Решение № 996 от 09.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2172/2026
- Вид
- Решение № 996
- Подписан
- 09.10.2026
- В сила
- 09.10.2026
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Ралица Светославова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за закрила на детето
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 996 гр. Варна, 09.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100502172 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 17277/26.08.2026г. по регистъра на ДСИ към СИС при ВРС от М. Г. Т., чрез процесуалния си представител срещу постановление № 26024/20.07.2026г. по изп.дело № 2188/2024г., с което и е наложена глоба на основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК в размер на 204,52 евро за неизпълнение на задължение за предаване на детето С. С*** А. за осъществяване режим на лични контакти с бащата С. Л.
А. в периода 16-17.08.2025г., както и срещу постановление № 26035/20.07.2026г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с разпореждане № 29814/28.08.2026г., с което и е наложена глоба на основание чл.528, ал.5, вр.чл.527, ал.3 от ГПК в размер на 204,52 евро за неизпълнение на задължение за предаване на детето С. С.ов А. за осъществяване режим на лични контакти с бащата С. Л. А. в периода 06-07.09.2026г.
Подадена е и жалба с вх. № 17278/26.08.2026г. по регистъра на ДСИ към СИС при ВРС от М. Г. Т., чрез процесуалния си представител срещу постановление № 26026/20.07.2026г. по изп.дело № 2188/2024г., с което и е наложена глоба на основание чл.528, ал.5, вр.чл.527, ал.3 от ГПК в размер на 204,52 евро за неизпълнение на задължение за предаване на детето М**** С*** А. за осъществяване режим на лични контакти с бащата С. Л. А. в периода 16-17.08.2025г., както и срещу постановление № 26036/20.07.2026г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с разпореждане № 29814/28.08.2026г., с което и е наложена глоба на основание чл.528, ал.5, вр.чл.527, ал.3 от ГПК в размер на 204,52 евро за неизпълнение на задължение за предаване на детето М**** С.ов А. за осъществяване режим 1 на лични контакти с бащата С. Л. А. в периода 06-07.09.2026г.
В жалбите се твърди незаконосъобразност на обжалваните постановления на съдебния изпълнител, с които са наложени глоби на жалбоподателката М. Т. по реда на чл.528, ал.5, вр.чл.527, ал.3 от ГПК. Твърди се, че на длъжника по изпълнението не е била изпратена призовка за доброволно изпълнение. Излага, че за посочения период режимът на личи контакти на децата с бащата се е осъществявал на основание Заповед № ЗД/Д-В/166 и 167 от 14.08.2025г. на ДСП-Варна, която урежда по различен начин режима в сравнение с установения такъв с акта на ВРС. Излага, че винаги е изпълнявала задълженията си по съдебния акт, като е подготвяла и мотивирала децата за срещите им с бащата. Посочва, че на 16.08.2025г. е завела децата С. и М**** в 8:55 часа в контактния център, като скоро след това е получила телефонно обаждане от психолога в центъра, че децата категорично отказват да се срещат с бащата. На 17.08.2025г., въпреки случилото се на предния ден, бащата е посетил дома на жалбоподателката и е настоявал да вземе децата, в следствие на което те станали тревожни и неспокойни. Посочва, че на 06.09.2025г. отново е завела децата в контактния център, но ситуацията се е повторила и децата отказали да се видят с баща си.
На 07.09.2025г. предаване на децата в контактния център отново не се е състояло.
Излага, че повече от 2 години децата С. и М**** посещават психолози и работят със социални работници, но работата е неефективна. Децата се чувствали спокойни с майка си и не желаели да се срещали с баща си, а в дните, в които трябва да се осъществява режим на лични контакти с него ставали тревожни и притеснени. Счита, че бащата С. Л. не се интересува от физическото и психическото здраве на децата, извършвал е актове на домашно насилие срещу тях, което им действа травмиращо. Посочва, че децата не желаят да комуникират с баща си, страхуват се от него и са му заявявали, че желаят да спре да лъже, да поправи поведението си и да ги остави за известен период от време да се успокоят. Твърди, че разполага с информация, според която ДСИ Милен Железов е стар познат на бащата отпреди много години назад, поради което счита, че същият не е безпристрастен и е предубеден по воденото от него изпълнително производство. Моли да бъдат отменени обжалваните постановления, с които са наложени глоби на майката за неизпълнение на задължението за предаване на децата С. и М**** за осъществяване на режим на лични контакти с бащата С. Л..
В срока от чл.436, ал.3 от ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя С.
Л. А., в което заявява становище за неоснователност на жалбите. Посочва, че изпълнителното дело е образувано през 2024г. и длъжникът е получил призовка за доброволно изпълнение на 13.11.2024г., а подготвителните действия по чл.528, ал.1-4 от ГПК са вече приложени. Посочва, че Заповед № ЗД/Д-В/166 и 167 от 14.08.2025г. на ДСПВарна не изменят съдебния акт досежно режима на лични отношения, запазват дните и часовете на режима от 09:00 до 18:00 часа и променят само мястото на предаване. Излага, че въпреки това, на 16.08.2025г. и на 06.09.2025г. предаване на децата не е осъществено, поради поведение на майката, която не ги е мотивирала за реализирането му. Позовавайки се на заключение от проведена СПЕ по гр.д. № 51548/2024г. на СРС счита, че той и децата са 2 жертви на „тежко отчуждително поведение от страна на майката“. Твърди, че поведението на майката изразяващо се в неспазване на определения режим на личи отношения на бащата с двете деца, вече е било съдебно установено с решения по в.гр.д.№ 2786/2025г. и в.гр.д.№ 2786/2025г. по описа на ВОС, с които е прието, че майката е длъжна да ги подготви, да ги мотивира и да обезпечи предаването им, като отказът на детето не я освобождава от тези задължения. Позовава се и на съдебна практика в този смисъл, включително ТР № 3/08.12.1983г. по нак.дело № 3/1983г. на ОСНК на ВС. Сочи, че майката е глобявана 6 пъти и вече е наказвана и по административен път за неизпълнение на задължителни предписания от 29.01.2026г. Излага, че тя системно прехвърля отговорността за неизпълнение на съдебните решения върху децата, като ги поставя в зависимост от настроенията им. Излага, че и издадената заповед за незабавна защита № 49/07.03.2025г. по гр.д.№ 1793/2025г. на ВРС не съдържа забрана за реализиране на личните отношения на бащата с децата. Счита за доказано, че длъжникът по изпълнението М. Т. не изпълнява доброволно задължението си да предава децата за осъществяване на режима на лични контакти на бащата с децата, поради което моли жалбите и за отмяна на наложените глоби да бъдат оставени без уважение.
ДСИ към СИС при ВРС заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбите. Посочва, че наложените глоби съответстват на правомощието на съдебния изпълнител по чл.527, ал.5, вр.ал.3 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК приема, че жалбите са подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт чл.435, ал.2, т.1 от ГПК, вр.чл.527, ал.5 от ГПК и удовлетворяват изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Производство по изп.дело № 2188/2024г. по описа на СИС при ВРС е образувано по молба на С. Л. А. въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист № 2145/04.10.2024г. по гр.д.№ 7953/2024г. по описа на ВРС, с което е определен режим на лични отношения на бащата С. Л. А. с децата С. С.ов А. и М**** С.ов А. както следва: да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при бащата, което може да бъде осъществявано единствено на територията на община Варна.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от длъжника М. Г. на 13.11.2024г. С поканата са дадени указания до длъжника на основание чл.528, ал.2 от ГПК, в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител 1. готов ли е да предаде детето в определеното време и място; 2. какви пречки за своевременното изпълнението съществуват и 3. в кое място и време е готов да предаде детето.
В срока по чл.528, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от М. Г. Т., в който изразява готовност да предаде децата С. и М**** в определено за осъществяване на режима на лични контакти време и място. Уведомява също за наличието на обективни пречки за своевременното изпълнение на задължението, изразяващо се в категоричния отказ на 3 детето М**** да се вижда с баща си, както и за нежеланието на детето С. да отива при него, предвид силния емоционален стрес, който преживява.
С разпореждане от 26.11.2024г. съдебният изпълнител е поискал от дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител е поискал от дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме и подходящи мерки по чл. 23 от ЗЗДт.
По делото са приложени доклади от Агенция за социално подпомагане Варна, предупредителни протоколи издадени от I-во РУ при ОД на МВР – Варна и писмени становища на страните.
Представени са заповеди № ЗД/Д-В-166,167/14.08.2025г. на директора на ДСП-Варна, с която децата М**** А. и С. А. са насочени към ползване на социална услуга „Застъпничество и посредничество“ - контактен център към Комплекс за социални услуги към фондация „Владиславово“ гр.Варна за срок от 3 месеца във връзка с предаването на децата за РЛО с бащата. Видно от положения подпис, майката М. Т. е уведомена за заповедта на 14.08.2025г.
От съдържанието на изготвен социален доклад от фондация „Владисла вово“ се установява, че на 16.08.2025г. С. А. е дошъл за п ровеждане на режима на лични контакти в 08:30 часа. Децата са доведени от своята майка М. Т. в 09:00 часа, но пожелали да влязат в друга стая, а не при баща си, тъй като им било притеснено да се виждат с него. В 09:25 часа, било позвънено на майката да прибере децата. Докладът съдържа данни и за проведената по аналогичен начин „среща“ на 06.09.2025г.
Представен е протокол от контактен център в гр.Варна от 06.09.2025г., в който е посочено, че С. А. е дошъл за провеждане на режима на лични контакти в 08:30 часа. Децата са доведени от своята майка в 09:00 часа, но при влизане в сградата отказали да се виждат с баща си. При появата му, те избягали. Запитани от психолог защо са дошли с раници с багаж, те отговорили „защото така трябва“.
С молба от 20.07.2026г. взискателят С. А. е сезирал съдебния изпълнител с молба за налагане на глоби на М. Т. за неизпълнение на режима на лични отношения с децата С. и М**** за датите 16-17.08.2025г. и за 06-07.09.2025г.
На 20.07.2026г. съдебният изпълнител по изп.дело № 2188/2024г. по описа на СИС при ВРС е издал 4 броя постановления по чл.528, ал.5, вр.чл.527, ал.3 от ГПК, както следва: постановление № 26024/20.07.2026г., № 26026/20.07.2026г. и № 26035/20.07.2026г. и № 26036/20.07.2026г., последните две поправени по реда на чл.247 от ГПК с разпореждане № 29814/28.08.2026г., с които на длъжника по изпълнението М. Г. Т. са наложени глоби в размер на по 204,52 евро за това, че за периода 16.08.2025г.-17.08.2025г. и за периода 06.09.2025г. – 07.09.2025г. не е изпълнила определения режим на лични отношения на бащата С. Л. А. с децата М**** и С. А.и, като не е осигурила предаването на детето в 4 определеното място и време и по този начин е осуетила осъществяването на съдебно определения режим на лични отношения.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предмет на производство по изп.дело № 2188/2024г. по описа на СИС при ВРС е реализирането по принудителен ред на определения в съдебно решение постановено по гр.д.
№ 7953/2024г. по описа на ВРС режим на лични отношения на бащата С. Л. А. – взискател по изпълнението с децата С., роден през 2011г. и М****, роден през 2013г.