Решение № 330 от 13.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Казанлък, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело № 20245510100112 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т.Ф.С.” АД, ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Ю.А.С. - изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Ц. Г. - САК, адрес на кантора: ****, против Ф. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****.

Процесуалният представител на ищеца твърди, че на 03.10.2017 г. между „Т.Ф.С.” АД и Ф. Т. А. бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който дружеството предоставило на клиента платежна карта Транскарт Classic, по силата на който на последния бил отпуснат револвиращ потребителски кредит в размер до 1 500 лева. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор Клиентът заплащал задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. В случай, че Клиентът погасял в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погасял общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с лихва в размер на 18,5% на годишна основа, съгласно чл. ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължал в срок до 15-то число на всеки 1 месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпращало на Клиента на посочения от него адрес. Минималната погасителна вноска представлява сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница. Твърди, че в периода след 03.10.2017 г., Ф. Т. А. извършила платежни операции, чрез изпълнението на които усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Видно от приложената към настоящата искова молба справка за дълга на Ф. Т. А. последната извършила транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash). Към момента на подаване на настоящия иск, ответникът имал непогасено задължение към дружеството за главница по договора в размер на 1451,52 лева. Размерът на договорните лихви, които не били погасени за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. били в размер на 807,08 лева.

Размерът на договорните такси, които не били погасени за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. били в размер на 807 лева. Размерът на претендираните задължения по пера за главница, договорни лихви и договорни такси можел да бъде установен от подробна счетоводна Справка за дълга Ф. Т. А., с ЕГН ********** към дата 31.03.2023 г.. Прилага препис от Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване с изх. № 20230718 от 11.04.2023 г., което следвало да се счита за връчено на страната заедно с преписът от подадената от дружеството искова молба.

Сочи, че съгласно актуалната практика на ВКС - Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по тълк. дело № 16/2019 г., II т.о., ТК, ако исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем било инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.

Горепосочените суми ответникът можел да заплати по следната банкова сметка на „Т.Ф.С.” АД в „И.” АД, IBAN: ****, BIC: ****.

С уточнителна молба от 16.02.2024 г. процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че цената на исковете е: претендирана главница в размер на 1451,52 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и петдесет и една стотинки); претендирани договорни лихви в размер на 807,08 лева (осемстотин и седем лева и осем стотинки) за периода от 01.04.2020 г. до 2

31.03.2023 г; и претендирани договорни такси в размер на 807 лева (осемстотин и седем лева) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. или общо претендирана сума в размер на 3065,60 лева. Сочи, че Рамковият договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 03.10.2017 г. бил сключен съгласно разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за потребителския кредит. Процесният рамков договор уреждал взаимоотношенията между ТФС и Клиента във връзка с: издаването, предоставянето и ползването на платежни карти и други подобни платежни инструменти; откриването, обслужването и закриването на платежна сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването, ползването и погасяването на потребителски кредити, отпуснати на Клиента във връзка с изпълнението на платежни операции. В изпълнение на чл. 7 от договора, дружеството предоставило на клиента платежна карта Транскарт Classic, по силата на който на последния бил отпуснат револвиращ потребителски кредит в размер до 1 500 лева. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор Клиентът заплащал задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който били усвоени суми по кредита. В случай, че Клиентът погасял в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15- то число на даден месец не погасял общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с лихва в размер на 18,5% на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължал в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпраща на Клиента на посочения от него адрес.

Минималната погасителна вноска представлявала сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница. В периода след 03.10.2017 г., Ф. Т.

А. извършила платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Заявява, че на 13.10.2017 г. от страна на ответницата било извършено теглене на пари на POS терминал „И.“ АД - Клон К. в размер на 1 500 лв. На 22.12.2017 г. от страна на ответницата била направена вноска в офис на EasyPay в размер на 48,48 лв.

Непогасената главница от страна на ответницата била в размер на 1451,52 лв.

Заявява, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамков Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 03.10.2017 г., с 3 изтичането на гратисния период /до 15 - то число на месеца/ се погасявали задълженията, натрупани към последна дата на предходния месец/, т.е. от 16то число и на основание чл. 9, ал. 1 от Договора, била уговорена възнаградителна по своя характер лихва за използване на предоставените средства в размер на 18,5% на годишна основа. Претендираната с исковата молба договорна лихва в размер на 807,08 лева била начислена ежемесечно за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г.

С уточнителна молба от 13.05.2024 г. процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че сумата с основание такса за обслужване на кредита общо в размер на 807,00 лв. била формирана като сбор от дължимите и незаплатени напомнителни такси за просрочие и дължимите такси месечно извлечение. Действията, за които се дължали начислените и претендирани напомнителни такси в размер на 735лв. за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. са следните: В член 37, ал. 6 от Общите условия към Рамковия договор, било посочено, че ТФС извършвал дейностите по ал. 1 ежемесечно, до пълното погасяване на предсрочно изискуемите задължения на Клиента по сключения рамков договор, за което Клиентът дължи ежемесечно такси за изпращане на уведомителни съобщения съгласно ценовата листа. В конкретния случай ответницата не изпълнила задължението си за погасяване на минималните погасителни вноски по кредитите, поради което и на основание чл. 37, ал. 1 и ал. 6 от горепосочените Общи условия към Рамковия договор, от страна на ТФС ежемесечно били извършвани гореописаните дейности и били изпращани уведомителни съобщения за което и са начислявани напомнителни такси съгласно Ценовите листи към Рамковия договор. Действията, за които се дължали начислените и претендирани такси месечни извлечения в размер на 72,00 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. са следните: Съгласно чл. 39 от Общите условия към Рамковия договор, веднъж месечно ТФС предоставял на Клиента месечно извлечение със съдържание, дефинирано в общите условия. ТФС можело да предоставя месечното извлечение по ал. 2 по един от следните начини: 1. на хартиен носител; 2. чрез електронния профил на Клиента; 3. чрез електронна поща; 4. на друг дълготраен носител. Обстоятелството, че Клиентът не получил месечно извлечение, не го освобождавало от задължението да погаси в срок дължимите от него суми съгласно рамковия договор, общите условия и ценовата листа. В конкретния случай на ответницата ежемесечно били предоставяни месечни извлечения, поради което са начислявани и такси за изпратените месечни извлечения Ценовите листи към Рамковия договор.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ф. Т. А., ЕГН **********, да заплати на „Т.Ф.С.” АД, с ЕИК 131397565, произтичащи от сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 03.10.2017 г.: главница в размер на 1 451,52 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и петдесет и една стотинки); договорни лихви в размер на 807,08 лева (осемстотин и седем лева и осем стотинки) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г; договорни такси в 4 размер на 807 лева (осемстотин и седем лева) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г.

Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Ищецът „Т.Ф.С.” АД – редовно призовани, не изпраща процесуален представител.

Ответникът Ф. Т. А. – редовно призована, не се явява.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 10а от ЗПК.