Определение № 2610 от 28.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2610 гр. Варна, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500402 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 1211/08.01.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от С. В. П. и В. Ц. П. , чрез процесуалния си представител срещу Решение № 4195/24.11.2025г. постановено по гр.д. № 3856/2024г. по описа на ВРС, с което съдът, на основание чл.34 от ЗС е ДОПУСНАЛ извършването на д е л б а на съсобствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с ид.№ *** по Кадастралната карта на гр. Варна - апартамент № 10, находящ се в гр.Варна, ***, вх.Б, ет.5 с площ от 87,40 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж - ******; *******; под обекта - *********; над обекта - ********; *******; ***********, ведно с избено помещение № 9 с площ 7.88 кв.м., при граници: изба № 10, стълбище и коридор; таван № 10 с площ 10,53 кв.м., при граници: таван № 9 ЖСК "Чаталджа" и коридор, както и 8.2605 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: 1/2 идеални части за К. С. В., ЕГН ********** и 1/2 идеални части за С. В. П., ЕГН **********, като съсобствеността по отношение на имота е възникнала по силата на наследствено правоприемство от ищеца за 1/2 ид.част и наследствено правоприемство и придобивна давност за ответницата С. П. за останалата 1/2 ид.част, като е ИЗКЛЮЧИЛ от делбата Н. Н.

М., ЕГН ********** и В. Ц. П., ЕГН **********.

В жалбата се възразява срещу правилността и законосъобразността на обжалваното решение, с което е допусната делба на процесния имот при равни квоти от по ½ ид.част между С. П. и К. В. и от делбата е изключен В. П.. Въззивниците считат, че не е налице съсобственост, която да бъде прекратявана, тъй като имотът се притежава само от тях.

Считат, че съда е обсъдил превратно събраните по делото свидетелски показания, като е дал 1 вяра само на тези дадени от свидетелите на ищеца, коментирал ги е декларативно и сбито без да направи цялостен и подробен анализ. Считат, че съдът неправилно е приел, че е останало недоказано, че В******, С. П. и съпругът й не са демонстрирали пред ищеца и праводателя му, че считат имота за свой, както и точния момент, от който П.и са започнали да владеят имота за себе си, а именно от деня следващ смъртта на собственика ********, т.е от 25.12.1995г. Възразяват срещу липсата на изразено становище от съда по противоречивите факти изнесени от двете групи свидетели и посочване на кои от тях се дава вяра, на кои не и по каква причина, при отчитане на евентуалната им заинтересованост.

Поддържат твърденията си, че наследодателят на ищеца – С****** В., както и ищеца К. В. не са споделяли да имат каквито и да било намерения по отношение на процесния имот, а такива има съпругата на ищеца А****** В., поради което достоверността и обективността на нейните показания следва да бъдат сериозно прецененa. Посочват, че К. В. е посещавал имота в гр.Варна на гости, но е отсядал на хотел, тъй като е зачитал волята на баща си да не търси нищо от този имот и да няма претенции към него. Достъпът до имота е бил ограничен чрез заключването му и ищецът и баща му са били допускани единствено с цел гостуване на семейството на въззивниците. Жалбоподателите твърдят, че владението им по отношение на имота е било непрекъснато и необезпокоявано и не е било смущавано от инцидентните посещения и отсядания на ищеца. Позовават се и на практика на ВКС, според която предявяването на претенции чрез водене на разговори, без да са извършвани действия насочени към самия имот имащи за цел отстраняване на владеещия сънаследник не водят до прекъсване на започналата да тече в негова полза придобивна давност. Считат, че от събраните по делото доказателства се доказва, че С. и В. П.и са владяли процесния имот с намерение за своене и са го придобили по давност. Молят обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено и предявеният иск за делба да бъде отхвърлен, поради липса на съсобственост с ищеца К. В.. Претендира се и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – К. С. В. чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Оспорва твърденията във въззивната жалба за подмяна на фактите по делото и превратно интерпретиране на събраните доказателства. Счита, че съдът е постановил акта си изцяло съобразно практиката на ВКС касателно необходимостта от манифестиране пред съсобствениците на завладяването на техните части, чрез действия установяващи владение за себе си и отблъскване на чуждото право. Излага, че К. В. и неговия баща С****** са заплащали данъци за имота, което счита че установява съзнанието им, че са собственици на част от имота и не са се дезинтересирали от него. Оспорва С****** В. да е имал намерение да се разпореди със своята част в полза на С. и В. П.и и излага, че това се установява от факта, че в продължение на 16 години това не се е случило. Напротив посочва, че реалната уговорка е била С****** да наплати дела на ответниците и да придобие изцяло жилището.

На това основание посочва, че дори да е упражнявала фактическа власт по отношение на имота, С. не е имала намерение за своенето му знаейки за дългогодишната уговорка да 2 получи плащане за своя дял и да освободи апартамента. Израз на това е, че тя не се е снабдила с констативен нотариален акт за собствеността му. Поддържа, че С. П. не е предприела никакви действия, с които да демонстрира пред К. В., че владее имота само за себе си, нито е отблъсквала неговото владение. Излага, че В.и са демонстрирали заинтересованост и ангажираност към апартамента на ********, плащали са данъци за него и са били в постоянна готовност за поддръжката му – с финанси както и с пряка дейност.

Посещавали са го редовно, особено когато К. е идвал във Варна за служебни прегледи.

Самият С****** споделял, че има някаква част от жилище в гр.Варна, което е възприемал за своя, канейки гости за летуване. Оспорват се и твърденията, че с плащането на сумата от 950 лева в полза на С****** В. е извършено изплащане на неговия дял от процесния имот.

Счита, че съдът е анализирал безпристрастно ангажираните по делото свидетелски показания и е достигнал до правилния извод за недоказаност на възраженията на ответниците за придобиване на процесния имот по давност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

В изпълнение на указания, дадени от въззивната инстанция, подадената въззивна жалба е администрирана, като препис от нея е изпратен на Н. Н. М.. В срока по чл.263 от ГПК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител, с който завява становище за основателност на депозираната въззивна жалба. Излага, че имотът не е съсобствен с ищеца К. В., а се притежава от С. П. и В. П., които са го придобили упражнявайки постоянно, явно и непрекъснато владение върху него. Излага, че е ставала свидетел, че К. В. и приживе неговия баща С****** са посещавали имота само като гости и са имали точно това съзнание. Самият С******, при посещенията си в гр.Варна е отсядал в имота на брат си, а не в процесното жилище, където живеели баща му, а след 1994г. С. и нейното семейство. Моли въззивната жалба да бъде уважена.

С определение № 2109/30.04.2026г. въззивната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя В. П. са дадени указания за уточняване частта от първоинстнционното решение, което се обжалва.

С молба от 26.05.2026г., В. П. е уточнил, че обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която е изключен от делбата, поради това, че не е признат за собственик заедно със съпругата си С. Пражджева на ½ ид.част от процесния имот, която е призната за собствена на К. В..

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждането й е внесена. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

3

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 1211/08.01.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от С. В. П. и В. Ц. П. , чрез процесуалния си представител срещу Решение № 4195/24.11.2025г. постановено по гр.д. № 3856/2024г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 402/2026г. по описа на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба. На въззиваемата страна да се връчи копие от депозираната молба вх.№ 17018/26.05.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4