Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 19.11.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 668/2020
Вид
Решение № 190
Подписан
19.11.2021
В сила
22.12.2021
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.222 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Нова Загора, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20202220100668 по описа за 2020 година

Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД с ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул.„Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, представлявано от А.В.А. и Изпълнителен директор и М.Т.П. – Прокурист, деистващи чрез пълномощника си Г.Г.С., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№ 1355, 1356/10.02.2017 г., по описа на Л.Л. – Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара срещу А.С.М. с ЕГН ********** и адрес: ***********, като длъжник по ч.гр.д. № 1137/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в размер на 6213.81 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г.

Твърди се, че от страна на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК 831558413 било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1137/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора и им бил Изпълнителен лист от 07.08.2019 г. и Заповед № 776 за изпълнение на парично задължение от 06.08.2019 г., с които А.С.М., ЕГН ********** бил осъден да заплати на банката следните суми:

5432.02 лв. - неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението - 02.08.2019 г. до окончателното 1 погасяване на задължението;

620.43 лв. - редовна лихва, начислена за периода от 05.02.2018 г. до 17.07.2019 г. вкл.;

125.52 лв. - наказателна лихва върху вноски по главница с настъпил падеж, начислена за периода от 05.03.2018 г. до 01.08.2019 г. вкл.;

35.84 лв. - наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 18.07.2019 г. до 01.08.2019 г. вкл.;

274.28 лв., съдебни разноски в заповедното производство, представляващи 124.28 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Със съобщение, получено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 11.08.2020 г., било указано в едномесечен срок да се предяви иск относно вземането, предмет на заявлението, предвид факта, че Заповед № 776 за изпълнение на парично задължение от 06.08.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1137/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Излага се, че процесният дълг произтичал от Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК 831558413 от една страна и ответника в качеството на кредитополучател от друга, а вземането било предмет на извършена цесия от страна на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

На 07.08.2020 г. бил сключен конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) между Банката и „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485, който представлявал приложение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г. и между същите страни, с който договор процесното вземане било прехвърлено на „Макроадванс“ АД, ведно с всички акцесорни вземания и права, и от този момент кредитор се явявало именно последното.

Посочват се основания, обстоятелства и факти, от които произтичало вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД:

На 28.09.2017 г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и А.С.М. с ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател“, бил сключен Договор за потребителски кредит № 1709262243221907, с който Банката предоставила кредит в размер на 5626.83 лв., предназначен за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Срокът на издължаване на кредита бил определен на 05.10.2024 г.

Налице било неизпълнение по смисъла на Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г. Видно от представеното в заповедното производство счетоводно извлечение, кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски в нарушение на начина на погасяване на дължимите кредитни суми, изложен в чл.5.2. от договора за кредит и описан в Погасителен план, неразделна част от него, според който вноските за главница и за договорна възнаградителна лихва се дължат на 5-то /пето/ число на всеки календарен месец. На съответното число на всеки месец в периода от месец март 2018 г. до месец юли 2019 г. не били извършвани дължимите погасителни плащания, както било отразено в представеното по заповедното дело 2 извлечение от счетоводните книги, което представлявало случай на неизпълнение съгласно чл.8.1. от договора за кредит. С оглед на забавата в плащането на дължимите суми по кредита банката на основание чл.4.5 от договора за кредит начислявала обезщетение за забава в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата.

Съгласно чл.9.2. от Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г., страните приемали, че при настъпване на случай на неизпълнение по чл.8, банката имала право с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора кредитни суми, начислената лихва, вкл. наказателната надбавка, и комисионите за изцяло предсрочно и незабавно изискуеми.

С оглед на това „Райфайзенбанк България“ ЕАД упражнила своето право да обяви дълга по кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 18.07.2019 г., както било отразено в извлечението от счетоводните книги към договора за кредит, за което ответникът в настоящото производство бил надлежно уведомен. За обявената от страна на Банката предсрочна изискуемост длъжника/ответника/ бил уведомен при условията на чл.46 от ГПК чрез уведомление, получено на постоянния му адрес от неговата майка, копие на което, ведно с обратна разписка, се представя с исковата молба.

Сочи се, че поради гореописаното неизпълнение на задълженията от страна на длъжника/ответника/ като „Кредитополучател“ по договора за кредит, „Райфайзенбанк България“ ЕАД предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен ред, като подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С изпълнителен лист от 07.08.2019 г., издаден въз основа на Заповед № 776 за изпълнение на парично задължение от 06.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1137/2019 г., Районен съд - Нова Загора осъдил А.С.М. с ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД описаните в изпълнителния лист суми.

Ищецът моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК, „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, да бъде привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а при наличие на процесуалните предпоставки за това давам съгласие същото да замести Банката на основание чл.222 от ГПК като ищец в настоящото производство.

Ищецът моли съда, да приеме за установено, че ответника му дължи горепосочените суми и моли да го осъди да му заплати всички направени по заповедното производство разноски, както и направените в настоящото производство такива, представляващи държавна такса за предявяване на установителен иск и всички останали съдебни разноски, възникнали в хода на производството, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът беше редовно призован на посочения в НБД адрес, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно ал.7 на същия член, когато се установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда на ответника А.С.М. особен представител - адв.Г.М. С. от АК - Сливен, с който същият посочва, че е запозната с 3 исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен.

Адв.С. посочва, че с оглед оспорването му няма възражение за назначаване на исканата от ищеца експертиза и на поставените въпроси - както и да отговори, ако няма настъпила предсрочна изискуемост, ако има задължение в какъв размер е?

Заявява ,че няма доказателства какво е получила с писмото с обратна разписка майката на ответника, тъй като в обратната разписка не е посочено какво е съдържанието на писмото и дали в него има изпратеното уведомление, че заема е изискуем.

Твърди, че можело да съдържа всичко друго, но не и уведомление за изискуемост, а обратната разписка била ненадлежно попълнена – за да получи писмото изрично било посочено, че трябва да има пълномощно №...от......такова нямало посочено и това не бил подписа на неговата майка. Ищецът твърдял, че подписа е на майката на ответника и следвало да докаже това.

Твърди също, че при това положение няма настъпила предсрочна изискуемост.

По искането за конституиране на трето лице-помагач счита, че не било допустимо, тъй като за да е налице надлежна цесия, било необходимо кредитора да уведоми длъжника, че е цедирал вземането си. Нямало такова по делото и цесията била нищожна по отношение на длъжника. Ето защо конституирането на помагач било недопустимо, а и не ги ангажирало изобщо, тъй като били отношения между трети лица.

Съдът е назначил на вещото лице С.К. С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, а заключението по нея е депозирано на 23.06.2021 г. с вх. № 2385.

Постъпила е молба с вх. № 3467 от 07.09.2019 от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт Е.В.Н., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№ 1355, 1356/10.02.2017 г., по описа на Л.А.Л. – Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара, с която моли заседанието да бъде проведено в негово отсъствие, моли да се даде ход на делото и поддържа предявените искове.

Заключението по експертизата е представено от вещото лице и е прието без възражения от страните в откритото съдебно заседание, проведено на 10.09.2021 г.

В същото заседание съдът е уважил искането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485.

Съдът е уважил искането на адв.С. за разпит на свидетел, посочено в отговора му на исковата молба – майката на ответника и е отложил делото и го е насрочил за нова дата – 27.10.2021 г.

В последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 27.10.2021 г. Особеният представител на ответника заявява, че не може да влезе в контакт със свъдетелката, която била редовно призована, но не се явява, поради което се отказва от нея и съдът е заличил П.С. като свидетел по делото.

4

В заключителната си пледоария адв.С. моли съда да отхвърли исковата претенция по две съображения: Първо - нямало предрочна изискуемост. Какво било съдържанието, което било изпратено с обратната разписка, никой не знаел. Това било твърдение на ищцовата страна. Можело да е прикрепено всичко друго, не и уведомление за предсрочно прекратяване. До лицето длъжник, на самата обратна разписка пишело, че е получена от майка му, като тя не била надлежно упълномощена. Трябвало да се попълни, ако има пълномощно, че е пълномощник. Твърди, че няма надлежно уведомление за предсрочна изискуемост на вземането. Оттук излизало, че исковата претенция е неоснователна, затова моли съда да я отхвърли и да им присъдите направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 07.08.2020 г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485, ведно с извлечение от Приложение № 1А към него - заверени копия, верни с оригиналите;

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД - заверено копие, вярно с оригинала;