Определение № 853 от 12.12.2018, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр.Бургас, 12.12.2018 г.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ

ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Гагашев ВЧНД № 1015 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

С определение от 12.10.2018 г., произнесено по ЧНД № 4238/2018 г., Районен съд – Бургас е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – Средец от 03.05.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2693 ЗМ – 242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ – Средец при ОД на МВР - Бургас, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Средец, водено срещу виновни лица за престъпление по чл. 269 ал. 1, вр. чл. 20 ал.2 от от НК.

Определението на РС –

Бургас е обжалвано с две отделни жалби от лицата Г.Ж.Д. с ЕГН ********** и И.Г.Ж. с ЕГН **********, в които се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното определение на районния съд и да постанови ново, с което да отмени прекратителното постановление на прокуратурата и върне делото за допълнително разследване.

След като се запозна с наведените в жалбите доводи и след служебна проверка на събраните и приложени в хода на ДП № 2693 ЗМ – 242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ – Средец при ОД на МВР - Бургас, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Средец доказателства, в пределите на правомощията си по чл. 243 ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Досъдебно производство № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ на МВР – Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Средец, е било образувано на 25.07.2016 г. по реда на чл. 212 ал. 1 от НПК срещу виновни лица за това, че на 22.07.2016 г., в района на разклон с. Малина, на територията на Община Средец, в съучастие като извършители, употребили сила и заплашване спрямо П. Л. – гл. инспектор при РДГ – Бургас, Я. Л. – горски надзирател в ТПДГС – Средец и М. Т. – Н-к ГСУ в ТПДГС – Средец, с цел да ги принудят в качеството им на органи на власт да пропуснат нещо по служба, а именно да изпълнят служебните си задължения, произтичащи от ЗЛОД – престъпление по чл. 269 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

С молба вх. № 7797 от 26.07.2016 г., подадена до Районна прокуратура – Бургас, по повод която е била образувана прокурорска преписка с вх. № 7797/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, Г.Ж.Д. се оплакал, че при извършена на 22.07.2016 г. проверка, длъжностни лица са извършили спрямо него неправомерни действия като използвали сила. С постановление от 28.07.2016 г. на Районна прокуратура – Бургас, цитираната по-горе пр.пр. вх. № 7797/2016 г. била изпратена по компетентност на Районна прокуратура – Средец, където била образувана прокурорска преписка с вх. № 679/2016 г. по описа на РП – Средец.

С постановление от

05.08.2016 г. на РП – Средец, преписки № № 679/2016 г. и 678/2016 г. – и двете по описа на РП – Средец, били обединени под общ № 678/2016 г. по описа на РП – Средец. С друго постановление от 05.08.2016 г., РП – Средец разпоредила да се извърши проверка по новата обединена преписка № 678/2016 г. по описа на РП – Средец предвид констатацията, че липсват достатъчно данни по смисъла на чл.

211, ал. 1 от НПК за започване на наказателно производство.

С последваща молба от

19.08.2016 г. до РП – Средец по преписка № 678/2016 г., настоящият жалбоподател Г.Д. представил съдебномедицинско удостоверение № 179 от 22.07.2016 г. и болничен лист от 26.07.2016 г. в подкрепа на искането си за проверка на неговите твърдения, че при задържането му в нощта на инцидента, върху него е било упражнено неоснователно физическо и психическо насилие. Молбата на Г.Д. била изпратена от РП – Средец на РУ – Средец за прилагане към преписка № 678/2016 г. по описа на РП - Средец, по която е било разпоредено извършването на проверка с прокурорското постановление от 05.08.2016 г.

След като РУ - Средец приключило възложената проверка, материалите по преписка № 678/2016 г. били изпратени на Районна прокуратура – Средец. С постановление от 30.08.2016 г. на прокурор при РП – Средец, материалите по преписка № 678/2016 г. по описа на РП – Средец били обединени към образуваното досъдебно производство № 269 ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ на МВР – Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Средец.

С жалба вх. №

651/19.01.2017 г., адресирана до Районна прокуратура - Средец, Г.Д. изразил недоволство, че при разпита му като свидетел по досъдебното производство не било отразено обстоятелството, че на 22.07.2016 г. е бил насилствено изведен от управлявания от него автомобил с насочено към него оръжие, че е бил проснат на земята и са му били поставени белезници, без да е дал повод за това, като в следствие на извършените спрямо него неправомерни действия от страна на горските служители, са му били причинени телесни увреждания. Д. искал да бъде проведено разследване за извършено спрямо него престъпление. Към жалбата било приложено копие на СМУ № 179/2016 г.

С писмо с изх. № 651 от 23.01.2017 г. наблюдаващият прокурор по ДП № 651/2016 г. по описа на РП – Средец, изпратил на РУ на МВР – Средец горепосочената жалба на Г.Д. и приложеното към нея СМУ № 179/2016 г. за прилагане в кориците по ДП № 651/2016 г., като на основание чл.

196, ал. 1, т. 2 от НПК дал указания в хода на разследването по делото, със способите и средствата на НПК да бъдат разследвани изнесените от Д. факти и обстоятелства.

В хода на воденото разследване не са били привлечени обвиняеми лица по реда на чл. 219 от НПК.

Били разпитани множество свидетели, проведени били очни ставки за изясняване на констатирани противоречия в техните показания, назначавани били експертизи.

С постановление от

03.05.2018 г. (с изх. № 651/2016г. от 04.05.2018 г.) наблюдаващият делото прокурор при Районна прокуратура – Средец, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, прекратил наказателното производство по ДП № 269 ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ – Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на РП – Средец, водено срещу виновните лица за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като приел, че деянието не съставлява престъпление. В обстоятелствената част на постановлението, прокурорът извършил анализ на събраните в хода на разследването доказателства и направил правни изводи за липса на извършено престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК. Наред с това, в мотивите на своя акт прокурорът обсъдил и наличните по досъдебното производство доказателства за причинени леки телесни повреди на лицата Д. и Ж., като формулирал правния извод, че „ … евентуално мислимото деяние по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК се явява несъставомерно от обективна страна, тъй като е недоказан механизмът на причинените леки телесни повреди, т.е. недоказано е от обективна страна.“

Прекратителното постановление на прокурора е било обжалвано от Г.Д. пред първоинстанционния съд, по който повод било образувано ЧНД № 92/2018 г. по описа на Районен съд – Средец. С разпореждане, съдията – докладчик по делото оставил без разглеждане жалбата на Д. като недопустима, приемайки, че с обжалвания прокурорски акт е прекратено единственото наказателно производство, водено по ДП № 269 ЗМ-242/2016 г., а именно за престъпление по чл. 269 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по което жалбоподателят Д. няма качеството на обвиняем или на пострадал, респективно няма и право да обжалва постановлението на СРП за прекратяване. Наред с това, съдията-докладчик приел, че макар и в мотивната част на обжалваното прекратително постановление да са изложени възприети фактически положения и правни изводи и за „евентуално мислимо деяние по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК“, а след диспозитива на постановлението да е посочено „ … по производството предмет на разследване е била и евентуална деятелност против телесната неприкосновеност на Г. Д.…“, в крайна сметка липсвал прокурорски акт, съдържащ волеизявление, отговарящо изцяло на изискванията на чл. 199, ал. 2 от НПК, т.е., не е налице подлежащ на съдебен контрол по чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК акт.

Разпореждането на съдията-докладчик по ЧНД № 92/2018 г. на РС – Средец било обжалвано от Г.Д., като по този повод било образувано ЧНД № 467/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С определение от 06.07.2018 г., БОС отменил обжалваното разпореждане като незаконосъобразно. В мотивите си, БОС е посочил, че от мотивите на прекратителното постановление от 03.05.2018 г. става несъмнено ясно, каква е била действителната воля на наблюдаващия прокурор, а именно да прекрати изцяло наказателното производство по ДП № 269 ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ - Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Средец, като се има предвид, че фактите, станали предмет на разследването, са едни и същи, независимо от тяхното подвеждане под една или друга правна норма. Според въззивния съд, независимо, че наказателното производство първоначално е било образувано за престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК, в съответствие с правомощията си по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК, наблюдаващият прокурор е дал изрични указания в хода на разследването, със способите и средствата на НПК да бъдат разследвани изнесените от Д. факти и обстоятелства в жалбата му от 19.01.2017 г. и приложеното към нея СМУ № 179/2016 г. В изпълнение на тези указания на прокурора по досъдебното производство е било проведено разследване и за престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 2 от НК, а в мотивите на своя акт прокурорът е обсъдил и наличните по досъдебното производство доказателства за причинени леки телесни повреди на Д. и Ж., като е формулирал правен извод за обективна несъставомерност на деянието и по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. Предвид тези съображения, въззивният съд признал правният интерес на Д. да обжалва прекратителното постановление в частта му, досежно прекратяването на наказателното производство за престъпление по чл. 131 ал.1 т.2 от НК и върнал делото на Районен съд – Средец за произнасяне по същество по жалбата на Г.Д..

След връщане на делото, поради направени самоотводи от съдиите в РС – Средец, с определение от 10.09.2018 г., ВКС изпратил делото за решаване на РС – Бургас, където било образувано ЧНД № 4238/2018 г. Междувременно, на 18.09.2018 г. в РП – Средец постъпила жалба от И.Г.Ж. против прекратителното постановление на РП – Средец от 03.05.2018 г. (л. л. 3-7 от ЧНД № 144/2018 г. на РС – Средец). От приложеното към жалбата копие от обратна разписка се установява, че Ж. е получил препис от това постановление на 11.09.2018 г. (л. 15 от ЧНД № 144/2018 г. на РС – Средец). Жалбата била изпратена по компетентност на РС – Средец с изх. № 651/21.09.2018, който от своя страна го препратил на РС – Бургас за произнасяне в рамките на образуваното производство по ЧНД № 4238/2018 г.

РС

– Бургас разгледал като допустими и по същество жалбите на двамата жалбоподатели – Д. и Ж., и постановил атакуваното съдебно определение, с което потвърдил прекратителното постановление на РП – Средец.

При така установените обстоятелства, настоящият въззивен състав намира жалбите, с които е сезиран, за процесуално допустими. Те са подадени от лица, обжалвали пред първоинстанционен съд прекратително постановление на прокуратурата, с което се слага край на наказателно преследване за престъпление, от което тези лица са пострадали. Жалбите са подадени в законоустановения срок и целят проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на чл. 243 ал. 7 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 243 ал. 5 и сл. от НПК и е извършил проверка относно обосноваността и законосъобразността на атакуваното пред него постановление на прокурора.

Първостепенният съд сам е извършил анализ на събрания до този момент в досъдебното производство доказателствен материал и на свой ред е изложил в мотивите на атакуваното определение подробна фактическа обстановка, върху която да гради правните си изводи. Настоящият въззивен състав възприема изцяло установената от прокуратурата и първостепенният съд фактическа обстановка, тъй като същата е установена от категорични и непротиворечиви доказателства и доказателствени средства.