Решение № 8173 от 03.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8173 гр. София, 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20221110171195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 290835/30.12.2022 г.;

290836/30.12.2022 г.; 290837/30.12.2022 г.; 290839/30.12.2022 г. и 290840/30.12.2022 г., изменени с молби от 06.12.2023 г. (допуснато с протоколно определение от 06.12.2023 г. на лист 113 – 114 от делото) и от 26.01.2024 г. (допуснато с протоколно определение от 29.01.2024 г. на лист 146 от делото) на Б. П. Ж. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11.1, с които се уговаря неустойка за непредоставяне на обезпечение, в следните договори за кредит между страните: №№ 597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г.; 546471/13.07.2021 г.;

597001/25.11.2021 г., и 615741/31.12.2021 г. са нищожни като неравноправни и се иска осъждане на ответника да плати на ищцата следните суми, платени от ищцата без основание по посочените договори за кредит, за които се твърди, че са напълно нищожни поради липса на реквизити:

1. по договор № 597939/26.11.2021 г. – 145,41 лева;

2. по договор № 452118/17.09.2020 г. – 766,10 лева;

3. по договор № 546471/13.07.2021 г. – 1449,62 лева, и 4. по договор № 615741/31.12.2021 г. – 433,92 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковите молби – 30.12.2022 г., до окончателното плащане.

Ищцата поддържа, че сключила с ответника описаните в горния абзац пет договора за кредит, като по тях била получила съответно 500 лева, 1400 1 лева, 1800 лева, 2200 лева, и 1000 лева, и погасила всички задължения по кредитите, които освен лихвите по тях включвали и неустойка за това, че ищцата не била осигурила поръчител или банкова гаранция за обезпечаването им в съответствие с чл. 11.1 от договорите. Размерът на неустойките по всеки от петте договора бил съответно 200 лева, 750 лева, 850 лева, 1200 лева, и 400 лева. Поддържа, че всички тези клаузи били неравноправни и поради това – нищожни, тъй като уреждали прекомерни по размер неустойки, размерът им не бил включен в определения процент на разходите по кредита, не са учредени за произтекли евентуални вреди на кредитора, като са изложени и други съображения. Твърди се, че поради неотразяване на неустойката в процента на разходите по договора за кредит, следва да се приеме, че такъв не е посочен, а освен това договорът бил написан с шрифт с кегел по-малко от 12 пункта, не бил посочен лихвен процент, не била посочена методология за определяне на годишен процент на разходите и поради това целите договори били нищожни. Тъй като ищцата била платила цялото си задължение по тях, се иска връщане на част от платените неустойки и лихви по договорите, както и прогласяване на нищожност на клаузите. Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени отговори от ответника – „Сити кеш“, с които:

1. С отговор с вх. № 185247/28.06.2023 г. исковите претенции по искови молби с вх. №№ 290835/30.12.2022 г. и 290836/30.12.2022 г. относно договори с №№ 597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г. се признават в установителните им части, но се оспорват осъдителните искове, като се сочи, че ищцата не е доказала плащане на неустойки;

2. С отговор с вх. № 62810/07.03.2023 г. искът, предявен с искова молба с вх. № 290837/30.12.2022 г. се оспорва като неоснователен, като се твърди, че годишният процент на разходите (ГПР) по договор за кредит № 546471/13.07.2021 г. е изчислен правилно и няма задължение да се описват всичките му компоненти, уговорената неустойка не следва да е част от ГПР, тъй като се дължи за неизпълнение на договора, посочен е лихвен процент, а неустоечната клауза урежда изпълнението на договора и не е неравноправна, като е доброволно приета от ищцата и е гарантирала изпълнението на задълженията ѝ;

3. С отговор с вх. № 39181/13.02.2023 г. искът, предявен с искова молба с вх. № 290839/30.12.2022 г. относно договор за кредит № 597001/25.11.2021 г. е оспорен като неоснователен със съображения, идентични с тези по предходно описания отговор, и

4. С отговор с вх. № 39181/13.02.2023 г. искът, предявен с искова молба с вх. №290840/30.12.2022 г. относно договор за кредит № 615741/31.12.2021 г. е оспорен като неоснователен със съображения, идентични с тези по предходно описаните два отговора.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

2

С протоколно определение от 06.12.2023 г. (на лист 114 от делото) съдът е задължил ответника да представи по делото договор за кредит с № 597939/26.11.2021 г., което ответникът не е направил, въпреки че в счетоводството му съгласно данните от счетоводната експертиза (вж. подолу) има данни за такъв договор за кредит с ищцата. Поради това настоящият съдебен състав приема по реда на чл. 161 ГПК, че договорът е със съдържанието, описано от ищцата в искова молба с вх. № 290835/30.12.2022 г. – отпуснат е кредит за 500 лева, като не е посочен лихвен процент, вноската е седмична, а в чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 200 лева, която ищцата дължи в случай, че в 3-дневен срок от сключване на договора ищцата не осигури безусловна банкова гаранция или поръчителство на две физически лица.

С протоколно определение от 06.12.2023 г. (на лист 114 от делото) съдът е задължил ответника да представи по делото договор за кредит с № 452118/17.09.2020 г., което ответникът не е направил, въпреки че в счетоводството му съгласно данните от счетоводната експертиза (вж. подолу) има данни за такъв договор за кредит с ищцата. Поради това настоящият съдебен състав приема по реда на чл. 161 ГПК, че договорът е със съдържанието, описано от ищцата в искова молба с вх. № 290836/30.12.2022 г. – отпуснат е кредит за 1400 лева, като не е посочен лихвен процент, вноската е седмична, а в чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 750 лева, която ищцата дължи в случай, че в 3-дневен срок от сключване на договора ищцата не осигури безусловна банкова гаранция или поръчителство на две физически лица.

С определението за насрочване на делото от 19.10.2023 г. (на лист 43 от делото) съдът е задължил ответника да представи по делото договор за кредит с № 546471/13.07.2021 г., което ответникът не е направил, въпреки че в счетоводството му съгласно данните от счетоводната експертиза (вж. подолу) има данни за такъв договор за кредит с ищцата. Поради това настоящият съдебен състав приема по реда на чл. 161 ГПК, че договорът е със съдържанието, описано от ищцата в искова молба с вх. № 290837/30.12.2022 г. – отпуснат е кредит за 1800 лева, като не е посочен лихвен процент, вноската е двуседмична, а в чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 850 лева, която ищцата дължи в случай, че в 3-дневен срок от сключване на договора ищцата не осигури безусловна банкова гаранция или поръчителство на две физически лица.

Съгласно представена на лист 23 от образуваното по искова молба № 290839/30.12.2022 г. гражданско дело № 71209/2022 г. на Софийския районен съд, 48. състав, присъединено към настоящото, ищцата е завела срещу ответника иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № 597001/25.11.2021 г., като по този иск е постановено Решение № 1703/06.02.2023 г. по гражданско дело № 64039/2022 г. на Софийския районен съд, 35. състав, което е влязло в сила.

Съгласно представения на лист 39 – 43 от образуваното по искова молба № 29840/30.12.2022 г. гражданско дело № 71212/2022 г. на Софийския 3 районен съд, 48. състав, присъединено към настоящото, договор за потребителски кредит № 615741/31.12.2021 г. с този договор ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1000 лева, които следвало да бъдат върнати до 29.04.2022 г. на 17 седмични вноски – две по 7,79 лева и 15 по 70,90 лева, като лихвеният процент е 40,05 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен като 49,91 %. Съгласно чл. 4 от договора ищцата е получила сумата по договора. В чл. 5 е предвидено задължение на ищцата да осигури в 3-дневен срок от сключване на договора обезпечение на кредита с безусловна банкова гаранция или поръчителство от лице с доход, не по-малък от седемкратния размер на минималната работна заплата (а ако поръчителите са двама – четириктарния размер), който няма забавени задължения и не е изтеглил или поръчителствал по друг кредит от ответника. При неизпълнение на това задължение в чл. 11 от договора е предвидена неустойка в размер на 433,92 лева.

Съгласно представена на лист 36 от образуваното по искова молба № 29840/30.12.2022 г. гражданско дело № 71212/2022 г. на Софийския районен съд, 48. състав, присъединено към настоящото, ищцата е завела срещу ответника иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № 615741/31.12.2021 г., като по този иск съдът установява при служебна проверка в деловодната система на Софийския районен съд, че е постановено Решение № 3685/11.03.2023 г. по гражданско дело № 64035/2022 г. на Софийския районен съд, 41. състав, което е влязло в сила, и с което клаузата за неустойка е обявена за нищожна.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в откритото заседание на 29.01.2024 г. (на лист 146 от делото), а в писмен вид – на лист 123 – 144 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, сумите по всички пет договори за кредит – предмет на делото, според счетоводството на ответника са били изплатени на ищцата. Ако ГПР по договорите се изчисли, като при пресмятане на разходите се включи и неустойката по чл. 11 от договорите, то ГПР е съответно:

1. по договор № 597939/26.11.2021 г. – 159,90 %;

2. по договор № 452118/17.09.2020 г. – 153,49 %;

3. по договор № 546471/13.07.2021 г. – 155 %, и

4. по договор № 615741/31.12.2021 г. – 155,19 %.

Платените от ищцата суми по договорите са съответно:

1. по договор № 597939/26.11.2021 г. – 671 лева;

2. по договор № 452118/17.09.2020 г. – 2321 лева;

3. по договор № 546471/13.07.2021 г. – 3536 лева, и

4. по договор № 615741/31.12.2021 г. – 1513 лева.

Ако се вземе предвид, че някои от вноските са изплащани със забава, то лихва за забава би се дължала само по договори за кредит с №№ 452118/17.09.2020 г. – 0,12 лева, и с № 546471/13.07.2021 г. – 8,95 лева.

4

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

От установените справки по граждански дела №№ 64039/2022 г. на Софийския районен съд, 35. състав, и 64035/2022 г. на Софийския районен съд, 41. състав, се установява, че последните два съдебни състава са се произнесли вече с влезли в сила съдебни решения относно нищожността на неустоечните клаузи на чл. 11 от договори за кредит с №№ 597001/25.11.2021 г. и 615741/31.12.2021 г., поради което в тази част делото следва да се прекрати съгласно чл. 299 ГПК, тъй като се иска пререшаване на спор, решен вече от съда със сила на присъдено нещо.

В останалата част претенциите се основават на следното.

Установителните искове за прогласяване на нищожност на неустойки са с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Съгласно тези разпоредби не може да се сключват договори, които накърняват добрите нрави, както и такива, които при липса на индивидуално договаряне е уговорена във вреда на потребител прекомерна неустойка или обезщетение.

В случая съдът намира, че клаузите за неустойка накърняват и двете правни норми, тъй като предвиждат неустоечно задължение в голям размер (около 40 % от общата стойност на отпуснатия кредит) за неизпълнение на акцесорно задължение за обезпечение на вземане, което е на относително малка стойност, а и договорът може да се сключи и без такова обезпечение.