Разпореждане № 120622 от 02.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 50947/2023
- Вид
- Разпореждане № 120622
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 02.10.2023
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 120622 гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВ. М. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20231110150947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 253346/13.09.2023 г. на „..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Б. Г., ЕГН ..... за сумите, както следва: 200 лв. – главница по договор за кредит max_300843459 от 02.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.09.2023 г. до окончателното плащане; 10,00 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2023 г. до 01.08.2023 г.; 60,00 лв. – такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от общите условия; 30,00 лв. – такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора във връзка с т. 7.3. от раздел V от общите условия; 40,00 лв. – такса разходи за събиране на вземанията.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 30,00 лв. – такса динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от общите условия; за сумата от 60,00 лв. – такса бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с т. 7.3. от раздел V от общите условия, както и за сумата от 40,00 лв. – такса разходи за събиране на вземанията, като съображенията за това са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 02.05.2023 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от клаузите на договора таксата за бързо разглеждане е за получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а таксата за динамично плащане предоставя възможност кредитополучателя да бъде посещаван от служител на кредитодателя, за да заплати месечната вноска. Видно от описанието и двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на таксата динамично плащане, следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до 1 неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно таксата за динамично плащане в размер на 30,00 лв. (клаузата на чл. 9, ал. 2) и такса за бързо разглеждане в размер на 60,00 лв. (клаузата на чл. 9, ал. 1) поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в размер на 40,00 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал.
1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 253346/13.09.2023 г. на „..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Б. Г., ЕГН ..... за сумите, както следва: 60,00 лв. – такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от общите условия; 30,00 лв. – такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора във връзка с т.
7.3. от раздел V от общите условия; 40,00 лв. – такса разходи за събиране на вземанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2