Решение № 95 от 06.04.2020, Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. Поморие, 06.04.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател:

Нася Япаджиева при секретаря Валентина Атанасова , като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 868 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против М.Г.Г.. Твърди, че на 25.11.2019г. между ищеца и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за прехвърляне на вземанията и вземането на „Сити кеш“ ООД от М.Г.Г. е прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София. Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника и длъжника е представил възражение по издадената Заповед за изпълнение. В указания от съда срок Агенция за събиране на вземания” АД гр.София предявява иск по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че М.Г.Г. дължи на Агенция за събиране на вземания” АД сумата от 1244.31лв. включваща: 500.00 / петстотин/ лева - главница по договора за заем от 23.11.2017г.; 554.90лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;

189.41лв. – обезщетение за забава за периода от 25.12.2017г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.09.2019г. до окончателното изплащане. Претендира законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението. Претендира и разноските в заповедното и настоящото производство.

Твърди, че на 23.11.2017г. между „Сити кеш“ и М.Г.Г. е сключен договора за заем № 155065 за сумата от 500лв. с уговорена лихва, като ответника се задължил да върне сумата от 628.10лв. / 500лв. главница и 128.1-лв. – дог.лихва/ на 11 равни месечни погасителни вноски всяка от по 57.10лв. Страните по договора се споразумели да обезпечат изпълнението на договора и при непредставяне в срок на договореното обезпечение заемателя се задължил да плати неустойка в размер на 614.90лв. Уговорено било, че при забава заемателя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми и задължението за обезщетение за забава било 329.85лв.считано та 25.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че падежа на последната вноска е на 24.10.2018г. и договора не е обявяван за предсрочно изискуем и след издаването на Заповедта за изпълнение, длъжника е платил сумата от 350лв. и дължи общо сумата от 1244.31лв. включваща: 500.00 / петстотин/ лева - главница по договора за заем от 23.11.2017г.; 554.90лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 189.41лв. – обезщетение за забава за периода от 25.12.2017г. до 29.09.2019г. В съдебно заседание и в допълнителна молба, ищецът признава, че след издаването на заповедта за изпълнение ответникът е внесъл сумата от 350лв. която е разпределена и чрез процесуалния си представител подържа иска.

Ответника в срока за отговор посочил, че ще погаси задължението си на четири вноски.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 322/01.10.2019г. по ч.гр.дело №711/2019г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложеното ч.гр.дело №711/2019г. по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС, заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против ответника М.Г.Г. за сумите: 500.00

/ петстотин/ лева - главница по договора за заем от 23.11.2017г.; 614.90 /шестстотин и четиринадесет лева и 90ст./ неустойка за периода от 25.12.2017г. до 24.10.2018г.; 329.85 /триста двадесет и девет лева и 85ст./ - обезщетение за забава за периода от 25.12.2017г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.09.2019г. до окончателното изплащане. ПРС е издал Заповед №332/01.10.2019г . за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите така както са претендирани.

По делото не е спорно, че на 23.11.2017г е сключен Договор за паричен заем № 155065, по силата на който „Сити Кеш” ООД е предоставило на М.Г.Г. заем в размер на 500 /петстотин/ лева, като страните са уговорили, договорна лихва и заемателя се задължил да върне сумата от 628.10лв. на 11 месечни погасителни вноски и 3 по 16.70лв. и 8 по 72.25лв.

Сключването на договора е предшествано от Искане за заем подадено от ответника на 22.11.2017г. Сумата е получена от заемателя, което следва от чл. 4, ал. 1 от договора, в който е посочено, че с полагане на подписа си на договора ответната страна удостоверява, че е получила в брой заемна сума в размер от 500 лева и се задължава да я заплати на заемодателя, съгласно уговореното в договора. В чл. 3, т. 7 е посочен фиксиран годишен процент по заема – 40, 08 %, в чл. 3, т. 5 е посочено ГПР 48.16%. В чл. 7, ал. 4 от договора е посочено, че страните се съгласяват, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: три двуседмични погасителни вноски или дължими неустойки. Подписвайки договора за кредит заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. Изложено е още, че при настъпване на това събитие заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на задълженията по договора сума, представляваща непогасена главница, договора лихва и неустойка по чл. 8 от договора, в случай, че има начислена такава. Приложени са и общи условия към договора. В чл. 6 от договора страните са уговорили договора за заем да бъде обезпечен с поне едно от обезпеченията, а именно: банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем. Уговорена е и неустойка в чл. 8 от договора за непредоставяна на обезпечения по договора от страна на заемателя: ако в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение, която в случая е определена в размер от 614.90лв., което е разсрочено и е изискуемо в деня, в който настъпва падежа на задълженията по договора за месечните погасителни вноски. Към договора е налице погасителен план подписан от страните, от който е видно, че падежа на последната вноска е на 24.10.2018г. Приложени са и общи условия към договора.

Не е спорно по делото, че заемополучателят не е погасявал задължения по договора.

Безспорно е че, между "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, в качеството на цесионер, и

"Сити Кеш " ООД, в качеството на цедент е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019г., по силата на който страните се споразумели, че цедентът да прехвърли на цесионера станалите ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти.

Видно от приложението вземането от ответника е прехвърлено на ищеца От представеното пълномощно /л. 24/ се установява, че цедентът "Сити Кеш " ООД е упълномощил цесионера – ищеца по настоящото дело, от негово име да изпраща съобщения до длъжниците, чийто вземания са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. и да ги уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията. Видно е от представените по делото доказателства, че ищецът е правил опити да уведоми длъжника за извършената цесия. В тази връзка е представено известие за доставка за препоръчана пратка до ответника, изпратена на постоянен и настоящ адрес, но върната в цялост с отбелязване „ непотърсена пратка“. Безспорно по делото е, че заемодателя е прехвърлил вземането си спрямо ответника на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.

99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника, като същото безспорно е връчено на длъжника.

Ищецът признава, че след издаването за Заповед за изпълнение ответника е платил сумата от 350лв. и така постъпилата сума е разпределена и претенцията в настоящото производство е съобразено с това плащане.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Категорично според съда е установено сключването на договор за заем, между ответника и

"Сити Кеш“ ООД, като ответника е получила сумата в размер на 500.00лв.и се задължил да върне сумата на 11месечни вноски, като падежа на последната вноска е на 24.10.2018г. Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от

ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на М.Г. като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Независимо от изразеното желание от страна на ответника да плати на вноски и от извършеното частичното плащане, от страна на същия, съдът е длъжен служебно да констатира всяко нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор.

Дори при липсата на възражение за нищожност, съдът е длъжен служебно да следи за нищожност на клаузите на договора и следва да зачете последиците на нищожността, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес или е налице неравноправна клауза или е налице противоречие с добрите нрави. В този смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

Според разпоредбата на чл.143 ЗЗП за "неравноправна клауза", се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в разпоредбата. Настоящият състав счита, че посочените ГЛП и ГПР са немотивирано високи в посочените размери – съответно 40. 08% и 48. 16%. Върховният касационен съд в своята практика последователно приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва. Налице е практика на ВКС, обективирана в Решение № 378/18.5.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. и Решение № 1270/9.1.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16b1ac7d-a41e-4af3-acbf-7755375a3ae5