Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 24.10.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 222/2024
Вид
Решение № 272
Подписан
24.10.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”” АД-гр. София, чрез пълномощника ю.к. Д., срещу решение № 99/10.10.2023г. постановено по т.д. № 51/2022 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в частта, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на В.

Ф., гражданин на Република Латвия, сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за травматични увреждания, болки и страдания, както и сумата от 1 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение в полза на „МБАЛ-Търговище“ АД за болнично лечение по повод травматични увреждания, всички причинени му в ПТП на 29.05.2022г. на територията на Търговище, на първокласен път I-4 /София-Варна/, км 221+706, от водач на моторно превозно средство - л.а. марка „Хюндай“, модел „Матрикс“, с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован в ответното „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, по полица със срок на покритие от 21.08.2021г. до 20.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.06.2022 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Въззивникът намира решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. На първо място намира за недоказана претенцията за обезвреда на неимуществени вреди, тъй като ищцовата страна не е успяла да докаже търпени болки и страдания, в т.ч. техния интензитет. Присъдените 1 неимуществени вреди намира за недоказани по размер, при неправилно приложение принципна за справедливост заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита за приложими при определяне справедливия размер на дължимата обезвреда разпоредбите на чл. 4, § 1 от регламент /ЕО/ № 864/2007 /Рим II/, като приложимото в конкретния случай счита, че е латвийското право. По отношение на имуществените вреди, твърди, че застрахователното дружество не дължи обезщетение на същите, тъй като имуществените разходи за медицинска помощ са такива при спешни състояния и наложило се интензивно лечение и същите са дължими от лечебното заведение, което съдът не е съобразил. По отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, сочи, че те не следва да се определят по правилата на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да отмени решението в съответните му части, като постанови друго, с което отхвърли исковите претенции изцяло.

Претендира присъждане на сторени в производството разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието, причинно – следствена връзка между деянието и настъпилите вреди и вина. На осн. чл.

300 ГПК при разглеждането на исковата претенция съдът е длъжен да съобрази влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено същото, неговата противоправност и виновността на дееца. В този см., с влязло в сила решение № 67/18.04.2023г., постановено по АНД № 194/2023г. по описа на Търговищкия районен съд, А П П е признат за виновен за това, че на 29.05.2022г., на територията на Община Търговище, на ПП-I-4, км. 221+706, при управление на МПС - л. а. „Хюндай Матрикс“ с рег. № ХХХХХХХ, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на В. Ф. средни телесни повреди- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК признатият за виновен водач е освободен от наказателна отговорност и му е наложена „глоба“ в размер на 1 000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца. Решението е влязло в законна сила на 04.05.2023г. Установена безспорно е изключителната вина на водача на л.а. за настъпването на пътния инцидент. Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Пред въззивната инстанция не се спори по установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и по изводите на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Въззивните възражения са сведени до основателността и размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени и имуществени вреди, както и до наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели 2 следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.

По отношение оплакванията сезиран ли е компетентния национален съд:

Спорът касае непозволено увреждане, осъществено на 29.05.2022 г., на територията на Република България (РБ) – държава-членка на ЕС, като единият от участниците в процесното ПТП – пострадалото лице (ищец) е гражданин на друга-държава членка на ЕС. С оглед международния елемент – пострадало лице от чуждестранен произход от друга държава-членка на ЕС, приложение ще намери Регламент № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /“Рим II“/. Единственото условие за приложението му е да бъде сезиран съд на държава-членка, който е обвързан от прилагането на Регламент „Рим II“, какъвто съд е българският. За всички форми на непозволено увреждане с международен елемент, които не попадат в изключенията на чл. 1, пар. 2 и пар. 3, настъпили след 11.01.2009 г. е приложим разглежданият регламент по повод определяне на приложимото право към разглеждания спор.

В чл. 4, парг. 1 от Регламент „Рим II“ е записано, че ако не е предвидено друго в регламента, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Застрахователното събитие е настъпило на територията на РБ, област Търговище. Тълкувайки посочената разпоредба, настоящият съдебен състав намира, че местонастъпването на вредите следва да бъде отнесено към мястото на пътнотранспортното произшествие, т. е. към мястото, където е настъпило увреждането на правно защитеното благо, а не където са се проявили вредите от него. В тази насока е и т. 17 от Преамбюла на Регламент „Рим II“, според която в случаите на настъпване на вреди на лица като държава, в която е настъпила вредата, трябва да бъде считана държавата в която е претърпяно увреждането. Следователно, въпросът за обезщетяване на претърпените от пострадалите неимуществени вреди и техния обем следва се урежда в съответствие с българското материално право и пред българския съд.

По отношение основателността на търсената с иска обезвреда:

В резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил следните телесни повреди: счупване на голямопищялна и малкопищялна кости на лявата подколенница в диафизарната й част с дислокация на костните фрагменти; счупване на проксималната фаланга на втори пръст на лявата ръка, съгласно изготвената по делото СМЕ, която бива кредирана от решаващия състав на съда като компетентно и обосновано изготвена. Пострадалият е претъпрял неколкократни хирургически интервенции (операции) за наместване на получените фрактури в областта на посочени долни и горни крайници.

Травматичните увреждания и търпените болки и страдания се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, за което и указва изготвеното по делото експертно заключение – същите са резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и отговарят да са получени при претърпяно ПТП на 29.05. 2022 г. при управление на мотоциклет и сблъскване с л.а. Вещото лице-съдебен лекар указва за търпени силни болки от пострадалия, в т.ч. и страдания, в областта на счупените кости 3 на втори пръст на лявата ръка и на двете кости на лявата подколенница, които болки ще останат за продължителен период от време, в т.ч. и след отзвучаване на острия период. Сочи за наличие и за бъдеще на болки в областта на счупванията при студено и влажно време, както и при по тежък физически труд. Изразява мнение за вероятна остатъчна ограниченост в обема на движения в областта на лявата подколенница и белези от извършените операция на втори пръст на лявата ръка, и по лявата подколенница.

Възстановителните периоди указва в различни времеви граници съобразно конкретната фрактура: за втори пръст на лявата ръка – около 1,5 – 2 месеца, през който период се наблюдава трайно затрудняване движението /хватателната функция / на лявата ръка; супването на голямопищялната кост на лявата подколенница (причинило трайни затруднения в движението на долния ляв крайник) – среден срок за възстановяване около 3-4 месеца, а пълно възстановяване – вероятно след 6 месеца; счупването на малкопищялната кост на лявата подколенница (също причинило трайно затруднение в движението на левият долен крайник) – около 2,5 месеца. За побързото и правилно възстановяване от травмите на лявата подколенница в.л.

Горанов сочи за необходимост от провеждане на физиотерапевтични процедури.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП - болки и страдания, преживените травматични увреждания и разходи за лечение, виновно и противоправно поведение от застрахования водач и причинно- следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Настоящият състав на ВАпС намира за неоснователни оплакванията на въззивника за недоказаност на търпени от ищеца болки и страдания. Налице за достатъчно писмени доказателства по делото, в т.ч. болнична документация (2 бр. епикризи от 29.05.2022г. и от 30.05.2022г. – л. 86 и л. 15; изследвания от образна диагностика - рентгенографски снимки – л. 45-48, както и твърд информационен носител – диск на л. 88; диагноза – л. 49; протоколи № № 4781/29.05.2022г. и 4821/30.05.2022г. от извършено образно изследване в МБАЛ-Търговище АД – л. 52 (на лява длан и пръсти) и 53 (бял дроб и гръден кош); история на заболяването с вкл. анамнеза и общ статус – л. 54, 55, 58.

Както и вещото лице указва, травмите отговарят да са получени в резултат на процесното ПТП. Липсва основание сочените писмени доказателства да не се ценят от съда като убедителни, нито въззивникът е сочил подобни твърдения, а освен това е въпрос на професионални знания и в този смисъл е поставена задачата и е даден отговор с назначената по делото СМЕ. За пълнота на изложеното, доколкото пред въззивната инстанция оплакването за неназначаването на съдебно психологическа експертиза не се поддържа, респ. на допуснати процесуални нарушения в тази насока, въззивният съд намира, че в конкретиката на казуса липсват твърдения за проявена патологичност в психиката или емоциите поради търпените болки и страдания, което да обоснове необходимостта от специални знания на вещо лице – експерт, доколкото е достатъчно извършването на обективна преценка на обективните факти за несъмнено негативно изживяване на болково усещане и емоционален дискомфорт, естествен резултат от всяко телесно увреждане и ограничение на функционирането на крайници.