Решение № 506 от 03.11.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Ловеч, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20254310100918 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. С. Б. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат Д. Т., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, с искане за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1261171/16.05.2023 г., а в условията на евентуалност, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от същия договор, предвиждаща обезпечение на кредита чрез поръчителство.

В исковата молба са наведени доводи, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11 ал.

1, т. 10 и чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, както и че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, на основание чл. 143, т. 9 от ЗЗП във вр. с чл. 10 ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.

Изтъква се, че в договора за потребителски кредит е записано, че ГПР е 49.93%, като по никакъв начин не е изяснено как се достига до този процент. Освен това същият не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договор за гаранция /поръчителство/, сключен на 16.05.2023 г. между „Фератум Банк“ и ищеца, като обезпечение на договора за кредит, съгласно клаузата на чл. 5 от последния.

Въз основа на тези и други доводи за нищожност, ищецът моли да бъде прогласен за нищожен сключения между него и ответника „Фератум България“ ЕООД, договор за предоставяне на потребителски кредит № 1261171/16.05.2023 г., а в условията на евентуалност, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 5 от същия договор, предвиждаща обезпечение на кредита чрез поръчителство.

Претендира присъждане и на направените разноски по делото.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт Гардения Георгиева, в който са изложени съображения за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че е сключен договор за гаранция, който е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не е страна. Моли за отхвърляне на предявения иск, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. В депозирано писмено становище, процесуалният му представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в полза на доверителя му се присъдят и направените разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба, процесуалният му представител юрисконсулт Гардения Георгиева поддържа, че договора за кредит отговаря на всички изисквания на ЗПК за валидност. Изтъква, че ГПР е изчислен в съответствие със ЗПК и не надвишава законово допустимия размер. Възнаграждението за гаранцията не се включва в ГПР, тъй като е предоставено от трето лице и не е задължително за получаване на кредита. Моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Поддържа и искането за присъждане на направените разноски по делото съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не се спори, че на 16.05.2023 г. е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1261171, между ответника „Фератум България“ ЕООД, в качеството на „заемодател“, и ищецът Б. С. Б., в качеството на „заемател“, по силата на който заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на сумата 900.00 лева, а той се задължил да го върне с еднократно плащане на падежна дата – 30.06.2023 г. В чл. 3 е уговорено, че общата сума, която следва да бъде върната от заемателя на падежната дата е 946.08 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия заем в размер на 900.00 лева и лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия, в размер на 46.08 лева, при лихвен процент 5.12%. В чл. 4 е посочено, че годишният процент на разходите /ГПР/ по заема е в размер на 49.93.

Установява се, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора за заем, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Представен е договор за гаранция /поръчителство/, сключен на същата дата - 16.05.2023 година, между „Multitude Bank“, със седалище и адрес на управление в Малта, в качеството на „гарант“, и ищецът Б. С. Б., наричан „клиент“, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем № 1261171/16.05.2023 г. с отпусната сума 900.00 лева и дата на плащане 30.06.2023 г. /чл. 1.4 и 1.5 от договора за гаранция/. В чл. 1.6 от същия договор е уговорена такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на сумата от 385.92 лева, дължима от клиента за предоставената гаранция, платима на падежната дата на договора за заем. В чл. 3.1 от договора за гаранция 2

/поръчителство/ е посочено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем между клиента и заемодателя, а клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията в размер и по начина, посочен по-горе.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Фератум България“ ЕООД, като заемодател, и ищецът, като заемател, в резултат на сключения между тях Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1261171/16.05.2023 г., по силата на който заемодателят е предоставил на ищеца паричен заем /кредит/, а той се е задължил да го върне.

Установи се по делото, че във връзка с този договор за заем е сключен и договор за гаранция /поръчителство/ от 16.05.2023 г. между трето лице /гарант/ и ищецът, по който е уговорено заплащане на такса, дължима от ищеца в полза на третото лице /гарант/, което се е задължило да отговаря солидарно с него за задълженията му по договора за кредит.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на сключения договор за заем.

Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по договорно правоотношение и при наличие на правен интерес от търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Касае се за Договор за паричен заем, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т. 10/.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Според чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

3

В случая, в чл. 4 от процесния договор за заем е посочено, че ГПР по заема е в размер на 49.93.

Безспорно се установи, че във връзка с договора за заем е сключен и договор за гаранция /поръчителство/, по който потребителят дължи такса /възнаграждение/ на третото лице /гарант/, обезпечило задълженията му по кредитния договор. Касае се за възнаграждение, което също следва да е включено в ГПР по кредита, което следва от легалната дефиниция на понятието „Годишен процент на разходите“, дадена в чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

Не се спори, а и ответникът признава в писмена молба по делото, че възнаграждението за гаранцията не се включва в ГПР по процесния заем.

Съдът счита, че по този начин процесният договор за заем е сключен в противоречие със закона – чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР по заема не е включено като разход възнаграждението, което се дължи от заемателя по гаранционната сделка, обезпечаваща задълженията му по кредитния договор. След като посочения в договора за заем размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните, потребителят реално се явява лишен от информация за действителния размер на приложимия по договора ГПР и е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема, което отново води до извод за нарушение на разпоредбите на чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.

От друга страна, съдът намира, че е налице и заобикаляне на императивната норма на чл.

19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР беше включено и въпросното възнаграждение /размерът му е близък до сумата по кредита/, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК – нищожност на клаузата, надвишаваща този предел.

По изложените съображения, предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1261171/16.05.2023 г., се явява основателен и следва да бъде уважен, като се обяви неговата нищожност, на основание чл.

26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11 ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.

Предвид уважаването на главния иск, не е необходимо съдът да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от същия договор за заем.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на исковата претенция изцяло, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.