Решение № 79 от 31.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500630 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Прокуратурата на РБ против Решение № 499/ 26.09.2024 г. по гр.д. № 918/ 2023 г. по описа на ВТОС в осъдителната част на решението, с която тя е осъдена да заплати на Г. Н. А. сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер във връзка с Присъда от 28.11.2018 г. по НОХД № 1400/ 2014 г. на СПНС по обвинението по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер във връзка с Присъда от 22.02.2014 г. по НОХД № 3266/ 2020 г. на СГС (СпНС-закрит) по обвинението по чл.252, ал.2 пр.II вр. ал.1 пр.I вр. чл.20, ал.2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2024 г., сумата 3 100 лв. обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата 3 104 лв. обезщетение за имуществени вреди – пътни разходи и НОХД № 3266/ 2020 г. на СГС, ведно със законната лихва от 09.03.2024 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че не са налице подлежащи на обезщетяване вреди и изразява несъгласие с приетото от съда, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство А. е претърпял 1 значително негативно въздействие върху психиката, телесното си здраве и социалния си живот. Съдът кредитирал показания на пристрастни и заинтересовани свидетели и ценил безкритично психологическа експертиза, изготвена на базата не на обективни констатации, а на споделени от ищеца субективни усещания за водения срещу него процес. Недоказано било влошеното му здравословно състояние да се намира в причинна връзка с воденото дело, тъй като вещото лице кардиолог дало заключение, че се касае до хронично заболяване, данни за което има още от 2013 г. Счита, че не могат да се вменят в отговорност на Прокуратурата търпените страдания от смъртта на родителите му, настъпила в периода на процеса, проверките и производствата от НАП и КОНПИ, както и медийното отразяване на случая, което не се базирало на предоставена от Прокуратурата информация, а на журналистическа интерпретация.

Ако съдът приемел, че исковата претенция на А. е основателна, то счита, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно завишено и несъответстващо на критериите за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на търпените обичайни вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика. Поддържа, че по делото не е доказано А. да е претърпял вреди, над обичайните при подобна хипотеза. Решението в частта за определянето на размера било неправилно и необосновано. Ищецът бил оправдан по две различни обвинения, но наказателното производство по тях било общо, еднакви били обуславящите негативни фактори и съответно нямало как да бъдат разграничени вредите. Счита, че справедливото обезщетение за всички вреди е до размер на сумата 3 000 лв. По отношение на решението по иска за обезщетение на имуществени вреди поддържа, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в рамките на наказателното производство е прекомерно спрямо обема действия, извършени по делото, както и че са недоказани направени разходи за гориво за явяване в съдебни заседания – и по основание, и по размер. Съдът определил размера на разходите произволно и хипотетично. Моли решението да бъде отменено или при условията на евентуалност – изменено, като бъдат намалени присъдените на ищеца обезщетения. В съдебно заседание процесуалният представител на Прокуратурата посочва, че се придържа към искането за намаляване размера на обезщетението. Излага, че се касае до едно наказателно производство, което е приключило с оправдателна за ищеца присъда и по двете повдигнати му обвинения през 2024 г. и че присъденото обезщетение е значително по-високо от всички присъждани досега обезщетения по ЗОДОВ.

Депозирана е и въззивна частна жалба от Прокуратурата срещу постановеното от ВТОС Определение № 1414/ 26.09.2024 г. по чл.248, ал.1 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането й за намаляване на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Й. Ц. от ВТАК. Съдът правилно приел, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 и правилно посочил критериите, от които следва да се ръководи при 2 определянето на размера на възнаграждението, но при съобразяването им достигнал до неправилен резултат. Съдът не съобразил, че двете искови претенции, макар и заявени с отделни искове, имат еднакъв предмет и са разглеждани заедно в едно производство при ангажиране на еднакви доказателства. Моли обжалваното определение да бъде отменено и присъденото на адвоката възнаграждение да бъде намалено.

Ответната страна не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание заема становище за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Счита, че присъденият му размер обезщетение съответства на критериите за справедливост и на реално претърпените от него вреди. Несъстоятелно било становището на Прокуратурата, че продължителността на наказателното производство – 13 г. – не била извън разумния срок, защото вследствие незаконността на същото го лишила от възможността да изживее по най-нормален начин най-активните години от живота си.

Правилно съдът кредитирал ангажираните гласни доказателства и липсвало основание свидетелят Н. да се счита за предубеден поради това, че е бил „съпроцесник“ на ищеца. Отговорността на Прокуратурата за медийното отразяване правилно била съобразена от съда, защото такова нямало да е налице, ако не били повдигнати незаконните обвинения. Изключително негативното отражение на наказателното производство върху живота, здравето, психиката на ищеца било установено от събраните по делото доказателства. Неоснователно Прокуратурата поддържала, че не е налице причинна връзка между влошаването на здравословното му състояние и воденото производство. Експертизата установила, че заболяването му от хипертонична болест датира от 2013 г., т.е. след началото на наказателното производство и преди смъртта на родителите му, и че наличието на стресови ситуации и натрупването на негативни емоции може да отключи появата му. Доказана била и причинната връзка между воденото наказателно производство и смъртта на родителите му, които макар и възрастни, били здрави, но се сринали вследствие на незаконните обвинения срещу него. По отношение на имуществените вреди сочи, че размерът на заплатеното от него адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на процеса и не надхвърля минималните възнаграждения по Наредба № 1. Относно пътните разходи излага, че същите са доказани предвид явяването му лично в 63 от проведените съдебни заседания. По отношение на частната жалба срещу определението на съда по чл.248 ГПК заема становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Срещу Г. Н. А. и още четири лица е водено ДП № 38/2010 г. по описа на ОСО- 3

ВТОП, образувано на 22.10.2010 г. за извършено престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр . чл.20, ал.2 НК. На 18.04.2011 г. в дома на ищеца, стопанисваните от него чрез фирмите му офиси и в лекия му автомобил е било извършено претърсване и изземване при специализирана акция с участието на въоръжени лица от ГД „БОП”. С Постановление от 21.04.2011 г. той е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.252 НК, като му била наложена мярка по чл.68 НПК „забрана да напуска пределите на Р.България“. Въз връзка с разследване на извършено престъпление по чл.321 НК, ДП е изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура, където е образувано като ДП №6/2013 г., пр.преписка № 772/2012 г. на СП. Във връзка с образуваното ДП е образувано административно производство по ЗОПДИППД – отм. и са наложени възбрани и запори върху цялото притежавано от А. имущество. На 30.07.2014 г. той е привлечен като обвиняем, а на 07.10.2014 г. са му повдигнати обвинения за извършени две престъпления: по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК – за участие в организирана престъпна група в периода през 2005 г. до 21.04.2011 г., представляваща структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.252 НК – извършване на банкови сделки по занятие без съответно разрешение и по чл.252, ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК – за това, че в периода през 2005 г. до 21.04.2011 г. като съизвършител в съучастие с още три лица извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение, като предоставил парични кредити на обща стойност 1 136 990 лв. на 73 физически лица и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер 777 109 лв. По образуваното НОХД № 1400/2014 г. по описа на СНС А. е оправдан с Присъда от 28.11.2018 г. изцяло за престъплението по чл.321 НК и частично по обвинението по чл.252 НК – признат е за виновен за предоставени кредити по отношение на 8 физически лица и получени неправомерни доходи в размер на 135 140.41 лв. и е осъден на три години лишаване от свобода – условно с 5-годишен изпитателен срок и на глоба в размер на 4 000 лв. По жалби на подсъдимите е образувано ВНОХД № 115/2019 г. на АСпНП, който с Решение № 260004/ 03.11.2020 г. е отменил присъдата на първоинстанционния съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СпНС. Производството пред СГС по НОХД № 3266/2020 г. /поради закриване на СпНС/ е спряно на 19.04.2023 г. до произнасяне по направено пред СЕС преюдициално запитване по приложението на нормата на чл.252 от НК и след възобновяване на делото на 05.01.2024 г. с Присъда от 22.02.2024 г., необжалвана и влязла в сила на 09.03.2024 г., А. е оправдан по двете повдигнати му обвинения.

Относно престъплението по чл.252 НК с Решение по дело С-427/22 от 16.11.2023 г.

СЕС е постановил, че деянието не представлява банкова дейност, респ. не съставлява престъпление.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с два обективно, кумулативно съединени иска по чл.2, ал.1, 4 т.3 ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на две престъпления, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда и за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – направени разходи за адвокатско възнаграждение и транспортни разходи за явяване за насрочените съдебни заседания, които вреди са претърпени вследствие на същото незаконно обвинение. Ищецът е предявил първоначално иск за обезвреда на претърпени от него неимуществени вреди само във връзка с оправдаването му по едното от повдигнатите му обвинения – това по чл.321 НК /настоящото гр.д. № 918/ 2023 г. по описа на ВТОС/, като е претендирал обезщетение в размер на 150 000 лв. Впоследствие е предявил и иск за обезвреда на неимуществени вреди и във връзка с второто обвинение – по чл.252 НК, по което е оправдан, както и иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди/ гр.д. № 262/ 2024 г. по описа на ВТОС/. Видно от втората искова молба, претенцията му за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди касае цялото наказателно производство.