Решение № 77 от 20.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Ямбол, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330101445 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2“ЕАД против Т. Г. Ц. , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС.

В исковата молба се твърди, че със заповед от 19.01.2024 год. на ответницата било наложено дисциплинарно наказание – уволнение, по посочени съображения.

Заповедта била надлежно връчена от ЧСИ И. Х.. Предвид прекратяване на ТПО в полза на работодателя възникнало правото да получи обезщетение в размер на БТВ за период от 30 дни по смисъла на чл. 221, ал. 2 от КТ. Въпреки отправената покана ответницата не заплатила обезщетението, поради което и ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК.

Претендира се за уважаване на претенцията, както и за присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.

В депозирани в законния срок отговор особения представител на ответницата оспорва иска. Твърди, че липсвали доказателства да е бил налице валидно сключен трудов договор, а от там и на валидно възникнало ТПО, което от своя страна правело заповедта за прекратяването му нищожна. По изложени съображения се оспорва и размера на претендираното обезщетение. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа иска.

Ответницата оспорва иска чрез особения си представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

1

№****/2024 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми- 2811, 11 лв. – главница, законна лихва от датата на заявлението и разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си по чл. 415 ГПК, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът е представил пълното ЛТД на ответницата. От находящите се в същото писмени доказателства се установява, че на 08.06.2015 год. между страните е бил сключен трудов договор за длъжността “ *************“ за срок от шест месеца. На 02.12.2025 год. е подписано ДС към трудов договор, по силата на което същият се счита сключен за неопределено време и за длъжността“*******“.

Със заповед № *******/19.01.2024 год. ТПО е прекратено на осн. чл.

330,ал.2,т.6, вр. чл. 190,ал.1,т.2 от КТ и чл. 187,ал.1,т.1 КТ.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки посочва, че размерът на обезщетението по чл. 221,ал. 2 КТ е 2811, 11 лв. Като база за изчислението му е взето трудовото възнаграждение на работника за м. август 2023 год. Изчислен е и размер на дължимата се лихва за забава върху сумата датата на подаване на заявлението, вкл. е посочено че обезщетението не е удържано от трудовото възнаграждение на работника.

Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана с доверие, т.к. е пълна, обоснована, и кореспондираща с представените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед, а на ответника – плащане, респ. основания за недължимост на сумата.

Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ дисциплинарно уволнените работници или служители дължат обезщетение на работодателя в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, при безсрочно трудово правоотношение.

От доказателствата по делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудовото правоотношение, прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение за допуснати нарушения на трудовата дисциплинанеявяване на работа за периода 04.09.2023 – 19.01.2024 год. Липсват твърдения и доказателства заповедта да е била обжалвана, поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила. Така установените факти обуславят извод за основателност на предявената претенция по чл. 221,ал. 2 КТ за обезщетение. По отношение размерът му съдът кредитира с доверие изготвената от вещо лице разполагащо със съответните специални знания ССЕ, според която същото е в размер на 2811, 11 лв.

Искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По разноските:

2

Съгласно ТР на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 106, 22 лв./54,30 евро/.

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 1056, 22 лв. /540,04 евро/ – заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице и за особен представител.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Г. Ц., ЕГН ********** че дължи на «ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2»ЕАД, ЕИК *********** следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС, а именно 2811, 11 лв. – главница , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 19.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2»ЕАД, ЕИК *********** – разноски в заповедното производство в размер на 106, 22 лв./54,30 евро/.

ОСЪЖДА Т. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2»ЕАД, ЕИК *********** сумата от 1056, 22 лв. /540,04 евро/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3