Решение № 4536 от 21.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4536 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100500812 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20207650/04.11.2021 г. по гр. д. № 43568/2020 г. по описа на СРС, 78 състав е допусната на основание чл. 34 от Закона за собствеността, да се извърши делба между В. А. Т. и Н. Х. Н. на следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-138/24.07.2017 г., с адрес на имота гр. София, район Слатина, ж.к. *******. ******* който самостоятелен обект се намира в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелен обект жилище – апартамент, брой нива на обекта с площ от 66,46 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: имоти с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, под обекта имот с идентификатор ***, над обекта имот с идентификатор ***, заедно със зимнично помещение и заедно с 1,74/100 идеални части от общите части на сградата, който съгласно документи за собственост представлява апартамент № 14, находящ се в гр. София, община Столична, район Слатина, ж.к. Гео Милев, ул. „******* състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 66,46 кв.м., при съседи: стълбище, К. и А.С., двор, К. и М.Я., заедно със зимнично помещение без номер и площ по документ за собственост, при съседи: корисор, М.И., двор, С.В., заедно с 1

1,74% ид.ч. от общите части на сградата при квоти: 1/6 ид.ч. за В. А. Т. и 5/6 ид.ч. за Н.

Х. Н., както и е отхвърлен изцяло иска по чл. 26, ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен от ищеца В. А. Т. срещу ответника Н. Х. Н. за прогласяване на нищожността на договор за дарение, извършено с нотариален акт № 196/03.05.2018 г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25172089/02.12.2021 г., подадена от В. А. Т., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че при произнасяне по предявения иск за нищожност на договор съдът не е изложил самостоятелни изводи, а е препратил към мотиви на тълкувателно решение. Не бил обсъдил събраните по делото доказателства, както и възраженията на страните. Липсвали и мотиви в обжалваното решение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде съобразена основателността на предявения иск за нищожност на договор за дарение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25004023/20.01.2022 г., подаден от Н. Х. Н., с който заявява, че оспорва подадената въззивна жалба.

Поддържа, че съдът е постановил правилно решение като е съобразил становищата на страните, събраните доказателства и приложимата съдебна практика Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 43568/2020 г. по описа на СРС, 78 състав е образувано по искова молба, подадена от В. А. Т. против Н. Х. Н., с която е предявен иск за делба на недвижим имот, както и иск с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим имот с идентификатор *** при дялове съответно 1/6 и 5/6. Твърди, че ответникът Н. Н. е придобил собствеността върху 1/6 идеална част от имота от своята майка Р. А.а Н. по силата на договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 196, т.І, рег. № 10803, д. № 169 от 03.05.2018 г. Твърди, че ответникът е придобил 4/6 идеални части по силата на договор за покупко-продажба, сключен с М.Т. Т.а, сключен с Нотариален акт № 197, т. І, рег. № 10804, д. № 170 от 03.05.2018 г. на Нотариус Ц.Г..

Ищецът поддържа, че договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 196, т.І, рег. № 10803, д. № 169 от 03.05.2018 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 поради това, че заобикаля закона – чл. 33 от Закона за собствеността, като целта на сключването му е да бъде продадена идеална част от имота без да бъде предложена на другия съсобственик. Направено е искане да бъде допусната делба между В. Т. и Н. Н., 2 както и да бъде установена нищожността на договора за дарение поради противоречие със закона.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. Х. Н., с който заявява, че не оспорва твърдението, че е налице съсобственост върху процесния имот при посочените в исковата молба квоти. Оспорва предявения иск за нищожност на договор за дарение, сключен между Р. А.а Н. и ответника.

С обжалваното решение съдът е приел, че е безспорно възникването на съсобственост върху недвижимия имот на посоченото в исковата молба основание и делбата е допусната при квоти 1/6 за ищеца и 5/6 за ответника и е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите е неоснователен като е препратил към мотивите на ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

С Разпореждане № 3183/02.03.2022 г. въззивният съд е приел, че са налице нередовности на исковата молба, тъй като ищецът твърди, че договор за дарение, по силата на който ответникът е придобил 1/6 идеална част, т.е. той не е породил вещно прехвърлителното си действие, а от друга страна се твърди, че собствеността е възникнала само между В. Т. и Н. Н., като е зачетено прехвърлителното действие. Указано е, че следва, във връзка с въведените противоречиви твърдения, да посочи да посочи между кои страни и при какви дялове е възникнала собствеността с оглед твърдяната от него нищожност на сключен договор за дарение между ответника и Р. Н., както и в случай, че поддържа твърдението си, че съсобствеността съществува само между него и Н. Н. следва да обоснове правния си интерес от предявяване на съединения с него иск за установяване на нищожност на договор за дарение като съобрази, че нищожният договор не поражда вещно-прехвърлително действие и разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството.

В указания срок въззивникът – ищец не е изпълнил дадените указания и не е отстранил нередовностите на съединения при условията на кумулативност установителен иск за нищожност на договор за дарение.

Следователно и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба следва да бъде върната в тази част. Нещо повече, ищецът не е страна по договора за 3 прогласяване на нищожността на договора за дарение, сключен между Р. Н. и Н. Н., които са задължителни необходими другари в производството по този иск (в този смисъл е задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 7/2020 г. от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС). Районният съд като не е дал указания за отстраняване на противоречията в обстоятелствената част на исковата молба, както и не е предприел действия по конституиране на задължителен необходим другар в производството по делото, е постановил недопустимо решение в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. Решението следва да бъде обезсилено в тази част и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В частта, с която е предявен иск за делба, исковата молба е редовна, доколкото са изложени твърдения, че съсобствеността е възникнала между ищеца и ответника, посочено е правното основание за това, както и дяловете на страните. Постановеното решение по предявения иск за делба е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 69 от Закона за наследството всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената разпоредба се прилага и във връзка с чл. 34 от Закона за собствеността, която също предвижда възможността всеки един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки.

Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описания в исковата молба имот. Следва да се установи правното основание, въз основа на което ищецът претендира да възникнала съсобственост между него и ответника.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с Нотариален акт № 84, т. ХХХVI, д. № 7084/1969 г. на I Нотариус при СНС А.В. Т. и М.Т. Т.а са признати за собственици по силата на покупка от СГНС – СУ „Строителство“ на апартамент (жилище) № *******, ул. Хемус, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 66,46 кв.м., при съседи: стълбище, К. и А.С., двор, К. и М.Я., ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, М.И., 4 двор С.Б., заедно с 1, 74 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя.

Видно от удостоверение № РСЛ-18-УГ01-3221/04.04.2018 г. е, че А.В.

Т. е починал на 30.03.2018 г. и е оставил като наследници по закон М.Т. Т.а – съпруга, В. А. Т. и Р. А.а Н..

С Нотариален акт № 196, т. I, рег. № 10803, д. № 169/2018 г. е сключен договор за дарение, по силата на който Р. А.а Н. е прехвърлила на сина си Н.

Х. Н. притежаваните от нея 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, в гр. София, район Слатина, ж.к

*******. С договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт № 197, т. I, рег. № 10804, д. № 170/2018 г. М.Т. Т.а е прехвърлила на съсобственика си Н. Х. Н. притежаваните от нея 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

Въз основа на така установеното и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството и извършените разпоредителни сделки – договор за дарение и договор за покупко-продажба между ищеца и ответника е възникнала съсобственост при дялове 1/6 за В. Т. и 5/6 за Н. Н..

По изложените съображения, обжалваното решение, в частта, с която е допусната делба е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2000 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и обстоятелството, че предмет на делото са иск за делба и иск по чл. 26 от ЗЗД.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20207650/04.11.2021 г. по гр. д. № 43568/2020 г. по описа на СРС, 78 състав в частта, с която иска по чл. 26, ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен от ищеца В. А. Т. срещу ответника Н. Х. Н. за прогласяване на нищожността на договор за дарение, извършено с нотариален акт № 196/03.05.2018 г. е отхвърлен и

5

В Р Ъ Щ А на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК искова молба вх. № 2017643/10.09.2020 г., подадена от В. А. Т. против Н. Х. Н., в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с искане да бъде признато за установено, че Договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 196, т. I, рег. № 10803, д. № 169/2018 г. на Нотариус Ц.Г., сключен между Р. А.а Н. и Н. Х. Н. е нищожен поради противоречие със закона и прекратява производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20207650/04.11.2021 г. по гр. д. № 43568/2020 г. по описа на СРС, 78 състав в частта, с която е допусната делба между В. А. Т. и Н.