Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 631 от 21.03.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2821/2024
Вид
Решение № 631
Подписан
21.03.2025
В сила
01.05.2025
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.69 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.28 · Семеен кодекс
  • чл.44, т.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120102821 по описа за 2024 година при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2821 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба на А. О. Н. против Х. П. О., Ф. О. М. и К. О. О. - Ц*, за делба на следните, съсобствени между тях:

А / сгради с идентификатори ***,****,*** и ***** по КК и КР на гр.Бургас, находящи се в гр.Б*******,

Б/ лек автомобил „****“ и товарен автомобил „*****“, при квоти от 1/8 ид.ч. за А. Н., 5/8 ид.ч. за Х. О., 1/8 ид.ч. за Ф. М. и 1/8 ид.ч. за К. О. - Ц*.

Искът е с правно основание в чл.34 от ЗС във вр. с чл.69 от ЗН и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - е допустим.

В съдебно заседание се поддържа от пълномощника на съделителката Н.; пълномощникът на съделителката Х. О. също желае прекратяване на съсобствеността, но при квоти, различни от посочените, поради частична трансформация на нейни лични средства при придобиване на сградата с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас, както на товарния автомобил „*****“.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Съделителите са наследници на О*К*О*, б.ж. на гр.Бургас, поч. на ***** год.

1

Х. О. е преживяла съпруга, а останалите - низходящи на наследодателя.

По време на брака си, посредством покупко-продажба, О* и Х. О* са придобили собствеността върху сградата с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас, построена върху държавен парцел, за което е съставен нот. акт № **/**** год. на нотариус при БРС, както и автомобилите „*****“ и „****“, съгласно свидетелствата им за регистрация.

На **** год. Х. О., заедно с още трима съсобственици, са продали притежаваната от тях двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Б*****, ведно със 154.25 кв.м. ид.ч. от парцела, в който е построена, за сумата от 48000 лв. В акта изрично е отбелязано, че съделителката О. е притежавала към датата на продажбата 5/16 ид.ч. от къщата.

Според св. И* брат на Х. О., двамата наследили от родителите си двуетажна вила с двор в кв.Б*, която продали през 1996 год. за около 15 000 марки. След това, с дела от парите, които сестра му получила от продажбата на вилата, със съпруга й си купили къщата в кв.Д***. Понеже била недостроена, с парите от продажбата на къщата на ул.“*****“ я довършили на по-късен етап.

За същото разказва и св. Д* - близък на О* и Х. О*. Къщата в кв.Д*** била купена с парите, които Х. получила от продажбата на наследствена вила, а довършването й било извършено с пари от продажбата на къщата на ул.“*****“.

При така установените факти, искът за делба се явява основателен досежно сградата с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас и двата автомобила, т.к. съделителите са техни съсобственици.

Не така стоят нещата със сградите с идентификатори ***,***, и **** по КК и КР на гр.Бургас.

Както се каза по-горе, сградите са построени върху държавен парцел. При положение, че сградата с идентификатор ****** е построена въз основа на учредено право на строеж в полза на праводателя на Х. и О* О*, което изрично е вписано в придобивния им акт, собствеността върху същата е могла да бъде валидно прехвърлена от тогавашния й собственик на съпрузите О*, респ. да бъде придобита от наследниците на съпруга след неговата смърт.

Но в същия този придобивен акт не фигурират последните три сгради, откъдето следват две възможности: а/ сградите да са съществували, но да не са били предмет на сделката, следователно собствеността по отношение на същите да не е прехвърлена на наследодателя и съпругата му; б/ сградите да са построени впоследствие (след сделката), но при липса на други данни и доколкото са изградени върху чужд имот (държавен, респ. общински след влизане в сила на ЗМСМА и ЗОС), по силата на приращението, са станали собственост на собственика на земята (чл.92 от ЗСоб.), който е различен от О* и Х. О*.

Оттам - съделителите не са собственици на посочените сгради и искът за допускането им до делба следва да се отхвърли.

По отношение на квотите в съсобствеността:

2

Първоначално сграда с идентификатор ****** е била собственост на О* и Х.

О*, придобита по време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта си, О* О* е оставил за свои наследници преживяла съпруга - съделителката Х. О. и три дъщери - съделителите А. Н., Ф. М. и К. О. и в общия случай съсобствеността би се разпределила според квотите, посочени в исковата молба. Но в случая това не е така - както се изясни от гласните доказателства, кореспондиращи с писменото такова - нот. акт за продажба на къщата на ул.“*****“, съделителката Х. О. е вложила свои лични средства в придобиването на сградата. Или основанието за зачитане на трансформацията на нейни лични средства е доказано, но липсват достатъчно данни за нейния размер, поради което се налага съдът да го определи по реда на чл.162 от ГПК.

Х. О. и брат й са продали наследствената си вила за 15000 германски марки, които след деноминацията на лева и обвързването на българската валута към германската марка (1 лев = 1 германска марка номинално) се равняват на 15000 лв. От тях 7500 лв. е получила О..

Според представеното с исковата молба удостоверение, данъчната оценка на жилищната сграда възлиза на 30000 лв. кръгло. При придобиване на сградата, данъчната й оценка е била значително по-ниска - 473 360 неденоминирани или 473.360 деноминирани лева, без да се отчита пазарната конюнктура. За целите на настоящия процес и извършване на приблизително изчисление, съдът приема за меродавни номиналната обвързаност между деноминиран лев и германска марка, както и настоящата данъчна оценка, като по-близка до тогавашната реална цена.

Следователно, влагайки свои лични (от наследство) средства от 7500 лв., съпругата е придобила на самостоятелно основание 1/4 ид.ч. от сградата. Останалите 3/4 ид.ч. са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на съпруга О* О* и прекратяването на общността - чл.27, ал.1 вр. с чл.44, т.1 от СК, преживялата съпруга е придобила още 3/8 ид.ч. (чл.28 от СК). Останалите 3/8 ид.ч. са разпределени поравно между преживялата съпруга и тримата низходящи (чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗНасл.) или по 3/32 ид.ч. всеки, от което следва, че съпругата е придобила общо 23/32 ид.ч. от сградата, но доколкото възражението за трансформация на лично имушество е до размера от 13/16 ид.ч., то същото следва да се уважи и делбата на сграда с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас следва да се допусне при квоти от 13/16 ид.ч. за Х. О. и по 1/16 ид.ч. за останалите три съделителки.

Липсват доказателства, от които да се установява, че съделителката Х. О. е вложила лични средства при придобиване на двата автомобила, поради което тяхната делба следва да се допусне при квоти от 5/8 ид.ч. за нея и по 1/8 ид.ч. за останалите три съделителки.

Ето защо, на основание чл.235, чл.236 и чл.344 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

3

ДОПУСКА съдебна делба между А. О. Н. от гр. П*****, ЕГН - **********, Х. П. О. от гр.Б*******, ул.“*****, ЕГН - **********, Ф. О. М. от гр.С*****, ЕГН - ********** и К. О.

О. - Ц* от гр.С*****, ЕГН - **********, на следните, съсобствени на страните:

А/ СГРАДА с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Б*******, административен адрес: гр.Бургас, кв. „Д***“, ул.“*****, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, предназначение - жилищна сграда-еднофамилна, застроена площ - 93 кв.м., брой етажи - 2, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, ведно с правото на строеж върху поземления имот, при квоти от 13/16 ид.ч. за Х. О., 1/16 ид.ч. за А. Н., 1/16 ид.ч. за Ф. М. и 1/16 ид.ч. - за К. О. - Ц*;

Б/ товарен автомобил марка „****“ модел ****“, рег.№ ******, рама № ******, двигател № *****, при квоти от 5/8 ид.ч. за Х. О., 1/8 ид.ч. за А. Н., 1/8 ид.ч. за Ф. М. и 1/8 ид.ч. - за К. О. - Ц*;

В/ лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, рег.№ *****, рама № *****, двигател № *****, при квоти от 5/8 ид.ч. за Х. О., 1/8 ид.ч. за А. Н., 1/8 ид.ч. за Ф. М. и 1/8 ид.ч. - за К. О. - Ц*.

ОТХВЪРЛЯ иска на А. О. Н., предявен против Х. П. О., Ф. О. М. и К. О. О. Ц*, за делба на сгради с идентификатори ***,***, и **** по КК и КР на гр.Бургас, находящи се в гр.Б*******.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4