Определение № 2346 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2346 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

И. Г. Йорданов като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502003 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк.***, против Разпореждане № 11918/24.04.2025г. по ч.гр.д.№ 6422/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 39184/04.04.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И. С. И., ЕГН **********, за следните суми: главница: 381,59 лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 33,94 лв. за периода от 11.05.2023 г. до 12.09.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на 193,10 лв. за периода от 12.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2025 г. по Договор за паричен заем № 840783 от 04.04.2023 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, кредитодател, и И. С. И., кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от страна на „Сити Кеш“ ООД по силата на Приложение № 1 от 05.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.08.2024 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните суми.

1

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. С. И., ЕГН **********, е подадено заявление с вх.№ 39184/04.04.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит № 840783/04.04.2023г., ведно с погасителен план към него. Договорът е сключен между „Сити Кеш“ ООД, кредитодател, и И. С. И., кредитополучател.

С Разпореждане № 10208/07.04.2025г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, с указания към заявителя, че доколкото претендира плащане на част от твърдяните за дължими парични суми, в тридневен срок от съобщаването да посочи дали има плащания от длъжника по кредита, ако такива има - в какъв размер са плащанията, както и към кои пера от дълга са отнесени същите. Указано е на заявителя, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде отхвърлено изцяло.

С Молба с вх.№ 44242/17.04.2025г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД посочва, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от ищцовата. На следващо място, изрично е записано, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало. Подобни уточнения били белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Районният съд, за да отхвърли заявлението, излага основни съображения, че от представения със заявлението договор за потребителски кредит е видно, че отпуснатата сума е в размер на 400 лв., лихвеният процент 2 е фиксиран в размер на 44,50 % за година, а ГПР е в размер на 56,8 %.

Позовава се на чл. 410, ал. 2 от ГПК, съгласно която разпоредба - заявлението следва да отговаря на изискванията, на които трябва да отговаря и исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК. Целта на това законово разрешение е от една страна – да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга – да може да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението, и вземането, предмет иска с правно основание чл. 422 от ГПК, ако такъв бъде предявен. Идентичността между двата предмета подлежи на преценка въз основа на заявлението и исковата молба. Затова, в тази връзка са били дадени съответни указания към заявителя - да посочи изрично какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер. В случай на извършени плащания от длъжника да посочи как са разнесени те по различните компоненти на вземането разноски, лихви, главница, тъй като това е обуславящ въпрос по приложението на императивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД, което не е било сторено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

На следващо място, Районният съд аргументира, че законът забранява да бъде издавана заповед за изпълнение на основание вероятно неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, което означава, че при наличие на съмнение за неравноправност на договорни клаузи и наличие на основание за приложението на чл. 23 от ЗПК, е необходимо в заявлението да бъде ясно посочено как е формиран размерът на вземането, включително като се вземат предвид погашенията по кредита.

С чл.5 от процесния длъжникът е задължен да предостави едно от две възможни обезпечения на кредита. При непредоставяне на обезпечение в уговорения срок, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер на 242,22 лв.

В тази насока, Районният съд е формирал правен извод, че предоставянето на едно от посочените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора, поради което разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, тъй като са пряко свързани със заемния договор. Тъй като това не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и 3 реалните разходи по кредита, което е нарушение на чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Последното е довело до недействителност и на самия договор за заем по силата на чл. 22 от ЗПК, от което следва, че на възстановяване би подлежала само чистата стойност на кредита, без допълнителните разходи по същия с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Районният съд е наложил и следващ правен извод, че е налице обоснована вероятност целият процесен договор за заем да е недействителен, защото по данни от кредитора са налице данни за извършени плащания от страна на длъжника, и в случая не може да се присъди и чистата стойност на кредита, доколкото липсва яснота относно сумата, която е дължим остатък.

Предвид на това, не е възможно да се приложат нормите на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани с Молба с вх.№ 44242/17.04.2025г. за неотносимост на поисканите за прилагане доказателства към заповедното производство. Възразява се и, че за да обоснове извода си, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, Районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клауза - тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение, на която искането за издаване на заявление по чл.410 от ГПК не е основано. Посочва, че в заповедното производство по чл.410 от ГПК не се разрешава по същество материалноправния спор между страните и съдът няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/ недействителност на договора. Също така, погрешно заповедният съд бил приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал.

2 от ЗПК. В процесния договор за кредит са посочени годишният лихвен процент, ГПР, общата сума, дължимата от потребителя.

4

Заповедният съд, след като е счел, че договорът за кредит е недействителен, е отхвърлил претенцията за главница, като не е приложил императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК. Погрешно съдът не е присъдил на заявителя чистата стойност на кредита – главницата, както повелява разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

В случая към заявлението не е представен договорът за цесия. По делото не са налице данни относно това, дали заявителят да има качеството на кредитор. Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. След като липсват такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно само на това основание.

На следващо място, от приложения Договор за потребителски кредит е видно, че отпуснатата сума е в размер на 400 лв., лихвеният процент е в размер на 44,50 % за година, а ГПР е в размер на 56,8 %. Липсва описание какви конкретни разходи са включени в ГПР, включително дали в общия сбор суми по компоненти е включена и уговорената неустойка в размер на 242,22 лв.

Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от Договора – отпуснатата сума е в размер на 400 лв. От съдържанието на клаузата на чл.5, ал.1 е видно, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: т.1 - безусловна банкова гаранция, т.2 поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на условията на т.2.1, или т.2.2. Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до три дни от сключване на договора. Съобразно чл.11, ал.1 от Договора Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 242,22 лв. Така уговорената клауза за неустойка има за предмет утежняващи условия при свръхкратък срок за изпълнение, поради 5 което и на практика е неизпълнима. Ето защо, противоречи и на добрите нрави. Тъй като, според параметрите, описани в чл.3, ал.1 на Договора, ГПР е определен в размер на 56,8 %, а общата сума за плащане е в размер на 447,78 лв., се налага извод, че не е ясно дали сумата 242,22 лв. или поне част от нея, е включена в ГПР. Съгласно приложения погасителен план видно е, че платимата месечна вноска от длъжника е в размер на 30 лв. и е калкулирана заедно със съответната разсрочена месечна неустойка.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен реалният размер на ГПР, което води до невъзможност за потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора, съгл. чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. В процесния случай Районният съд е изправен пред необходимост да приложи чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, но това, действително, е невъзможно поради неизпълнение на указанията от заявителя да посочи какви плащания е направил длъжника по договора, при положение, че претендира плащане на част от дължимите парични суми, Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на