Определение № 356 от 10.08.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Силистра, 10.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. Ст.

Членове:

Д.П.

Н. Ж. като разгледа докладваното от Н. Ж. Въззивно частно гражданско дело № 20233400500270 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. и М. М. – изпълнителни директори, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 552 от 10.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 333/2023 г. по описа на РС-Тутракан.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично искането на заявителя да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист против А. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „Ш.“ № 4, за следните суми: 1) 2, 00 лв. – обезщетение за обработка на просрочено задължение по договор с партиден № ****; 2) 00, 52 лв. – обезщетение за забава за горепосочената сума за периода 29.11.2020 г. – 21.06.2023 г.; 3) 6, 16 лв. – обезщетение за забава за неплатена неустойка в размер на 27, 48 лв., представляваща три стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден № **** за периода 05.04.2021 г. – 21.06.2023 г.; 4) 3, 73 лв. – обезщетение за забава за неплатена неустойка в размер на 27, 48 лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с партиден № **** за периода 05.04.2021 г. – 21.06.2023 г.; 5) направените по делото разноски до пълния им размер.

1

С частната жалба се навеждат аргументи за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят посочва, че претендираното обезщетение за обработка на просрочени вземания се дължи съгласно общите условия към договора. Навежда аргументи за дължимост на претендираните обезщетения за забава за неизплатена неустойка, доколкото не противоречат на добрите нрави и се претендират поради настъпило друго основание, а именно – предсрочното прекратяване на договора. Моли разпореждането да бъде отменено. Претендира разноски.

Като разгледа материА.те по постъпилото въззивно частно гражданско делото, и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд е образувано със заявление от „ A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 13 1468980, със седА.ще и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. и М. М. – изпълнителни директори, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „Ш.“ № 4. С обжалваното разпореждане е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение за следните суми: 1) 2, 00 лв. – обезщетение за обработка на просрочено задължение по договор с партиден № ****; 2) 00, 52 лв. – обезщетение за забава за горепосочената сума за периода 29.11.2020 г. – 21.06.2023 г.; 3) 6, 16 лв. – обезщетение за забава за неплатена неустойка в размер на 27, 48 лв., представляваща три стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден № **** за периода 05.04.2021 г. – 21.06.2023 г.; 4) 3, 73 лв. – обезщетение за забава за неплатена неустойка в размер на 27, 48 лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с партиден № **** за периода 05.04.2021 г. – 21.06.2023 г.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 333/2023 г. по описа на РС-Тутракан, както и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, и това, че не е обвързан от наведните в нея възражения, а действа при условията на пълен въззив, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор, сключен с потребител – длъжникът е физическо лице, което е сключило договора в лично качество и ползва услуги, които не са предназначени за търговска или професионална дейност.

2

Поради това приложима към процесния договор е уредбата на ЗЗП и предвидените в законодателството правила за защита на потребителите.

Предвидената в договора за електронни съобщителни услуги с партиден № **** неустойка е формирана от два кумулативно дадени компонента, а именно – не повече от трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, както и част от стойността на отстъпката на абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. По този начин формирането на неустойката е предпоставено от условия, които не позволяват да се предвиди в достатъчно голяма степен в какъв размер би била отговорността на потребителя за неизпълнение на задълженията му. В своята практика СЕС приема, че в договора трябва да е прозрачно изложен точният механизъм на съответната клауза, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Настоящият състав приема, че така формираният размер на неустойката е в противоречие с добрите нрави и създава неравновесие в отношенията между страните по правоотношението и то в полза на икономически посилната страна. В този смисъл процесната неустойка надхвърля значително обезпечителната и обезщетителната си функция. Поради това намира, че тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и в този смисъл – нищожна. Горните изводи не се разколебават от това, че в заявлението неустойката е посочена като две отделни претенции. Настоящият състав счита, че всъщност се касае за една неустойка.

Въпреки изложеното, доколкото вече е издадена заповед за изпълнение на претендираните неустойки, и не може да бъде влошено положението на жалбоподателя, настоящият състав счита, че не следва да присъжда нищо повече от вече признатия от заповедния съд размер. С оглед изложеното и доколкото претенциите за обезщетение за забава се явяват акцесрони спрямо тези за неустойката за предсрочно прекратяване на договора, частната жалба следва да се отхвърли в частта за претендираните от заявителя обезщетения за забава в размер на 6, 16 лв. и 3, 73 лв. за периода 05.04.2021 г. – 21.06.2023 г.

Досежно претенцията за обезщетение за обработка на просрочено задължение по договор с партиден № **** в размер на 2, 00 лв. и тази в 3 размер на 00, 52 лв. – обезщетение за забава за горепосочената претенция за периода 29.11.2020 г. – 21.06.2023 г., настоящият съд намира, че заповедният съд неправилно е приел, че тази претенция не е индивидуА.зирана в достатъчна степен. Същата е посочена в заявлението, а след това и в уточняващата молба. Претенцията се извлича от чл. 27.1. от приложените към заявлението общи условия, неразделна част от сключения между страните договор за електронни съобщителни услуги с партиден № ****.

По съществото си представлява определено по размер обезщетение за разход, който мобилният оператор счита, че би направил в случай на незаплащане на дължимите по договора месечни такси от страна на абоната.

Същевременно обаче съгласно горепосочената клауза в тежест на абоната възниква задължение да заплати на мобилния оператор законната лихва за забава и всички разходи, свързани със събирането на дължимите суми, както и обезщетение в размер на 2, 00 лв. без ДДС за обработка на просроченото вземане. Настоящият състав намира, че така предвидените обезщетения се припокриват и в тежест на абоната са предвидени повече от едно обезщетение за едно и също нещо. Освен това следва да се посочи, че в заявлението не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства дА. са предприети действия по обработка на просроченото вземане и в какво се изразяват те, както и с какви разходи за мобилния оператор са свързани.

Данни за това не могат да се изведат и от договора. С оглед на което настоящият състав намира, че за така предявените суми не следва да се издава заповед за изпълнение.

С оглед на гореизложеното, поради достигане до еднакъв краен резултат, макар и при различни изводи на двете инстанции, разпореждането на заповедния съд следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, претендираните от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 552 от 10.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 333/2023 г. по описа на РС-Тутракан, с което се отхвърля 4 искането на „A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 13 1468980, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. и М. М. – изпълнителни директори, да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника А. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „Ш.“ № 4, за следните суми: 1) 2, 00 лв. – обезщетение за обработка на просрочено задължение по договор с партиден № ****; 2) 00, 52 лв. – обезщетение за забава за горепосочената сума за периода 29.11.2020 г. – 21.06.2023 г.; 3) 6, 16 лв. – обезщетение за забава за неплатена неустойка в размер на 27, 48 лв., представляваща три стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден № **** за периода 05.04.2021 г. – 21.06.2023 г.; 4) 3, 73 лв. – обезщетение за забава за неплатена неустойка в размер на 27, 48 лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с партиден № **** за периода 05.04.2021 г. – 21.06.2023 г.; 5) направените по делото разноски до пълния им размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5