Определение № 887 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887 гр. София, 14.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20251800100656 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Г. В. К. е сезирал съда с писмено изявление, озаглавено „частна жалба (искова молба)“.

С писменото си изявление К. заявява, че предявява граждански иск срещу СГС. Макар и да сочи конкретни правни норми, той не излага никакви факти, сочещи на нарушени права или на спор със СГС. В изявлението си той изказва недоволство от съдебен акт, иска отвод на съдебния състав, постановил акта, и дава своята оценка за работата на прокуратурата.

Настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран с иск по смисъла на чл. 124 ГПК. Недоволството на Г. К. и разсъжденията му му не сочат на спор със СГС, нито на нарушено право. По писменото му изявление, по което съдът не е задължен нито да разгледа на основание чл. 2 ГПК, нито да вземе каквото и да било становище, не е следвало да бъде образувано гражданско дело. Тъй като обаче това е било сторено, производството следва да бъде прекратено, като недопустимо, доколкото не са налице твърдения, които да се подведат п о д някоя от хипотезите на ЗОДОВ, както и че ищецът не преследва легитимен интерес, което от своя страна представлява злоупотреба с право.

Константа е практиката на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4239/2022 г., I I I г.о., ГК и Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, както и Решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС и решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС), в които е прието, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция по реда на ЗОДОВ, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого. При търсене на обезщетение за причинени вреди от нарушение правото на ЕС, последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е и в какво се изразява това деликтно поведение.

1

В настоящия случай ищецът не е изложил твърдения, от които да може да се обоснове наличието н а достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Бланкетното позоваване на отговорност по ЗОДОВ, при липса на конкретно посочване на съществено нарушение на правна норма на общностното право, прави иска изначално недопустим. В този смисъл Определение № 1187 от 18.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1703/2023 г., на ВКС Определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г., на ВКС.

Също така следва да се обърне внимание и на вероятната злоупотреба с права от страна на ищеца. Видно от представените пред първоинстанциония съд справки, а и служебно известно е на настоящия състав обстоятелството, че ищецът-жалбоподател генерира огромен брой дела, чрез предявяване на еднотипни, бланкетни искови молби, като по този начин затруднява съдилищата при упражняване на тяхната дейност.

Действително съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба, но в случай че с нея се преследва легитимна цел - защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда, обаче, съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение за страните. Съгласно посочената разпоредба участващите в съдебните производства лице и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни пред съда да изнасят само истината. Макар преценката за броя и вида на подадените искови молби да е на ищеца, завеждането на съдебни производства не следва да се превръща в източник на генериране на суми, платими от насрещната страна или в своеобразно и целенасочено избягване от ищеца на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода (предвид желанието му лично да участва във всяко производство, което налага конвоирането му от затвора до съответния съд и обратно).

Настоящият състав счита, че по този начин се нарушават границите за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. В този случай съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети подобна злоупотреба, като не разгледа подадената искова молба.

По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК , СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 656 / 2025 г., по описа на Софийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 2