Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.12.2019, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
283/2019
Подписан
05.12.2019

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е № 142 гр.

Бургас, 05.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 21.11.2019 г., в състав:

Председател:

Павел Ханджиев

Членове:

Нели

Събева

Христина

Марева при секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д.

№ 283/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “В”

ООД, ЕИК***, против решение № 91 от 28.06.2019 г., постановено по т.д. № 63/2018 г. по описа на Окръжен съд - С.

Въззивникът изразява недоволство от решението и сочи, че то било “материално и процесуално неправилно” и необосновано. Необосновани и нелогични били мотивите на съда относно обвързаността на страните от договор, сключен през 2014 г. Не било безспорно между страните, че между тях съществува договорна връзка. Правилно съдът приел, че въззивното дружество е * оператор, а не потребител, но неправилно съдът не обсъдил какво следва от това обстоятелство.

Неправилно съдът приел, че не трябва да изследва методиката на ценообразуване на цената на водата и дали тя е съобразена със закона и решението на КЕВР от 31.07.2012 г., тъй като страните с процесния договор сами уговорили цена на доставка на питейна вода. Ако цената не е съобразена със закона, това би довело до извод за нищожност на съответната уговорка, която нищожност не би могла да бъде санирана. Съгласно чл. 12, ал. 2 от приложимия ЗРВКУ цената, на която * оператори доставят вода от техни или предоставени им за експлоатация водовземни съоръжения на други *оператори, се регулира от КЕВР. Този текст ограничавал свободното определяне на цени в случаите на доставка на вода между * оператори.

Поради това, клаузата от договора за определяне на цена от 0,35 лв/куб.м. на вода за питейно-битови нужди е нищожна и следва да бъде заместена от повелителната норма на закона - чл. 12, ал. 2 ЗРВКУ.

Безспорно било по делото, че КЕВР е определила цена за доставка на вода на друг оператор от ВС “К” в размер на 0,031 лв/куб.м., както и че ВС

“К” обхваща съоръженията, по които се доставя вода от ищеца на ответника.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. не се правят доказателствени искания.

Въззиваемият “В” ЕАД оспорва въззивната жалба.

Възразява, че оспорването на влизането в сила и действието на процесния договор е произволно и неаргументирано. Всъщност ответникът признавал, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да подава на ответника услуги от водоснабдителната система Б. срещу заплащане на определена в договора цена, но отричал приложимостта на договора поради липса на категорични данни за влизане на договора в сила. Мотивите на съда относно влизането в сила и действието на договора били смислени и съобразени със закона.

Оспорва тезата на въззивника, че водоснабдяването на ответника се е осъществявало по водоснабдителна система К. , поради което уговорките в него относно цената били нищожни. В договора изрично било уговорено, че водоснабдяването ще се осъществява от “В”, а не от “В”. Наред с това от заключението на СТЕ се установило наличието на две отделни водоснабдителни системи: ВС К. , захранваща област В. , и ВС Б. , по чийто клон (тръба) се водоснабдяват С. , С. и села от района. Цената от 0,031 лв/куб.м. била приложима само и единствено при кумулативно наличие на две предпоставки: получателят да е друг * оператор и едновременно с това да попада на територията на ВС К. Тези предпоставки не били налице, поради което доставчикът следвало да се съобрази само с цената, утвърдена от КЕВР за всички потребители на * услуги.

Не било установено по делото ответникът да има качеството на * оператор, защото не било доказано, че той има обособена територия по см. на чл. 198а, ал. 1 от Закона за водите; че е сключил договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на * системи и съоръжения; че са налице предпоставките по чл. 198п, ал. 1 ЗВ, респ. че отговаря на изискванията за * оператор по чл.

198о, ал. 5 ЗВ.

Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1050 лв. Не се правят доказателствени искания.

Апелативен съд - Б. , като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 15.10.2019 г. е допусната до разглеждане по същество.

Окръжен съд - С. е бил сезиран с евентуално съединени искови претенции на “В” ЕАД със седалище гр. Б. против “В” ООД.

Ищецът заявил, че през 2015 г. доставил на ответника вода. Доставените водни количества били отчетени с водомер и за тях ищецът издал шест броя фактури на обща стойност 47040 лв при единична цена на 1 куб.м. вода 0,35 лв съобразно с уговореното между страните със сключения договор от 27.11.2014 г. Макар да бил * оператор в конкретното правоотношение ответникът действал в качеството на потребител на * услуги. Въпреки отправената покана ответникът не изплатил задълженията по фактурите. Поради това ищецът поискал да бъде осъден ответника да му заплати, както следва: (1) сумата 47040 лв - стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода 29.06.2015 г. до 30.11.2015 г.; (2) сумата 12923,59 лв - сбор от мораторни лихви върху всяка фактура от съответния падеж до 25.06.2018 г. и (3) законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 26.06.2018 г. до изплащането.

Ответникът отговорил на исковата молба в законовия срок и повдигнал следните възражения:

Ответното дружество било * оператор, поради което отношенията между страните следвало да се уреждат по цени, регулирани с решение на К. за енергийно и водно регулиране. Между страните не бил сключван договор, за ответника не съществували задължения, издадените от ищеца фактури не били подписани от страните. Евентуално възразява, че уговорката за цена в договора е нищожна, а в отношенията между страните следвало да се приложи определената с решение на КЕВР от 31.07.2012 г. цена за услугата доставяне на вода на друг В. оператор от водоснабдителна система К. в размер на 0,031 лв/куб.м. без ДДС. Задълженията по фактура № ***/29.06.2015 г. освен това били погасени по давност с изтичането на три години.

С обжалваното решение окръжния съд уважил исковите претенции изцяло.

Няма спор между страните, че и двете дружества са * оператори по смисъла на чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Установява се по делото, че през 2015 г. ищецът е подавал вода от експлоатирана и управлявана от него водоснабдителна система на ответното дружество за водоснабдяване на потребителите в населените места с. П., с. М. и полигон Н. село, Община К.. К. подавана вода са били измервани от измервателно устройство, монтирано във водомерна шахта до с. Ч., Община С., с партиден номер *и с клиентски номер*.

Възраженията на ответника за липса на такава договореност с ищеца, за недоставена вода или за неустановени количества на доставената вода са неоснователни. Тези обстоятелства се доказват категорично от представения писмен договор с изх. № дог-40 от 27.11.2014 г. по деловодството на ищеца, от издадените от ищеца фактури през цялата 2015 г., които по данни на извършената СИЕ са надлежно осчетоводени от ответника с ползван от него данъчен кредит и са частично платени, от представените месечни протоколи за подадени водни количества и от показанията на разпитаните свидетели П. , С. и К. , последният от които е доведен от ответника. Освен това се установява, че отношенията между двете дружества по повод доставянето на вода от ищеца на ответника са трайни и са съществували още от 2012 г. (споразумение от 04.03.2015 г.).

През

2015 г. ищецът е издал 12 фактури за доставените количества вода, като предмет на спора са задълженията по шест от тях:

- фактура

№ **г. на стойност 7560 лв за

18000 куб.м. вода;

- фактура

№ ***г. на стойност 10080 лв за

24000 куб.м. вода;

- фактура

№ **г. на стойност 7980 лв за

19000 куб.м. вода;

- фактура

№ ***г. на стойност 6720 лв за

16000 куб.м. вода;

- фактура

№ ***г. на стойност 8400 лв за

20000 куб.м. вода и

- фактура

№ ****г. на стойност 6300 лв за

15000 куб.м. вода.

Неплатените задължения по посочените шест фактури са на обща стойност 47040 лв с вкл. ДДС. Задълженията по другите шест фактури за 2015 г. са платени от ответника през 2016 г. и 2018 г. По всички фактури, платени и неплатени, задължението е изчислено като съответното количество вода е умножена по единичната цена от 0,35 лв/куб.м. без ДДС. Тази цена е уговорена в чл. 11, ал. 1 от договора между страните от 27.11.2014 г.

Не се спори между страните, че с решение № Ц* от 31.07.2012 г. на ДКЕВР, след като е било разгледано заявление за утвърждаване/изменение на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, подадено от “В” ЕАД, Б. , са утвърдени, считано от 01.08.2012 г., цени без ДДС за водоснабдителните услуги, предоставяни от ищеца: (1) за услугата “доставяне вода на потребителите” - 1,10 лв/куб.м. и (2) за услугата “доставяне на вода на друг * оператор от ВС К. ” - 0,031 лв/куб.м.