Решение № 143 от 07.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Благоевград, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200501004 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалби и от двете страни срещу решение № 8520/08.10.2021 г., постановено по гр.д. 1628 по описа за 2019 г. на РС-Г.Делчев.

Ищецът пред РС поддържа пред БлОС, че решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД е незаконосъобразно, съотв. неоснователна е жалбата срещу уважаването на претенцията му по чл. 439 ГПК.

Ответниците пред РС поддържат пред БлОС, че решението, в частта в която е уважен иска по чл. 439 ГПК е недопустимо, респ. ако не се сподели тезата им за недопустимост, то е незаконосъобразно. Сочат, че правилно е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД.

БлОС счита въззивните жалби за допустими. Подадени са от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

С атакуваното решение РС е отхвърлил предявения иск по чл. 59 ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на обезщетение за неправомерно 1 задържане и за ежедневни загуби от непредаването на товарен автомобил „Шкода Европа 100“, рег. № Е3009 АХ на ищеца като е уважил предявения иск по чл. 439 ЗЗД признавайки за установено в отношенията между страните, че за сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение, представляваща законна лихва в размер на 4 951,68 лв., за периода от 25.9.2007 г. до 24.8.2007 г., по изп.д. 20167010400235 по описа на ЧСИ Ал. Ц., е погасена по давност.

Решението е валидно и допустимо.

Възраженията на ответниците срещу допустимостта на иска по чл.

439 от ГПК, според които ищецът се е позовал на изтекла 3 годишна давност за вземането на ответниците за законна лихва, а РС е приложил 5 годишна давност, са несъстоятелни. Прилагането от РС на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, вместо разпоредбата на която ищецът изрично се е позовал - чл. 111, б. „в“ от ЗЗД - не води до недопустимост на иска, а е въпрос на правилно приложение на материалния закон. Затова и посоченото за нарушение от РС, че не им е указал, че ще приложи чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, визиращ 5 годишна давност за погасяване на вземането на ищеца, е несъстоятелно. Съдът има задължение в доклада по чл. 146 от ГПК да разпределя доказателствената тежест за факти, на които всяка страна се е позовала, а в случая ищецът се е позовал на изтекла давност, посочайки като факт изтичане на период от 25.9.2007 г. до 7.8.2017 г.

За преценка основателността на доводите в жалбите, касаещи съществото на спора, при съобразяване на събраните по делото доказателства, тезите на страните и закона, БлОС приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение на РС, постановено по гр.д. 883/2006 г., ЕТ „В. АТ.

Ж. – Шанс“ е признат по отношение на К. Ю. Т. за собственик на вещи, измежду които е и товарен автомобил м. „Шкода Европа 100“, с рег. № Е3901 АХ , № на рамата 11005400343391021, № на двигателя № 16581366, като Кр.

Т. е осъден да предаде владението на собственика.

Със същото решение РС е осъдил В. АТ. Ж. да заплати на К. Т. сумата от 4 500 лв., получени от В.Ж. за товарния автомобил и 2 бр. товарни рамаркета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 25.09.2007 г.

2

Страните нямат доводи по приетото от РС, че решението е влязло в сила на 02.06.2011 г.

К. Ю. Т. е починал и е наследен от наследниците си: ЮЛ. КР.

Т., Е. Кр. Т., Н.К. Т. – Н. и А. К.ова Т..

И двете страни се снабдяват с изпълните листове за съответните части от решението.

По молба на В.Ж. депозирана на 10.8.2011 г. е издадено разпореждане № 3059/2.9.2011 г., въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Въз основа на него е образувано изп.д. 134/2014 г., прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, впоследствие образувано ново № 37/2018 г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш по молба на В. Ж. от 15.1.2018 г.

Видно е, че върху гърба на изпълнителния лист е отбелязано от ЧСИ Ал. Ц., че по същия изпълнителен лист от 27.9.2011 г. е било образувано изп.д. 134/2014 г. по описа на ЧСИ Ал. Ц., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление № 1901/08.09.2017 г., влязло в сила на 18.09.2017 г.

По образуваното изп.д. 37/18 г. преди ЧСИ Ш.Дервиш в отговор на изпратената им покана за доброволно изпълнение длъжниците, които са ответници по настоящия иск са изразили становище, че В. Ж. „знае отлично, че липсва вещта.“

Взискателят В. Ж. депозира на 08.05.2018 г. по изп.д. нарочна молба, с която отправя искане по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК да се извърши оценка на автомобила и се определи неговата парична равностойност, която да бъде събрана.

Вместо това ЧСИ върху молбата е посочил, че пристъпва към принудително изпълнение чрез предаване на автомобила, насрочвайки изпълнението за 18.3.2019 г., за което е уведомил страните .

На посочената дата 18.3.2019 г. е съставил протокол, в който е отразил, че вещта не е намерена.

Отразил е изявлението на Ю.Т. – син на К. Т., който е починал, че МПС е предадено за скрап приживе от баща му, без да се представят доказателства, като съобразно чл. 521, ал. 2, изр. последно от ГПК ЧСИ е назначил експертна оценка, в която да бъде определена левовата 3 равностойност на МПС-то, която да се изпълни от в.л. А.К..

По изп.дело се съдържат три молби на взискателя до ЧСИ за изпращане уведомление на в.л., за да изпълни назначената експертиза. Такава е извършена и приета от ЧСИ с нарочно постановление от 30.3.21 г., че е на стойност 7 750 лв.

Наследниците на К. Т. се снабдяват с изпълнителен лист за присъдените на наследодателя им суми по гр.д.883/2006 по описа на РСГ.Делчев, въз основа на който по молба изпратена по пощата на 20.5.2016 г. до ЧСИ Ал. Ц. при постъпването й на 26.6.2016 г. е образувано изп.д.

235/2016 г.

Изпълнителният лист е издаден на 01.04.2015 г., въз основа на разпореждане № 807/23.3.2015 г., по молба за издаването му депозирана на 16.3.2015 г.

По изп.д. 235/2016 г. до В. Ж. е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, получена от него на 11.9.2017 г., в която е посочено, че дължи суми, измежду които и сумата за законна лихва в размер на 4 951,68 лв. за периода 25.09.2007 г.-24.8.2017 г.

От изпълнителното делото се установява, че преди изпращането на ПДИ, на В. Ж. му е изпратено и връчено запорно съобщение с изх. № 6580 от 7.8.2021 г., в което изрично се сочи, че запорът се налага до размера на дължимите суми, измежду които е и сумата за главница от 4500 лв. и законна лихва в размер на 4 930,43 лв. изчислена за периода 25.09.2007 г.-07.08.2017 г.

От доказателствата се установява, че след влизане в сила на решението по гр.д. 883/2006 г. на 02.06.2011 г., с което наследодателя на ответниците по настоящото дело е осъден да предаде товарния автомобил на ищеца В.Ж. който е ищец и по настоящото дело, не го е сторил, като колата не е намерена.

Твърдението на ответниците, което ищецът оспорва, да са го доказали е, че товарният автомобил, за предаването на който е осъден техния наследодател - К. Ю. Т. - е предаден приживе от него за скрап. Предвид спора между страните за доказателствената тежест на факта за несъществуването на вещта, то БлОС счита, че след като ответниците 4 твърдят и целят да извлекат облага от факта, че вещта е предадена за скрап, то и в тяхна тежест е да го докажат /комуто ползите, нему и тежестите/ -вж. Р.

№ 221/8.1.2013 г. на ВКС по гр.д. № 399/2012 г. Според БлОС по настоящото дело няма категорични доказателства, че вещта е предадена за скрап. Св. Д., който е роднина по сватовство с ответниците, сочи, че знае за предаването й на скрап от страните по делото, както и че когато е ходил на работа е виждал автомобила, който след известно време е изчезнал. Тези показания, в които не се сочи от свидетелят да е видял когато ходи на работа, че колата е рязана или разглобявана се разминават с показанията на св. К. - племенник на ответницата А.Т. и първи братовчед на останалите ответници, който сочи, именно фактите - че е видял автомобилът да се разглобява, от хора които не познава; че колата е нарязана преди това. Ето защо и като се съобрази, че свидетелите са в близки роднински връзки с ответниците, съдът счита, че са противоречиви и не следва да ги кредитира, поради което приема, че факта на предаването на товарния автомобил за скрап не се доказва от ответниците.

Не може да се счете за доказан този факт и само защото при разговори с ищеца В. Ж. ответниците са го твърдели, както го твърдят и по изп. дело.

Въз основа на изложените факти, които БлОС приема за доказани, счита предявения иск по чл. 59 ЗЗД за основателен. За основателността му е достатъчно да се установи, че собственикът неправомерно е бил лишен от възможността да ползва вещта си, в резултат на което има вземане за обезщетение в размер на средната пазарна цена за съответния период.

В настоящото производство категорично се установи, че осъденото лице за предаване на товарния автомобил К. Т., чиито наследници са ответниците по настоящото дело /съпруга и 3 деца/ и затова също отговорни по чл. 59 от ЗЗД не са изпълнили влязлото в сила съдебно решение, както не го е изпълнил и наследодателя им. Следователно те държат без правно основание чужда вещ, тъй като със съдебно решение наследодателят им е осъден да предаде фактическата й власт, поради което дължат на нейния собственик обезщетение за ползите, от които са го лишили от неизпълнението му като правно ирелевантно за пораждане на задължението е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана от тях 5 през исковия период. Факта, че вещта не е намерена от ЧСИ за принудителното й предаване на В.Ж. не може да има за последица недължимост на обезщетението.

Дадената на собственика възможност да търси равностойността на вещта при условията на чл. 521 от ГПК не го лишава от възможността да претендира и обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

С непредаването й собственикът е лишен да я ползва, поради което за него е налице обедняване, от който факт на непредаването й произтича и обогатяването от ответника от държането на вещта.

Нещо повече настоящият състав счита, че дори да се счете за доказано, че колата е предадена за скрап, то това също не означава, че действителният й собственик е лишен от възможността да получи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. С предаването й за скрап наследодателя на ответниците сам се е лишил от държането на вещта т.е. сам се е лишил от обогатяването чрез държането й, поради което и тогава той дължи обезщетение.

Не може да се поставя в по-благоприятно положение лице, което унищожава движимата вещ, след като е осъдено да я предаде, в сравнение с онзи, който макар и осъден да я предаде я държи без да я предава/т.е. вещта е налична/. Затова съдът приема, че в казус като настоящия след като вещта се е намирала в държане на ответника, без той да има основание за това, като същият твърди, че се е и разпоредил с нея чрез фактическото й унищожаване, то очевидно е, че по този начин е лишил собственика от възможността да я ползва, поради което от непредаването й за собственика е налице обедняване, а за унищожилия я следва да се счете, че е налице обогатяване след като самият той се е поставил в невъзможност да извлича облага. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Преценката за подобно разпореждане със съдбата на вещта – на товарния автомобил е в правомощията на неговия собственик, какъвто К. Т., като осъдено лице за предаването й с влязло в сила решение очевидно не е.

Самия наследодател на ответниците се е поставил, а след смъртта му е поставил и наследниците си в невъзможност да се ползват от нея, вместо да изпълни решението на съда вменяващо му в тежест задължението за 6 предаването й на В.Ж..

Ето защо БлОС счита предявения иск за основателен. По отношение размера на обезщетението БлОС съобрази заключението на вещото лице, от което се установява, че месечния наем за същият възлиза на 76 лв.