Решение № 14455 от 23.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14455 гр. С, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110164450 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът „Топлофикация С“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот - ап. 21, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. 207, вх. А, ет. 8, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4661,30 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата 58,21 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /28.07.2023 г./ до окончателното изпълнение на 1 вземанията, и сумата 628,45 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 06.07.2023 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 11,50 лв. - мораторно обезщетение за забава за периода 15.08.2020 г. до 06.07.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответникът М. Р. М. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че е потребител на топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва до имота да е доставена топлинна енергия в претендираното количество, дължимостта на цената на услугата за дялово разпределение, както и на вземанията за лихви. Релевира възражение възражение за недължимост на вземанията поради изтекъл срок на погасителната давност.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски

Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът Топлофикация С ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Р. М., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, е депозирано възражение и са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

По делото се установява, че по силата на договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 32 от 1886 г., Главна дирекция за изграждане на 2

С продава на М. Р.ова М. – М новопостроено жилище № 21, находящо се в жилищна сграда – блок № 105-Б, вх. А, ет. 8, в жилищен комплекс „Д“. Видно от удостоверение за идентичност на адреси от 01.02.2012 г., издадено от Столична община, Район „И“, блок със стар № 105-Б е идентичен с блок с административен № 207.

От приетото като доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че М. Р. М., М. Р.ова М. и М. Р.ова М. – М са имена на едно и също лице.

По делото е представена и приета като доказателство молба – декларация от 05.11.2001г., с което ответникът М. Р. М. отправя искане до ищеца за откриване на партида за имот - ап. 21, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „Д - 2“, бл. 207, вх. А, ет. 8. Посочено е, че семейството на ответника М. се състои от двама члена. По силата на това искане, при топлопреносното дружество е открита индивидуална партида на името на ответника М., по която от този момент се е отчитало потреблението за имота. Съдът приема, че по въз основа на искането, което е било прието от ищеца, е възникнала облигационно-правна връзка между страните по делото, с характерните права и задължения за страните, следователно за материалноправно легитимирано лице да отговаря по претенциите на ищеца следва да се счита ответникът, който ползвайки услугите на ищеца, дължи заплащане на стойността им.

Ответникът, като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното предприятие.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за битови нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № 270731.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.

На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплителните тела в имота, отдадена от сградна инсталация и за подгряване на вода за БГВ. Топлинна енергия за общи части не е начислявана. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. От ответника не е осигурен достъп до уредите в имота за отчет от фирмата за дялово разпределение за процесния период. По време на отчетите са попълнени Протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно 4 броя топлоразпределители. Поради това, за този период е изчислен служебен разход на максимална мощност за 4 броя отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5 НТ. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на един брой потребител при норма 140 3 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 НТ.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е 4710,20 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 28.07.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 28.07.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.06.2020 г. – 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец юни 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на „Топлофикация С” ЕАД в сила от 12.07.2016 г./, на 15.08.2020 г.

При уважаване на релевираното възражение за давност за вземането за месец май 2020 г., размерът на непогасеното по давност задължение за периода от м.06.2020 г. до 30.04.2022 г. представлява сумата 4676,83 лева. Този размер е посочен от вещото лице по съдебно – техническата експертиза в открито съдебно заседание, проведено на 23.05.2024 г., след извършени изчисления от вещото лице по въпрос на съда. Вещото лице посочва и, че дължимата сума за топла вода за месец май 2020 г. след изравняване се равнява на 33,37 лева, която е приспаднало от горепосочената сума. Последната сума следва да се приспадне от претендираното от ищеца вземане в размер на 4661,30 лева за процесния период, доколкото съдът прие, че за месец май претенцията на ищеца е погасена по давност. Така остава задължение в размер на 4627,93 лева за периода от м.06.2020 г. до 30.04.2022 г.

/предвид диспозитивното начало в процеса, вземането се следва на ищеца до този размер/.

Съдът не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза, доколкото вещото лице заявява в открито съдебно заседание, проведено на 23.05.2024 г., че при формиране на изводите си не е съобразило интерполациите, направени в заключението на 4 съдебно – техническата експертизата.

Ответникът не твърди и не представя доказателства за заплащане на претендираното и установено като дължимо вземане в размер на 4627,93 лева. До този размер предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер и за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 55,68 лева за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на „Топлофикация С” ЕАД, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16b71db3-97bd-4d19-85d8-898123c4c294