Решение № 6929 от 14.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр.София, 14.10.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І

ГО, 8 с-в в открито заседание на девети май, през две хиляди и деветдесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13407 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищцата Д.Г.Д. твърди, че понесла значителни неимуществени и имуществени вреди, в резултат от действията на органите на държавното обвинение и на съда. Наказателното преследване срещу ищцата били инициирано с образуването на сл.д.№ 364а/2004г., пор.№152/2004г. по описа на Районна прокуратура гр. Сливен. Към момента на образуването на досъдебното производство, ищцата пребивавала постоянно в Кралство Испания, била встъпила в трудово правоотношение с работодател в тази държава и живеела в жилище под наем. Поради постоянното й пребиваване в друга държава, ищцата била привлечена задочно в качеството на обвиняем. Спрямо нея била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и след издаване на европейска заповед за арест на 19.05.2015г. ищцата била задържана на територията на Кралство Испания, а на 03.07.2015г. била транспортирана с конвой до затвора в гр. Сливен. Наказателното производство се развило доколкото обвинението за извършено престъпление по чл.211, вр. с чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 вр. с чл. 209, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК било поддържано от органите на П. на РБ С Присъда №144 по НОХД№622/2008г. по описа на Сливенски районен съд, 2-ри наказателен състав, ищцата била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и осъдена да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. В хода на въззивното обжалване наложената мярка за неотклонение „задържане под“ стража била изменена в мярка за процесуална принуда „домашен арест“. Ищцата била задържана под стража във връзка с провеждането на наказателното производство, в периода от 19.05.2015г. до 03.02.2016г. Но дори и след изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по- леката „домашен арест“, поради повдигнатото обвинение, на ищцата била наложена друга мярка за процесуална принуда – забрана за напускане на територията на Р.Б.. С Решение №96 от 18.01.2016г. по ВНОХД №518/2015г. по описа на Сливенски окръжен съд първоинстанционната осъдителна присъда била отменена, като делото било върнато на Сливенска прокуратура за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. С протоколно определение от 03.02.2016г. наложената мярка за неотклонение домашен арест била заменена с парична гаранция в размер на 4 000 лева. Наказателното производство срещу ищцата приключило по силата на Постановление за прекратяване от 29.06.2017г. Едва в този момент наложената мярка за процесуална принуда – забрана за напускане на територията на Р.Б., била отменена. При описаните по- горе фактически твърдения, ищцата поддържа, че е понесла значителни вреди в следната насока: неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на честта, достойнството и добро й име в обществото; неимуществени вреди произтичащи от изпитано чувство на страх и притеснение, влошаване на личните и семейните й отношения; неимуществени вреди, произтичащи от прекратяване на трудовото й правоотношение и невъзможността да си намери работа, неимуществени вреди, произтичащи в следствие невъзможността да изпълнява задълженията по сключен договор за наем на жилище и последвалото му прекратяване, неимуществени вреди, произтичащи от влошаване на здравословното състояние, които твърди да е претърпяла поради повдигането и поддържането на обвинение срещу нея в извършването на споменатото тежко умишлено престъпление от общ характер. Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателното производство и престой на адвоката в друго населено място при провеждане на отрити съдебни заседания. Същевременно ищцата претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в провежданото съдебно производство на територията на Кралство Испания с предмет законосъобразността на прекратяването на трудовото й правоотношение вследствие на образуването на наказателното производство в Р.Б..

При изложените фактически твърдения претендира за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за понесените неимуществени вреди в общ размер на сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, считано от 03.07.2017г. до деня на окончателното плащане. Ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 3 184 лева, представляваща сумата за заплатеното адвокатско възнаграждение и сумата от 64 лева за командировъчни разходи /нощувка/ на упълномощения от нея защитник в наказателния процес по НОХД № 518/2015г. по описа на ОС Сливен, заедно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, считано от 03.07.2017г. до деня на окончателното плащане; да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 4 107 лева, представляваща извършени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждения за защита по трудово дело в Кралство Испания с общ рег.№29.079.00.4-2015/0031061, считано от 03.07.2017г. до деня на окончателното плащане. С оглед на очаквания благоприятен изход от процеса ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника – П. на РБ, чрез подадения отговор от Софийска градска прокуратура, по съображения, подробно изложени в отговора.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата за влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство като недоказани. Ответникът оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П. на РБ. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Независимо от изложеното ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с оглед действителния обем и характер на вредите, които ищцата твърди да е понесла. Оспорва претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, като недоказан по основание и размер. Оспорва претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по трудовоправен спор в Кралство Испания, като неоснователен поради липса на пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П. на РБ.

Оспорва дължимостта на претендираната законна лихва.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Според съдържанието на приет като доказателство препис от Обвинителен акт по сл. дело №364а/04г., пор. №152/2004г. (вх.№ 1458/04г.), по описа на

Районна прокуратура – гр. Сливен, съдът намира за установено, че на ищцата е било повдигнато обвинение за това, че през м. юни 2003г. в гр. Твърдица и в Кралство Испания след предварителен сговор с И.П.в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за И.П.имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение (обещание за уреждане на работа в Кралство Испания) у множество лица и с това им причинила имотна вреда в размер на 16 917 лева, съставляващо престъпление по чл.211, вр. с чл.210, ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. В изготвения обвинителен акт на обвиняемата е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от предоставеното за послужване сл. дело №364а/04г. по описа на ОСО при ОП-Сливен с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 29.05.2008г. първоначално наложената мярка за неотклонение „подписка“ е изменена в „задържане под стража“.

Видно от писмо с рег.№А-171, Екз. №2 от 06.01.2010г. на Директор на Дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество“ към МВР с телеграма на ДМОПС №13052, считано от 29.12.2009г. въз основа на издадена Европейска заповед за арест Д.Г.Д. е обявена за международно издирване.

По силата на разпореждане от 11.12.2014г. на Сливенски районен съд поради обстоятелството, че издирването на подсъдимата е продължило прекалено дълго е насрочено открито съдебно заседание на 11.05.2015г.

На 19.05.2015г.

Д.Д. е издирена и задържана на територията на Кралство Испания. След осъществена процедура по екстрадиция по силата на Постановление №18982/2009г. – IV от

30.06.2015г. на прокурор К. В. при ВКП Д.Д. е била настанена в ареста при ОС „ИН“ гр. София на 03.07.2015г. за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а на 06.07.2015г. е предадена за конвоиране до затвора в гр.

Сливен.

С Присъда от 24.09.2015г. по НОХД №622/2008г. по описа на Сливенски районен съд, 2-ри наказателен състав ищцата е призната за виновна по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а по първоначално повдигнатото обвинение по чл.211 от НК подсъдимата е призната на невиновна. Заедно с постановяването на осъдителната присъда с протоколно определение от 24.09.2015г. - наказателният съд е потвърдил взетата по отношение на подсъдимата мярка за неотклонение „задържане под стража“ до влизане в сила на присъдата.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.12.2015г. Сливенския окръжен съд е изменил наложената мярка „задържане под стража“ в по-лека мярка за неотклонение - „домашен арест“.

По образуваното въззивно наказателно производство е постановено Решение №96 от 18.01.2016г. по ВНОХД №518/2015г. по описа Сливенски окръжен съд, по силата на което първоинстанционната осъдителна присъда е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура – Сливен.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 03.02.2016г. по ВНЧД№64/2016г. по описа на Сливенския окръжен съд наложената мярка „домашен арест“ е изменена в по-лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в размер на 4 000 лева.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.06.2017г. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, водено срещу Д.Д. за извършено престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Служебна бележка №112/2015г. от 21.12.2015г., издадена от Сливенският затвор, която удостоверя обстоятелството, че ищцата Д.Д. е била задържана в затвора на 07.07.2015г. в изпълнение на постановление от 30.06.2015г. по д.№18982/2009г. на ВКП-София, а на 21.12.2015г. е освободена, за да и бъде наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.

Приетото като доказателство по делото Медицинско свидетелство, изготвено на 18.12.2015г. от д-р Д.Д., директор на Медицински център при затвора гр. Сливен, по повод извършен преглед на ищцата в периода на изтърпяване на наложената мярка неотклонение „задържане под стража“. В заключението на медицинския специалист се посочва, че ищцата се намирала в състояние на стрес, провокирано от условията на адаптация в затвора, което допълнително засилвало депресивните епизоди.

Приетият като доказателство документ- Извадка от клинична история на Д.Д., издаден от Здравен център „Ц.С. П.Е.“ – Мадридска област, на 29.11.2017г. съдържа данни за здравословното състояние на ищцата.

Разпечатката съдържа 32 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16b38fdc-86a4-4a15-9703-abc226ec1e6e