Решение № 7184 от 19.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7184 гр. С., 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110157500 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищецът М. И. Ц., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 18.04.2022 г. сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ****** за сума в размер на 8000 лева. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, банкова гаранция или дружество – поръчител, одобрено от заемодателя. Твърди, че на същата дата – 18.04.2022 г., сключил с ответника договор за предоставяне на поръчителство № ******, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество сума в размер на 5144,58 лева, която била разсрочена на изплащане заедно с месечната вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя-ответник, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.

Предвид това, именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната претенция. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен на 1 основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че дължимото възнаграждение за предоставената от ответното дружество гаранция попадало в патримониума на заемодателя, което по своята същност представлявало допълнително възнаграждение по договора за паричен заем, уговорено по отделно правоотношение с цел заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство № ****** от 18.04.2022 г. е нищожен на посочените основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба. С молба от 07.02.2024 г., чрез юрк. К., оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ****** от 18.04.2022г. се установява, че между ищеца М. И. Ц., в качеството му на заемател, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД предоставило на М. И. Ц. сумата в размер на 8000 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски, всяка от които в размер на 598,19 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,00% и годишен процент на разходите от 49,03%.

В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитодателя; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата от 10767,42 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, установява се по делото, че на 18.04.2022 г. между М. И. Ц., в качеството й на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на М.

И. Ц., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 8000 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

2

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 5144,58 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 285,81 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен на заявеното правно основание.

Сключеният между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.

В частност, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание") - чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

3

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,03%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че “Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.

Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел 4 да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.