Решение № 260218 от 23.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ III-33 23.03.2021 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на втори март две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ

: ЙОРДАНКА МАЙСКА

РАДОСТИНА ПЕТКОВА секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Майска в.гр.дело № 2846 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 260701/12.11.2020г. на РС-Средец от адв.Е.Димова от АК-Бургас, назначена за особен представител на Р.Т.К. с ЕГН-********** против Решение № 260018/20.10.2020г. постановено по гр.д. № 6/2020г. по описа на РС-Средец, в частта, с която е уважена претенцията на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юк.Радка Койчева, за установяване на вземането на търговеца по Договор за паричен заем № 601011 към искане № 66793/18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Р.Т.К., вземането по който е било цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с подписано на 08.05.2019г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.03.2019г., следните суми: главницата от 431,00лв. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 100,26лв. - договорна лихва за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г., сумата от 23,29лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.11.2018г. до 28.10.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1641/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на Районен съд – Средец.

Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът и в тази му част да бъде отхвърлен. По-конкретно твърди, че ищецът не е установил качеството кредитор по отношение ответника, тъй като цесията не е била съобщена лично на ответника, а особения представител на последния не притежава такава представителна власт, че да се приеме, че с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея да получи уведомяването за цесия и да се счита че е извършено редовно уведомяване на ответника, поради което цесията не е породила своето действие. Навежда, че не е установено и че цесионерът е платил на цедента пълният размер на цената на времанията, предмет на цесията, за да настъпи прехвърлителния ефект и на процесното вземане. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

За въззиваемата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, чрез юк.Иван Недков, е депозиран отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

С обжалваното решение Районен съд - Средец се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев против Р.Т.К. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 431,00 лева - главница по Договор за паричен заем № 601011 към искане № 66793 от 18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Р.Т.К., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 100,26 лева - договорна лихва за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г., сумата от 23,29 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.11.2018г. до 28.10.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1641/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на Районен съд – Средец, II гр.състав.

С обжалваното решение установителната претенция за дължимостта на гореописаните суми частично е уважена като основателна, като претенциите за главницата от уважения размер от 431лв. до претендирания от 465,56лв.; за претенцията за неустойка от 380,18лв; за обезщетение за забава за разликата от присъдените 23,29лв. до претендираните 111,79лв. са отхвърлени като неоснователни.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Против решението е постъпила въззивна жалба от въззивника-ответник против позитивната за въззиваемия ищец част, с основен мотив, че цесията не е породила действие по отношение ответника, тъй като няма доказателства да му е била съобщена лично, а на особения представител, който няма такава представителна власт, поради което и не е породила своето действие.

Ищецът твърди, че е цесионер за вземанията на „Креди Йес“ ООД от ответника по Договор за паричен заем № 601011 към искане № 66793 от 18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД – заемодател и Р.Т.К. – заемател, по силата на който е предоставен срещу подпис паричен заем в размер на 500лв..

Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ от 28.03.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с потвърждение за извършената цесия от 08.05.2019г. от „Креди Йес“ ООД, както и Приложение № 1 от 08.05.2019г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.03.2019г., видно от които вземането на „Креди Йес“ ООД към ответницата по договора за заем от 18.09.2018г. е прехвърлено изцяло на дружеството ищец. Представено е и пълномощно от „Креди Йес“ ООД, с което упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия, както и два броя уведомителни писма от ищеца с дата 10.05.2019г. и 19.12.2019г., изпратени до ответницата на адреса в село Бистрец, като видно от обратната разписка връчителят е констатирал, че адресата се е преместил.

Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК пред РС-Средец, като за предявените вземания е издадена Заповед № 1641/30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 693/2019 г. на РС-Средец, като поради връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника, исковата молба е предявена съобразно чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В рамките на първоинстанционното исково производство ищецът поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени като му бъдат присъдени разноските направени в заповедното и исковото производства.

Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал отговор, с който е оспорил предявените искове. Направени са възражения, относно това, че твърдяната цесия не произвежда действие поради обстоятелството, че същата не е съобщена лично на длъжника; ищецът не е кредитор на ответника, тъй като последният не е уведомен за цесията, като такова уведомяване не е извършено и с връчване на уведомлението в рамките на исковия процес, тъй като ответникът се представлява от назначен от съда особен представител, който няма връзка с ответника. Направено е искане за отхвърляне на иска и за заплащане на сторените съдебни разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са допустими.

По делото е представено копие на Договор за паричен заем № 601011 към искане № 66793 от 18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД – заемодател и Р.Т.К. – заемател, което е заверено от процесуалния представител на ищеца като вярно с оригинала.

Съгласно договора кредиторът е предал на ответника заем в размер на 500лв., които последният се е съгласи да върне при следните параметри и условия: месечен лихвен процент от 3,4%, ГПР от 49,368%, погасителна вноска в размер на 51,44 лева, като кредитът следва да бъде заплатен на 12 броя вноски, като датата на първо плащане е 18.10.2018г., а датата на последното плащане е 18.09.2019г., посочена е и размера на общата сума за плащане по кредита – 617,26 лева.

В чл.4 от заемния договор страните са постигнали съгласие, че с подписването му заемодателят предоставя на заемателя заемната сума в брой, като договорът има силата на разписка за предаването й.

Представено е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ от 28.03.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с потвърждение за извършената цесия от 08.05.2019г. от „Креди Йес“ ООД, както и Приложение № 1 от 08.05.2019г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.03.2019г., видно от които вземането на „Креди Йес“ ООД към ответницата по договора за заем от 18.09.2018г. е прехвърлено изцяло на дружеството ищец.

С договора за цесия продавачът се е задължил да прехвърля на купувача срещу заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем, сключени с физически лица, които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, като всяко следващо Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към рамковия договор.

Съгласно чл. 4.1 от рамковия договор за цесия, вземанията на продавача се считат за валидно прехвърлени в момента на подписване на съответното Приложение № 1.

Видно от представен заверен препис от Приложение № 1/08.05.2019 г. към горепосочения договор за цесия под № 192 фигурира вземане по договор за кредит от 18.09.2018 г. с длъжник Р.Т.К. с ЕГН-**********, с отпусната главница в размер на 500 лв., остатък от главницата-465,56лв., остатък от договорна лихва-100,16бм., остатък лихва за просрочие-93,11лв.;остатък неустойка-380,18лв. и общ брой просрочие в дни-169 дни.

Така извършената цесия на описаните в Приложение № 1/08.05.2019 г. вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от което е приложен по делото/вж.л.18 по гр.д. № 6/2020г. на РС-Средец/.

Представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД (с предходна правна форма ООД, а понастоящем ЕАД) да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г..

Представено е и пълномощно от „Креди Йес“ ООД, с което упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия, както и два броя уведомителни писма от ищеца с дата 10.05.2019г. и 19.12.2019г., изпратени до ответницата на адреса в село Бистрец, като видно от обратната разписка връчителят е констатирал, че адресата се е преместил.

Уведомителните писма са връчени ведно с исковата молба и останалите приложения към нея на назначения в исковото производство особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съгласно наведените във въззивната жалба възражения първият спорен въпрос поставен за разглеждане пред настоящия съд е относно установяването на качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника. Ответникът чрез назначения му от съда процесуален представител е възразил по редовността на връчването на уведомлението за цесията от цедента, чрез упълномощения от него цесионер, на длъжника.