Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1879 от 19.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2835/2026
Вид
Определение № 1879
Подписан
19.05.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Мина Мумджиева, Анна-Мария Мирославова Събева, Кирил Георгиев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 23 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 253, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 318, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 321 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 325 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1879 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602835 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

Образувано е по повод постъпили въззивни жалби, подадени от адв. Н.А.

– САК, защитник на подсъдимия П. Б. Г., и адв. К.М. – САК, защитник на подсъдимия А. Ж., срещу присъда от 22.01.2024 г. по НОХД № 12016 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 18-и състав, с която П. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 15.05.2014 г. в гр. София, в съучастие като съизвършител с подсъдимия А. Ж. и при независимо съпричиняване заедно с неустановено по делото лице, е причинил на Т.Е.М. средна телесна повреда – счупване на челюст и трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, и за виновен в това, че на 15.05.2014 г. в гр. София е отнел чужда движима вещ – 1 бр. златен ланец, 40 гр., на стойност 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ от владението на Т.Е.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия Г. е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години. Със същата присъда А. Ж. е признат за виновен в това, че на 15.05.2014 г. в гр. София, в съучастие като съизвършител с горепосочения подсъдим Г. и при независимо съпричиняване заедно с неустановено по делото лице, е причинил на Т.Е.М. средна телесна повреда – счупване на челюст и трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал.

1 НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1

4 /четири/ месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години/. Подсъдимият Ж. е признат за невиновен по обвинението в това на 15.05.2014 г. в гр. София да е отнел чужда движима вещ – сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, от владението на Т.Е.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, което е квалифицирано като престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

В иницииращата настоящото производство въззивна жалба, подадена от адв. Н.А. – защитник на П. Б. Г., се изразява недоволство от така постановената присъда, като се счита, че същата е неправилна. Моли се за отмяната й и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и изцяло оправдан. Посочено е, че допълнителни доводи ще бъдат изложени след запознаване с мотивите към атакувания съдебен акт.

Последният е обжалван и от адв. К.М. – САК, защитник на подсъдимия А. Ж., като се моли за отмяната му в частта, с която лицето е признато за виновно и му е наложено съответното наказание. Навеждат се доводи за неправилност и явна несправедливост на присъдата.

Така подадената въззивна жалба от адв. М. е допълнена след запознаване с мотивите на присъдата, като са изложени съображения, че съдът незаконосъобразно е изключил изцяло наличието на някои факти и обстоятелства, водещи до оправдаване на подсъдимия Ж.. Поддържа се, че макар да е бил осигурен преводач на лицето през цялото време поради това, че е ливански гражданин и не разбира и говори добре български език, е имало случаи, при които преводачите не са превеждали точно. Счита се, че в хода на досъдебното производство не са били установени всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието, предмет на обвинението. Поставя се акцент върху това, че не е установено третото лице извън двамата подсъдими и съпричастността му към деянието, респективно същото не е разпитвано, за да се установи обективната истина. Излагат се съображения, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не е изяснено какво е участието на това лице в причиняването на средната телесна повреда, какви действия е извършвало то и какви са последиците от същите. Твърди се, че липсата на проведен разпит на това лице представлява съществен процесуален недостатък. Посочено е, че съдът е приел, че подсъдимият Ж. е ритал пострадалия Т.М., в разрез с показанията на последния, депозирани в съдебно заседание, в които е заявил, че А. Ж. не го е удрял въобще и не му е взел парите. Обръща се внимание на това, че съдът е игнорирал тези показания на пострадалия М., който е обяснил, че първоначално е дал други такива поради гняв и желание за отмъщение след побоя. Изтъква се, че съдът неправилно е отхвърлил тези показания въз основа на предположения за евентуално постигнати уговорки между страните.

Посочва се също така, че нито един свидетел не е видял лично Ж. да нанася удари. Защитата оспорва и кредитирането на показанията на свидетеля Б. Б., съгласно които и той е бил бит по погрешка. Поддържа, че впоследствие се оказало, че и Б. е съпричастен към измамата с процесния автомобил като посредник в преговорите между Т.М. и подсъдимия Ж.. По-нататък се оспорва 2 да е доказана връзката между двамата подсъдими, като се сочи, че не са оборени твърденията на А. Ж., че не познава П. Г., не го е виждал на паркинга, нито да удря пострадалия М.. Подчертава се, че съдът е кредитирал записи, които според вещите лица са негодни. Защитата сочи още, че съдът е тълкувал превратно показанията на свидетелите М.Г., Е.Й. и Х.А.М., като е предпочел обвинителна интерпретация, основана на предположения относно тяхната достоверност и отношения с подсъдимия. Навеждат се оплаквания за предубеденост на разследващ полицай, дискриминационно отношение към подсъдимия по етнически признак, неправомерно задържане при пристигане от Германия на летището и оказан психически натиск. Излагат се и твърдения за неправомерно поведение на преводача А.Т.. Според защитата при наличие на противоречия съдът следва да ги тълкува в полза на подсъдимия, вместо да се позовава на предположения за вина на А. Ж., постановявайки осъдителна присъда. Поради изложеното се моли за уважаване на жалбата и произнасяне със справедлив съдебен акт.

Съдебният състав, след като се запозна с подадените въззивни жалби и допълнително писмено изложение по смисъла на чл. 320, ал. 4 НПК, както и с приложените материали към делото, и извърши преценката по реда на чл. 327 НПК, счита, че допълнението към въззивната жалба, подадено от защитника на подсъдимия А. Ж. – адв. К.М., не е било администрирано по реда на чл. 321 НПК. Това е така, доколкото препис от същото не е връчен нито на подсъдимия Ж., нито на другия подсъдим – П. Б. Г., неговия защитник адв.

Н.А. или СРП.

Съгласно разпоредбата на чл. 321 НПК съдът, чрез който е подадена въззивната жалба и допълнението към нея, незабавно ги съобщава на заинтересованите страни, като им изпраща преписи. Несъмнено такива страни се явяват СРП, подсъдимият Г., както и неговият защитник, който е самостоятелна страна съгласно чл. 253, т. 2 НПК, респективно на същите следва да бъде съобщено за депозираното допълнително писмено изложение.

Следва да се отбележи още, че препис от същото подлежи на връчване и на подсъдимия А. Ж., доколкото отново по аргумент от чл. 253, т. 2 НПК последният е отделна страна със самостоятелни процесуални права, като има право да бъде уведомен включително за подадената от защитника си въззивна жалба, респективно допълнение към същата. Подсъдимият може самостоятелно и отделно от защитника си да упражнява правата си по чл. 318, ал. 3 НПК и чл. 322 НПК.

В случая председателят на първоинстанционния съдебен състав е администрирал делото по компетентност на въззивната инстанция, без да изпълни в цялост възложените му задължения по чл. 321 НПК. Въззивният съдебен състав не споделя в тази връзка изрично дадените от районния съд указания на л. 8 от въззивното дело, че подобни допълнения не подлежат на връчване. Действително, както е посочил и съдията-докладчик, въззивната жалба може да бъде допълвана до даване ход на делото във въззивната инстанция и това е регламентирано в чл. 320, ал. 4 НПК. Въпреки това обаче, процедурата по администриране на въззивни жалби, протести и допълнения към същите е изцяло в правомощията на първата съдебна инстанция и 3 въззивният съд не разполага с процесуалната възможност да я упражни за пръв път, още повече, когато в настоящия случай допълнителното писмено изложение е постъпило преди делото да бъде изпратено по компетентност на въззивната инстанция.

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че образуваното пред него производство следва да се прекрати, като делото се върне на СРС за надлежното му администриране с връчване на препис от допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, подадена от адв. М., по предвидения в НПК процесуален ред, а именно на СРП, подсъдимите Ж. и Г., както и на адв. Атанасов, след което същото да се изпрати отново на Софийски градски съд за произнасяне по същество.

Така мотивиран, СГС, НО, VIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД № 2835/2026 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 18-и състав за администриране на подаденото от адв. К.М. – САК, защитник на подсъдимия А. Ж., допълнително писмено изложение към въззивната жалба срещу присъда от 22.01.2024 г. по НОХД № 12016 по описа за 2016 г. на същия съдебен състав съобразно мотивите на настоящото определение, като след надлежното изпълнение на процедурата по администриране делото да се изпрати на СГС на основание чл.

325 НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4