Решение № 471 от 24.09.2019, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р E Ш Е Н И Е

№ 471 гр.Плевен, 24.09.2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Николай Господинов

Членове:

Елка Братоева

Катя Арабаджиева при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 683 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 282 от 19.04.2019 г., постановено по нахд № 390/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 08-00-413 от 5.02.2019 г. на Заместник министър на културата, с което на С.И.И.

***, с ЕГН **********, на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3500 лева за това, че като съсобственик на сграда-НКЦ, намираща се в УПИ III-5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес – гр. Плевен, ул. Сан Стефано“ № 2, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, не е изпълнила разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1, а именно: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности са длъжни да: 1. Полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие относно изпълнение следните задължения: 1. Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на *** в гр.

Плевен, не са изпълнили задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН. 2. Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на *** в гр. Плевен, не са изпълнили Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Министерство на културата, чрез юрисконсулт Й. Н., която счита същото за неправилно и необосновано.

Твърди, че съдебният състав в противоречие със събраните факти и доказателства е постановил решение, с което е приел, че актосъставителят е допуснал нарушения на чл.42 т.3, 4 и 5 от ЗАНН и респективно АНО е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Намира тези изводи за необосновани поради това, че актосъставителят е посочил ясно, мотивирано и категорично като дата на установяване на нарушението датата на съставяне на констативния протокол от извършената проверка. Счита за необоснован и изводът на съда, че липсва законосъобразно описание на нарушението и че актосъставителят е следвало да посочи кои са необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на недвижимата културна ценност. Сочи, че както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е обосновано, че дължимите грижи са тези на добрия стопанин и съсобственик на имот. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от адв.Г., който излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Счита оспореното решение за правилно, като поддържа становището за липса на посочена дата на нарушението, за наличие на две констатирани нарушения, за които не са наложени отделни наказания. Твърди, че заповедта , която обективира дадените предписания на касатора, не е влязла в законна сила и може да бъде отменена.Сочи, че са издадени няколко НП на всички съсобственици на имота, които са с идентични номера. Твърди, че сградата е СИО между С. и Т. И., като и на двамата има съставени НП.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което да се произнесе по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел, при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

На първо място съдът приел, че наказателното постановление № 08-00-413 от 5.02.2019 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 8 от 27.08.2018 г., в който е отразено, следното: Като съсобственик на сграда-НКЦ, намираща се в УПИ III-5989, кв.85а по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №2, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, И. не е изпълнила разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1, а именно:

„Собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности са длъжни да: 1.Полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие относно изпълнение следните задължения: 1.Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ул „Сан Стефано“ №2 в гр.Плевен, не са изпълнили задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН; 2. Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ул „Сан Стефано“ №2 в гр.Плевен, не са изпълнили Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Посочено е, че е осъществен състава на чл. 197, ал. 1 от ЗКН. Въззивният съд направил извод, че актосъставителят при съставянето на АУАН-а е допуснал нарушения по чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, тъй като липсва дата на извършване на нарушението, респективно периода на извършване на нарушението. От така описаното по-горе нарушение за съда не станало ясно на коя дата е осъществено нарушението. Посочената в АУАН дата -

8.06.2018 г., на актосъставителят е извършил проверка заедно със свидетелката П.

Г. по документи и на място на сградата-недвижима културна ценност, съдът приел за произволно избрана и направил извод, че такава не би могла да бъде посочена предвид, че самият АУАН е съставен на 27.08.2018 г. Затова приел, че отразеното „не е вярно“.

На второ място съдът приел, че липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.в тази връзка изложил съображения, че посоченото в НП задължение на собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му, „ представлява бланкет, който е напълно неясен“. Според въззивния съд, актосъставителят е следвало да посочи кои са необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на недвижим паметник на културата при спазване на разпоредбите на ЗКИ /като се отразят конкретните такива/ и актовете по прилагането му /като се отразят конкретните такива/. Според съда следвало е да се впише кога е трябвало да се полагат тези необходими грижи от страна на жалбоподателя и какъв е паричния израз на същите. Било абсолютно необходимо и задължително още според съда да се извърши остойностяването им, с оглед преценката „такива необходими грижи жалбоподателят може ли да извърши, с оглед дохода й, който е следвало да се посочи. Ако доходът на същата е нисък, тогава как тя би могла да извърши разходи – т. нар. необходима грижа по см. на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН.“ Според РС следвало актосъставителят да обоснове, че жалбоподателят е извършила нарушение по чл.

71, ал. 1, т. 1 от НК и то виновно, като представи доходите й и същите да бъдат съпоставени на паричния израз на необходимата грижа. Едва когато от доходите на последната могат без затруднения да се отделят средства за необходима грижа за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на ЗКН и актовете по прилагането му на недвижим паметник на културата, можело да става реч за виновно поведение. Поради тези изложени мотиви съдът приел, че актосъставителят не е описал нарушението и не е посочил обстоятелства, при които е било извършено, т. е. липсвало посочване какво точно е направил или не е направил жалбоподателят и как. С оглед на това приел, че не може да се направи извод, че правилно е посочена законната разпоредба, която е нарушена.

Съдът счел, че НП също не е отговаря на изискванията на закона, тъй като наказващият орган е допуснал нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Приел, че допуснатите в АУАН „грешки в акта“ са намери място в

НП. Изложил аналогични мотиви по отношение на допуснатите нарушение при издаването на НП като тези относно съставения акт за нарушение.

По тези изложени съображения съдът отменил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. Неправилен е изводът на въззивния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обосноваващи неговата отмяна само на процесуално основание.

Не почива на събраните по делото доказателства изводът на съда, че в АУАН и в НП липсва дата на извършване на нарушението, респективно периода на извършване на нарушението. Извършеното деяние се изразява обобщено в това, че И. в качеството си на съсобственик на процесния имот, не е положила необходимите грижи за неговото опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, като не е предприела мерки в насока да изпълни разписаните в чл.

71, ал. 1, т. 1 от ЗКН задължения и не е изпълнила Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН, на която И. е адресат. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което бездействие е започнало след изтичане на установените в заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. срокове за провеждане на процедурите по изготвяне и представяне на архитектурно заснемане на сградата, текстова и фото-документация, изготвяне на конструктивен проект за укрепване на фасадите и внасянето му за съгласуване в община Плевен, демонтиране на сградата със запазване на фасадите и т.н. и не е приключило включително към датата на последната проверка, резултатите от която са отразени в Констативен протокол №08-00-423/26.06.2018 год. Касае се за отрицателен факт, който не е опроверган от И., поради което настоящата касационна инстанция приема, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което продължава да се осъществява до момента, докато адресатът не предприеме мерките, които са му предписани със заповедта и/или от закона. Докато трае това бездействие наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е бездействал непрекъснато през целия период. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, се установява едно трайно фактическо състояние, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на процесната сграда. Затова касационната инстанция намира, че от възникване на задължението за собствениците за предприемане на горните действия до фактическото им предприемане се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде посочена конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови. А посочената в АУАН и в НП дата 8.06.2018 год. не е произволна, както е приел въззивният съд, а съставлява датата, на която, видно от всички материали по административнонаказателната преписка, е констатирано това бездействие от контролните органи. На тази дата, след обобщаване на всички събрани по преписката писмени документи, включително и от предходно извършвани проверки и снимков материал, е направена писмена констатация, че съсъсобственикът на имота не е изпълнил произтичащите от ЗКН и издадената Заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. на кмета на община Плевен задължения и са дадени конкретни препоръки за изпълнение.