито съществува забрана собствениците да вършат подобрения в имотите си. С оглед на горното окончателна се явява цената на имота непосредствено преди приемане на решението по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК , а не цената на всеки отделен обект в завършен вид. Между страните по делото е безспорно, че решението, взето по протокол от 06.10.2007 г. не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила и не подлежи на последващ съдебен контрол.